в-к Лечител
в-к Лечител
 

Необезопасени мини облъчват с радиация

Брой: 33, 13 август 2009 - ВОДА И ЗДРАВЕ

     В средата на юли край град Бухово, близо до София, е установено наличието на радиоактивно замърсяване. Измереното количество е в пъти над нормата. То е в непосредствена близост до жилищни блокове, под пешеходна пътека и до детска площадка за игра. За това алармираха от екологичното сдружение „За Замята”. След незабавното уведомяване от тяхна страна на Агенцията за ядрено регулиране, районът е отцепен с ленти, маркиращи наличието на радиация. За няколко часа обектът е локализиран и отстранен. 
     По повод на този случай се обърнахме към Тодор ТОДОРОВ от „За земята”, който ни предостави повече информация за състоянието на урановите мини в България и доколко те са безопасни за околната среда и преди всичко за здравето на хората. У нас има затворени 42 такива находища. В началото на 2008 г. Института за зелена икономика провежда изследване относно тяхната рекултивация. Резултатите са стряскащи и досега не са променени. Негативните последици за природата не са само от начините, по които се е извършвал добивът на уран, а от това по какъв начин е бил прекратен. В България вече 15 години няма нито дългосрочна програма, нито закон, с който да се регламентира дейността по ликвидация на уранодобива и рекултивация на почвата в районите, засегнати от тази дейност. „Сблъскахме се с нерешени проблеми, неработещи инсталации за мониторинг и отсъствие на каквото и да е желание за съдействие от страна на отговорната институция – Министерство на икономиката и енергетиката. За съжаление се оказа, че по местата със завършена ликвидация и рекултивация на урановите мини ситуацията вместо да се подобрява, се е влошила”, се казва в проучването. Много от тези райони са изоставени, за да се рекултивират сами с течение на времето, без да се полагат допълнителни грижи. Местата дори не са обградени или обозначени с табели, въпреки заделените милиони левове. 
     В Бухово е заводът за преработка на уран и едно от двете места в страната с хвостохранилища за отпадъците от уранодобивната промишленост. И до сега тяхното премахване не е осъществено, а подсилената стена на едно от тях се срина през март 2006 г., заплашвайки водите на района с радиоактивно замърсяване. Почти всички щолни (хоризонтална галерия в мина) на закрития рудник (120 на брой) са отворени, независимо от хвърлените усилия по тяхното запечатване. Достъпът до тях е свободен, отвътре са изнесени изоставените руднични конструкции, които са предадени за скрап. Табаните из района не са рекултивирани и извлечената от мините маса е подложена на атмосферни влияния, като при валежи се отмива и радиоактивността се разпространява в прилежащите територии. Особена опасност представлява табанът над с. Сеславци. Системата за базов радиационен мониторинг там вече не работи, защото част от инвентара е откраднат. Националният център по радиобиология и радиационна защита провежда проучвания за оценка на риска от онкологични заболявания на населението през 2003, 2004 и 2005 г. в селата Елешница, Яна и Сеславци. Резултатите и през трите години се препокриват – повече случаи на рак на гастроинтестиналния рак, по-висока смъртност от рак на белите дробове. 
     И до момента откритият рудник в с. Сенокос, което се намира в подножието на Пирин, си стои изоставен, без да е обезопасен. Село Елешница се намира на 12 км североизточно от гр. Банско. Там рекултивацията на хвостохранилището е частична - запечатано е със слой земни маси, но по склоновете, които го ограждат, се забелязват насипи със съдържание на уран. Откритият рудник „Доспат”, който се намира край село Барутин, сега е сметище на 4 общини – Девин, Борино, Доспат и Сатовча. Във времето, когато обектът е работел, повече от местните хора са се трудили там. Изследователите са проявили желание да разговарят с тях, но се оказва, че всички вече са починали. За рудника в Смолян е било предвидено ликвидацията да се случи за пет месеца. Така терасите са срутени, табаните не се укрепяват и при наводнения са отнасяни. Там и сега има открити участъци, където рудата излиза на повърхността. 
     Изводите на Института за зелена икономика са, че няма място в България, където обезопасяването да е приключило качествено. Г-н Тодоров допълни, че през пролетта на тази година от Сдружение „За земята” са направили обиколка на пет мини около София и до Мелник. Техните резултати също показват повишено ниво на радиация и липса на рекултивация. 
     Урановите находища на нашата страна започват да се разработват още през Втората световна война. В периода 1958-1975 г. са построени и двата завода за преработка на руда в гр. Бухово и с. Елешница. През август 1992 г. с постановление на Министерски съвет уранодобивната дейност е прекратена. Причините за това са нерентабилността на отрасъла и неблагоприятното въздействие върху околната среда. Започва техническа ликвидация на обектите, а предвиденият срок е от 1 до 3 години. След изтичането му се дават нови, като вече се говори не само за техническа ликвидация, а за биологична рекултивация, очистка на води и мониторинг. Дейността се възлага на фирми, но вече 17 години урановите мини в България продължават да разпръскват радиация.

Елица ПАЛОВА



Брой: 33, 13 август 2009
 
 
Продукти
 
КУРКУМА (Curcuma)
 
Мелатосел® ЛОНГ 1,9 mg
 
АЛЕРМИН® (ALLERMIN)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД