Необходима е широка обществена дискусия за промени в психиатричната помощ у нас. От години се говори за реформа в този сектор на здравеопазването, но такава няма. Това поставя в еднакво тежка ситуация и пациенти, и лекари, а институциите продължават да демонстрират пасивно отношение и пълна незаинтересованост за промени. Необходимо е също така да има яснота за размера и разпределението на публични средства за психиатрична помощ. Изводите от проверките и мониторинга на националния омбудсман, който по закон осъществява националния превантивен механизъм в заведенията за психиатрична помощ, трябва да станат публично достояние и да се превърнат в опорна точка за сериозен дебат. Около тези препоръки се обединиха експерти на провелата се наскоро конференция в столицата под наслов призив „Спешна помощ за психиатрията”.
Ето гледните точки на д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването, на д-р Владимир Сотиров от Сдружението на близки на хора с психични заболявания „Общество Адаптация” и д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница в гр. Нови Искър (Курило).
Недобре организирана, недостатъчно финансирана и недостатъчно модернизирана в подходите за лечение и наблюдение – това може да се каже за психиатричната помощ в България. Между лечебните заведения за психиатрична помощ в страната липсва връзка, те нямат ясно дефинирани функции и ангажименти, а различните модели на финансиране, прилагани спрямо отделните типове структури, обричат системата на непрекъснати конфликти и напрежение, без при това да е налице оценка на реалния ефект от тяхната дейност.
Годишно у нас се приемат за лечение около 50 000 пациенти в психиатрични клиники и болници. Има болни, които постъпват по два, три и повече пъти в различни лечебни заведения, а лечението им се плаща със средства от НЗОК. Няма яснота и относно диагнозите, с които са били приемани, времетраенето на престоите им в психиатричните стационари и причините, поради които са били прехвърляни от едно лечебно заведение в друго. Още по-голям парадокс е, че при сега действащата система няма институция, която да се ангажира с преценка на вида, обема и качеството на лечението, което тези пациенти са получили.
„Няма и най-малък намек за интерес от страна на институциите за обвързване на дейността на психиатричните лечебни заведения с изпълнение на критерии за качество, никой не се интересува съответства ли дейността им на
установените медицински стандарти
Различните модели на финансиране са лоша практика, която стимулира порочни, неетични и неприемливи действия”, каза д-р Владимир Сотиров.
Той допълни, че е недопустимо от морална и професионална гледна точка пациенти да се прехвърлят от една психиатрия в друга, понякога на стотици километри от мястото, в което живеят. Това обаче на практика се случва, защото центровете за психично здраве имат интерес единствено да приемат пациента за няколко дни и да получат сумата, предвидена за преминал болен, след което го прехвърлят в друг стационар – психиатрична болница, която се финансира на принципа на историческите бюджети. Освен това има разлики във финансирането в отделните градове – София, Кърджали, Бургас, както и между различните центрове – бивши диспансери и болници.
„В системата липсват хоризонтални връзки и това категорично води след себе си разхищение на средства”, обясни и д-р Цветеслава Гълъбова. Като пример тя посочи, че от началото на година в болницата в Нови Искър са били лекувани 79 пациенти, изпратени от центровете за психично здраве, а в момента са приети двама болни от Дупница, които ще останат в лечебното заведение 2-3 месеца.
„Недопустимо и нехуманно е
болните да бъдат изпращани далеч от близките им,
но е факт, че пациенти от София например се изпращат в Карлуково и в Раднево”, заяви д-р Гълъбова.
Друго сериозно затруднение, пред което са изправени медиците от психиатричните болници, е неадекватното финансиране на консултациите със специалисти по различните заболявания – кардиолог, ендокринолог и т.н.
„Такива случаи не са малко, нерядко нашите пациенти са със сериозни придружаващи заболявания, при които това е наложително. Когато се налага да викаме консултант по спешност например, болницата плаща на Центъра за спешна помощ. Когато консултацията е планирана, плащаме на болницата, в която е осъществена – в нашия случай това е Пета градска болница”, обобщи д-р Гълъбова.
Несъответствие има още на доболнично ниво. При сега действащата система, НЗОК плаща по един първичен и по половин вторичен психиатричен преглед, а това е крайно недостатъчно, като се има предвид спецификата на протичане на психичната болест. Пациентите нямат възможност да се лекуват и наблюдават амбулаторно, попадат в центровете за психично здраве, оттам – в психиатричните болници и кръгът се затваря.
„Няма дневни центрове, няма защитени жилища и програми за подкрепа на тези болни. Социалните служби са абсолютно неангажирани и болният на практика остава сам в ситуация, в която има нужда не само от медицинска, но и от социална грижа”, каза д-р Стойчо Кацаров.
Мария БОРИСОВА
