В продължение на много години редица болни американци, четящи за така наречения синдром на Персийския залив, откривали в себе си много негови прояви, макар никога да не са пребивавали в този район на военни действия.
Благодарение на частен спонсор, през 90-те години на миналия век в Института по молекулярна медицина в Калифорния били изследвани голям брой болни, като резултатите показали, че проявите на този синдром, също както и синдрома на хроничната умора, фибромиалгията, множествената склероза и редица други хронични, лошо поддаващи се на лечение заболявания, могат да бъдат предизвикани от наличието в организма на болния на такива микроорганизми като микоплазмите.
Днес в групата заболявания, обединени като „микоплазмози”, освен вече посочените, някои медици предлагат да се включат още и диабета, миозита, злокачествените образувания, нарушенията в надбъбречните жлези, болестта на Крон и редица авнтоимунни заболявания.
Антителата, характерни за автоимунните процеси, често се откриват при микоплазмени инфекции, в частност – при микоплазмени пневмонии. Същите антитела се откриват при идиопатична тромбоцитопенична пурпура, хемолитична анемия, ревматоиден артрит и т.н. Микоплазмите, предизвиквайки генерализирани васкулити, могат да бъдат причастни към огромен брой разнообразни заболявания на човека. Те са способни да моделират растежа на други патогенни микроби в човешкия организъм. „Обединявайки” се с вируса на херпеса (HHV-6), микоплазмите се смятат за един от провокаторите на развитието на СПИН и множествена склероза. Микоплазмата е
клетъчен паразит, разположен на „стълбицата” на еволюцията между вирусите и бактериите
В човешкия организъм той живее в епителните клетки, кръвта, нервните влакна, мускулите, ставите, жлезите, а така също в клетките на други микроорганизми, нормални или патологични, живеещи в човека, който се явява естествен резервоар за, най-малкото, 14 вида микоплазми. „Залепвайки” се към мембраната на клетката, „сливайки” се с нея, микоплазмите стават труднодостъпни за обичайните антимикробни препарати.
Зависещ изцяло от своя „домакин” и използвайки ресурсите на неговите клетки, патогенът расте лошо в хранителни среди, което затруднява неговото откриване.
В повечето случаи микоплазмите тихичко изчакват своя „звезден миг” за масирана атака. Сигнал за активно размножаване може да стане всяко отслабване на организма: стрес, травма, охлаждане или отравяне, следваксинационен синдром и т.н. Микоплазмите се размножават по всички известни способи: делене, пъпкуване, фрагментация, образуване на „елементарни тела” и т.н., което ги прави твърде жизнени в неблагоприятни условия.
Микоплазми са открити в белите дробове, в лигавицата на устата, носа, влагалището, в кръвта, плацентата, в гръбначномозъчната, семенната и амниотичната течности, костния мозък, урината, което прави лесно предаването на инфекцията по различни пътища: полов, въздушно-капков, битов – чрез пряк контакт и предмети за общо ползване, вътреутробен и натален (при преминаване по родовите пътища на заразената майка). Изследване на 2000 бременни жени в болницата в Бостън открило, че до 50% от тях били инфектирани с Mycoplasma hominis, 80% – с Мycoplasma urealiticum, и 30% – с двата вида. Микоплазми били открити и в децата, родени чрез секцио. По данни на американски автори, микоплазми се откриват в 80% от жените при генитална инфекция и
в 51% от жените с нарушения на репродуктивната функция
Съгласно данни от някои научни изследвания, микоплазми се откриват по-често в болните с херпес и кандидамикоза. При това в жените те се регистрират по-често, отколкото в мъжете, и в по-високи концентрации.
Изследвания, проведени в семействата на болни със синдром на войната в Персийския залив, показали, че 50% от техните съпруги и 100% от децата са заразени. Взривове на заболяването все по-често се регистрират в колективи: училища, военни части, затвори и т.н. На заболяването са подложени и домашните животни.
Доколкото за инфекциозния взрив допринася снижаването на защитните сили на организма, то той, по правило, се наблюдава в ранна пролет или късна есен, когато климатичните условия провокират простудни явления. Нерядко респираторната микоплазмоза погрешно се приема за грип или остро респираторно заболяване.
Белодробните микоплазмози са представени, главно от
широко разпространената в наши дни микоплазмена пневмония,
която, предвид на лекото й протичане, е наречена още „ходеща”. Смята че, че тя съставлява до 20% от общото число регистрирани пневмонии, но не е изключено, че реалния дял на микоплазмените пневмонии е много по-висок поради това, че те много често не се регистрират.
В началния стадий на заболяването може да се наблюдава влажна кашлица. Но, с развитието на болестта, мокротата става гъста и се отделя все по-трудно. Кашлицата става суха, продължителна. Това състояние трябва да се лекува, тъй като „окопалия” се възбудител може да се прояви по най-непредсказуем начин.
Респираторната микоплазмоза е широко разпространена, обуславяйки 10-16% от всички случаи на остри респираторни заболявания. При това е установено, че в период на епидемични взривове делът на M. pneumonia в етиологичната структура на острите инфекции на дихателните органи може да достигне 30-40 %. Известно е също, че респираторната микоплазмоза се характеризира с определени възрастови особености. Най-често тя се среща при децата, подрастващите и младежите. Например сред малчуганите на възраст от 5 до 14 години M.pneumonia е етиологичен агент на респираторните инфекции в 21-35% от случаите, а при подрастващите и лицата от 19 до 23 години – в 16-20% от случаите.
В последните години за увеличаването на заразеността с тези условно-патогенни и в миналото малко опасни микроорганизми оказват влияние общата замърсеност на околната среда,
хранителните продукти и лекарствата
Медицинските издания са препълнени с публикации за един такъв проблем, като микоплазменото замърсяване на клетъчните култури и ваксините. Количеството на замърсените култури достига до 87%.
Безумното използване на антибиотици; агресивната, абсолютно неотчитаща общото здравословно състояние, възрастта и имунологичния статус на пациента, ваксинация; въвеждането в кръвта на хората на високотоксични вещества (живак, формалдехид, фенол и др.) водят до това, че микробния свят, към който човек е успял да се адаптира в продължение на хилядолетия цивилизация, днес взима „реванш”, водейки хората към гибел от многобройни соматични (неинфекциозни) болести, чийто брой непрекъснато расте.
Сигурно се питате, накъде вървим? Защо над „хоризонтите” на здравеопазването се струпват все повече и по-нови буреносни облаци?
Още през 1965 г. било публикувано съобщение за способността на микоплазмите да предизвикват изменения в хромозомите с увреждане на ДНК и РНК в човешките клетки. Знаете ли, още през 1990 г. по нивото на детска смъртност САЩ съперничили със страните от Третия свят? Ролята в това на микоплазмите, които са навсякъде, не бива да се подценява.
Замислете се, може би вашата болест не се поддава на лечение защото нейната причина е скрита инфекция, която никой не е открил. Микоплазмата е труден съперник, но победим враг. Има тестове, позволяващи да се постави диагноза и има средства, за да се спре болестта.
Стефан ПЕНКОВ
