През 1995 година двама онколози от Чикагския университет предположиха, че съществува междинно състояние – някъде между лечимите локализирани тумори и смъртоносното широко разпространено заболяване, при пациентите с метастазен рак.
Лекарите, Самюел Хелман и Ралф Вайхзелбаум, нарекоха това клинично значимо междинно състояние „олигометастаза“ – в превод от гръцки „малцина, които се разпространяват“. Те насочиха вниманието си към тумори, мигрирали от първоначален рак на дебелото или правото черво към едно или няколко отдалечени места.
Освен това изказаха спорното предположение, те много от тези пациенти, в зависимост от бремето на заболяването, могат да бъдат излекувани чрез хирургична операция или насочена лъчетерапия.
23 години по-късно Вайхзелбаум, Хелман и техни колеги, работещи с пациенти с рак на дебелото и правото черво, потвърдиха хипотезата за олигометастазата и за пръв път идентифицираха молекулярните модели, които могат да бъдат използвани за прогнозиране на кои хора е най-вероятно да помогне хирургичното лечение, водейки до дългосрочна преживяемост.
„Това е смяна на парадигмата в лечението на метастазния рак - казва д-р Вайхзелбаум. – Нашите резултати сочат към молекулярна основа на олигометастазата, която може доста надеждно да предсказва клиничния изход. При поредица от пациенти с рак на дебелото и правото черво с ограничено разпространение на болестта в черния дроб често успявахме да постигнем удължено оцеляване. Смятаме, че този подход може да бъде приложен при много видове рак.“
В доклада си изследователите описват резултатите от 134 пациенти (на средна възраст 61 години) с рак на дебелото черво (72%) или ректума (28%) с метастази в черния дроб. Те били третирани с химиотерапия (на базата на 5-флуороурацил), последвана от оперативно отстраняване на всички откриваеми признаци на рак, метастазирал в черния дроб.
Въз основа на данните от молекулярен анализ, включващ секвениране на ДНК, РНК и други, пациентите били разделени в три ясно разграничени групи – подтип 1, 2 и 3. Група 2 била с най-висока 10-годишна преживяемост, следвана от група 1 и група 3 с едва 20%.
Но щом изследователите разгледали по-задълбочено туморната микросреда около раковете, които били метастазирали в черния дроб, те открили, че туморите от подтип 2 изглежда стимулирали имунна реакция, която помагала да се възпре новия злокачествен растеж.
Така че те подбрали тези тумори от подтип 2 и ги прекласифицирали на базата на техните молекулярни определящи фактори в съчетание с клинични данни.
Това предсказало сериозна разлика в преживяемостта за нискорисковата група. Тя имала 94% шанс за обща 10-годишна преживяемост. В тази ревизирана система за класификация групите 1 и 3 имали съответно 45% и 19% обща 10-годишна преживяемост.
Учените смятат, че тези резултати би следвало да подобрят лечението на пациентите с потенциално лечими чернодробни метастази на рака на дебелото и правото черво.
Превод от английски
Борислава СТАНКОВА
