Родината на дюлята е Азербайджан, но днес тя расте и в Европа, и Северна Африка. Била е символ на любовта и плодородието. Известна от 4000 години, тя е не само вкусен плод, но и ефикасен лек при много болести.
В народната медицина семките на дюлята са широко прилагани при лечение на заболявания на дихателните пътища - бронхити, ларингити, фарингити, поради свето противовъзпалително и отхрачващо действие.
(Бел. ред. Билково-меденият сироп за дихателните пътища АБИСАН не съдържа дюля, но е отлично средство срещу кашлица. Повече за него ще откриете на стр. 23.)
От древността до наши дни дюлевите семена се използват също и при колит, метеоризъм, кървене от матката.
Зрелите плодове се използват за туберкулоза, бронхиална астма, стомашно-чревни заболявания. Воден разтвор от плода се използва за направата на очни лосиони, за козметични цели и за укрепване на косата.
Като лечебно средство плодовете, семената и листата на дюлята намират следните приложения.
Стомашно-чревен тракт: Прилага се при диарии, тъй като има запичащо действие. Също при язва, гастрит, гастроентерит. Стимулира стомашната секреция и възбужда апетита.
Сърце и бъбреци: Отварата от плодове действа диуретично при отоци от сърдечен или бъбречен произход. Листата се използват при високо кръвно налягане.
В козметиката: Против бръчки.
Плодовете на някои дюлеви сортове съдържат значително по-големи количества пектин. Плодът притежава затягащо действие, което го прави много подходящ за употреба при стомашни неразположения. В такъв случай месестата част на дюлята не се яде в сурово състояние поради твърдостта й, а се употребява под форма на компоти, желе или пюре по желание, но без захар.
Още от древността е известно,че жълтият плод помага при махмурлук. Съдържанието на желязо прави дюлите подходящи по време на бременност или ако страдате от анемия.
Превод от френски
Антоанета ТИТЯНОВА
