в-к Лечител
в-к Лечител
 

Народният съд — параван за политическа чистка и терор

Брой: 9, 5 март 2015 - Бъбреците
Георги Димитров от Москва:
 “Оправдать никого не следует!”  („Никой не трябва да бъде оправдан!”)


Лъчезар ТОШЕВ
Наскоро по БНТ бе излъчена една доста скандална дискусия за т.нар. Народен съд, по повод 70-ата годишнина от неговото провеждане, в която участниците се обединиха около твърдение, че искането за този трибунал към България е дело на съюзниците във Втората световна война. Това предаване стана повод за настоящата публикация.
Масовият терор
След 9 септември 1944 г. в България започват масови убийства, непознати дотогава в историята ни, при което само през първия месец от 28 000 убити са унищожени 18 000 души с висше образование и 8000 със средно. Акцията води до посичане на българската интелигенция, която се смята за потенциален противник на налагането на комунистически режим в България. Не мога да избегна сравнението с геноцида в Камбоджа, организиран от “червените кхмери”, при които пълното унищожаване на интлигенцията е главна задача. Именно датата 9.IX.1944 г. бележи началото на поредната българска трагедия! По това време в страните от Източна Европа, в които навлиза Червената армия, са избити в политически чистки общо около 100 000 души. Почти 1/3 от тях – в България!
Правосъдие на победителите?
Първият въпрос, на който ще се опитам да отговоря, е дали Народният съд е правосъдието на победителите, както твърдяха участниците в предаването на БНТ. Под победители тук разбирам съюзниците-победители във Втората световна война – САЩ, СССР и Великобритания. Трябва да видим дали е вярно твърдението, че те били изискали от България създаването на такъв трибунал.
В чл. 6 на Московското примирие от 28 октомври 1944 г. е записано: Чл. 6. България ще сътрудничи за задържането на лица, обвинени във военни престъпления, и за тяхното съдене. Подразбира се, че България следва да сътрудничи на съюзниците по този въпрос. Терминът сътрудничество означава, че някой друг извършва основната дейност и, когато има необходимост, получава въпросното сътрудничество. По същия начин се разбира и текстът за обвинените във военни престъпления. Разбира се, че такива трябва да бъдат осъдени! Но обвинени от кого? Този въпрос се прецизира в Парижкия мирен договор! Това е изключително важен документ, със значими последствия за България, включващ дори задължението за присъединяване към ООН. Той е подписан в Люксембургския дворец в Париж, в залата на Сената, на 10 февруари 1947 г. След подписването му на тази дата започва процедура на ратификация и чак след завършването й разпоредбите му влизат в сила. Нека да видим какво гласи въпросната разпоредба:
Парижки мирен договор с България от 10 февруари 1947 година
Член 5
1. България ще предприеме всички необходими стъпки, за да осигури задържането и предаването на съд на:
а) лица, които са обвинени за това, че са извършили, наредили или поръчали извършването на военни престъпления или престъпления срещу мира или човечеството;
б) граждани на някоя съюзническа или асоциирана сила, обвинени в това, че са нарушили техните национални закони чрез държавна измяна или сътрудничество с врага по време на войната.
2. По искане на заинтересуваното правителство на Обединените нации България също така ще предостави като свидетели лица в рамките на нейната юрисдикция, чиито показания се изискват за съдебен процес на лицата, посочени в параграф 1 на този член.
3. Всяко разногласие, което касае приложението на разпоредбите на параграфи 1 и 2 на този член, ще се отнесе от всяко от заинтересуваните правителства до главите на дипломатическите мисии в София на Съветския съюз, на Обединеното кралство и на Съединените американски щати, които ще се споразумеят по отношение на възникналата трудност.

Това е правосъдието на победителите, записано в международен договор. Какво общо има това с т.нар. Народен съд? Бих искал тук да повторя датите на двата документа – Московското примирие от 28 октомври 1944 г. и Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 г. Логично е да се запитаме кога е приета Наредбата-закон за Народния съд? Това става на 30 септември 1944 г. Наредбата-закон е приета от Министерския съвет, т.е. от правителството на ОФ, единодушно! Заглавието й е Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Наредбата-закон влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“ – 6 октомври 1944 г., бр. 219. Но 6 октомври 1944 г. е дата в календара, намираща се преди 28 октомври 1944 г. и много преди 10 февруари 1947 г. И в двата цитирани международни акта няма разпоредба за ретроактивност, която да свърже вече приетата Наредба-закон за Народния съд с тях. Нещо повече, дейността на т.нар. Народен съд в периода от 20 декември 1944 до 29 април 1945 г. е приключила доста преди подписването на Парижкия мирен договор през 1947 г. Следователно т.нар. Народен съд не е “Правосъдието на победителите”. Той е създаден, преди съюзниците да запишат съответното изискване за сътрудничество в осъждане на военнопрестъпници към България. Това, което се е разиграло след това, не може да се приписва на сметката на всички съюзници, а само на един от тях – СССР.
Конституционен ли е Народният съд?
Взетото решение от правителството на ОФ за създаване на такъв трибунал противоречи на разпоредбите на действащата тогава Търновска конституция, следователно Наредбата-закон не само не е резултат от международен договор, но съгласно вътрешното право на страната е и антиконституционна от правна гледна точка. Народният съд не е част от съдебната система на страната и неговите актове не са съдебни актове! С цел постигане на някаква поне привидна легитимност присъдите се издават в името на цар Симеон II, който тогава е малко дете. Това е произвол, тъй като този трибунал не е част от съдебната система на Царство България и царят не би могъл да има нищо общо с това деяние.
Народният съд е пряко дирижиран от Москва
Преди да бъдат произнесени “присъдите” на Народния съд, се разменят няколко телеграми между съветския гражданин по онова време Георги Димитров и ЦК на БКП. Телеграмите днес са публично достояние в държавните архиви. Могат да се видят също на сайта “Декомунизация”, да се намерят в поредицата сборници като “Писахме да се знае” и пр. Оригиналите са на руски език, на който са комуникирали тогава въпросните български комунисти. И ето няколко откъса за илюстрация на казаното:

До Димитров
…В първите дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки с това да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието работи по създаването на народни трибунали и следствени комисии… ЦК на БКП, 13 септември 1944 г.

До Димитров
Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започнат да действат, ще мине известно време. Това може да бъде използвано за негласно ликвидиране на най-злостните врагове, което се прави от наши вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително. ЦК на БКП, 25 септември 1944 г.

До Димитров
Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекотели съюзници по повод на революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и чистката ще тръгне по законен път. Работата ще се провежда внимателно. Ще бъдат организирано разкрити най-злостните и опасни врагове и палачи, ще бъдат организирани до правителството делегации от вдовици и сираци на убити антифашисти с настояване за възмездие. Да се ускори организирането на Дирекцията на милицията и да се уреди правилното функциониране на отделите й. В наши ръце са отделите за Държавна сигурност и разузнаването. Помощник-началник на униформената полиция също е наш човек. Държавен обвинител в Народния съд ще бъде Георги Петров, юрист от Стара Загора. ЦК на БКП, 1 октомври 1944 г.


Георги Димитров пише и 10 указания, които изпраща чрез Минчо Нейчев до главния народен обвинител Георги Петров.
На Трайчо Костов (с псевдоним Спиридонов) той пише: “Никой не трябва да бъде оправдан” (буквално “Оправдать никого не следует!”) – 20 декември 1944 г. “И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля” – януари 1945 г.
В архива на МВР беше намерена телеграма отговор на Вълко Червенков до Георги Димитров, в която той информира какви решения са взети по отношение на инструкциите: “Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък, 1 февруари. В по-рано взетото решение внесохме корекция в смисъл увеличаване на смъртните присъди. От броя на съветниците на доживотен затвор оставяме само двама – Балан и Морфов. От кабинета на Багрянов към броя на осъдените на смърт добавихме Колчев. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до 70%! Червенков”
В този трибунал “народните обвинители” назначава Министерският съвет, а “народните съдии” – областните комитети на Отечествения фронт, без изискване за юридическо образование.
Следователно т.нар. Народен съд не само не е съд, но дори не е и революционен трибунал. Когато съдиите се назначават от ОФ, от Москва им се диктува кой да бъде съден, с какви обвинения и каква да е присъдата му, тогава това просто е един зловещ театър на марионетки, продължение на червения терор, започнал на 9 септември 1944 г.

Върховните състави на Народния съд са 13 и са 13-членни, а областните, които са 68, се състоят от 5-има члена всеки. Произнесени са 9155 присъди, от които 2730 смъртни и 1305 доживотен затвор. Народният обвинител на II Върховен състав – срещу депутатите, Върбан Ангелов иска 15 смъртни присъди. Тогава директорът на милицията Георги Пеев – зет на Петко Кунин, организира демонстрация пред Съдебната палата с лозунг “Смърт на народните обвинители”. От Москва указанието е за максимален брой смъртни присъди – “за назидание”. Ето как съдът осъжда, вместо 15 депутати, 67 на смърт!
От казаното дотук следва, че т.нар. Народен съд не е действал като съд, а е изпълнявал поръченията на комунистическата партия и нарежданията, идващи от Москва, за политическа разправа с противниците на установяващия се комунистически режим.

Осъдените
Присъдите на съда според министъра на правосъдието се намират в тази таблица:
присъди    брой осъдени
смъртни     2730
доживотни тъмнични    1921
20-годишни    19
15-годишни    962
10-годишни    727
по-кратки присъди    3241


Екзекутирани са около 1000 души, но останалите не са били помилвани. Огромната част от онези, които не са имали късмета да емигрират навреме, са избити по време на терора след 9.IX.1944 г. А след това са осъдени на смърт. Това осъждане “post mortem” също е без прецедент. На Нюрнбергския процес например нацистките водачи, които не са живи, не са съдени.
Главният народен обвинител Георги Петров дава по-високо число за осъдените на смърт и се оправдава, че са толкова малко.
“Вярно е – казва той, – че смъртните присъди изглеждат сравнително малко и незадоволително, но нека да надникнем в съдържанието на тези 2857 смъртни присъди и да избегнем повърхностното обсъждане на тези данни. И, наистина, кои лица разстреляхме?
Ами това са: тримата регенти, между които един княз от Сакскобургготската династия, която е донесла толкова злини на Родината и народа ни; поставихме на подсъдимата скамейка духът на “О Боже почиващия Цар Борис III”, за да го развенчаем като “народен цар” и за да го изтъкнем като главен виновник за страданията на нашия народ; разстреляхме всички министри на три фашистки кабинета – два на Богдан Филов и този на Добри Божилов, и половината министри на кабинета на Иван Багрянов – всичко 33-ма министри, между които трима Министър-председатели; разстреляхме почти цялата престъпна дворцова камарила; 67 души народни представители от фашисткото ХХV Общо Народно събрание. Но само това ли?
Не, ний разстреляхме тоже целия висш военен съвет, целия генерален щаб – около 47 души генерали, полковници и др. ...разстреляхме целия апарат на кървавата фашистка полиция: всички директори на полицията, всички Областни и Околийски полицейски началници, коменданти и Околийски управители, всички групови полицейски началници и цялата политическа полиция в страната, с малки изключения; разстреляхме всички малки и големи офицери, които не можаха да се укрият на фронта и всички озлобени врагове по места, бандити и предатели и пр., и пр. Имаме едно почти пълно кастриране на върховете на кървавия фашистки апарат в нашата страна. Прочие, примерът, който даде Нашият Народен съд, остава и ще остане ненадминат в международен мащаб, ще остане да блести като една скъпоценна корона в историята на нашия героичен народ. Безспорно, този резултат се дължи най-вече на нашата славна Партия, която пое тази акция почти изцяло в свои ръце и даде една здрава организация на това голямо народно дело.”

Като става въпрос за народните представители, не мога да не спомена един факт.
Подписалите подписката на Димитър Пешев за спасяване на българските евреи също са осъдени от Народния съд, като т.нар. съдии са се увлекли толкова, че са сложили в списъка на обвиненията и обвинение в антисемитизъм!
От тези 43-ма подписали петицията за спасяване на евреите, 20 души са осъдени на смърт, 6 – на доживотен затвор, 8 (сред които и самият Д. Пешев) – на 15 години затвор, 4-ма – на 5 години, един – на 1 година, трима са оправдани, а на един, който е починал, е конфискувано цялото имущество. Близките на съдените са изселвани в страната – включително и деца! Общо изселени лица в страната за периода на действие на Народния съд са
28 131 души.
Конфликт на интереси
Жилищата на осъдените, които са конфискувани, се предоставят на лица като министъра на правосъдието Минчо Нейков, Петко Кунин, Руси Христозов, Мирчо Спасов, Тома Трайков, Георги Стаменов, Найден Младенов, Стою Неделчев-Чочоолу и дори на главния народен обвинител Георги Петров, който получава жилището на подп. Илия Йончев, за чиято смъртна присъда е пледирал.
Очевидно е, че Народният съд не е дело на съюзниците във Втората световна война и не е съд!
Но успя ли той да въздаде справедливост – т.е. да накаже виновни и да оправдае невинни?
Очевидно не!

Поради масовостта на издадените тежки присъди, начина на вземането на решенията по нареждане от Москва и от комунистическата партия, и поради безспорните му репресивни функции този “съд” не само не е създал чувство за справедливост, но, напротив, задълбочил пропастта, която наложеният в България с чужда сила комунистически режим създава в обществото. Очевидно е от фактите, че налагането на обществена справедливост не е било и негова задача... Народният съд е бил само един параван за продължаване на политическата чистка, започнала с терора, вилнял преди това!
След промените през 1989 г.
Присъдите на I и II Върховни състави на Народния съд (за регентите, министрите, депутатите и царските съветници) са отменени от Върховния съд през 1996 г. по искане на Главния прокурор на Република България г-н Иван Татарчев. Решение № 172 на Върховния съд е прието на 26 август 1996 година. С него се отменят присъдите с мотив липсата доказателства, издадени от първи състав на Народния съд на осъдените регенти, министри, царските съветници и висши военни. Решение № 243 на Върховния съд е прието на 26 август 1996 година. С него се отменят присъдите с мотив липса на доказателства, издадени от втори състав на Народния съд на депутатите от XXV Народно събрание. Със Закона за допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (обн. ДВ, бр. 107 от 1997 г.) се отмени присъдената конфискация на имуществото на всички осъдени от Народния съд и техните роднини получиха право на реституция. Мотивът на вносителите беше, че конфискационните разпоредби наказват всъщност роднините, които нямат вина. Със Законопроекта, внесен от мен и приет от 41-вото Народно събрание (обн. ДВ, бр. 62 от 10 август 2010 г.) – за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, се реабилитираха ex lege, осъдените от III Върховен състав лица, участвали в комисиите за Катин и Виница, които са обявили, че извършените масови убийства на полски офицери са дело на болшевиките! Днес всички знаят, че тримата духовници са казали истината за едно от тежките престъпления на комунистическия режим в Съветския съюз! Много от присъдите на Народния съд са отменени до 1999 г. по реда на надзора. След въвеждането на триинстанционното производство у нас тази възможност отпадна. Самото преразглеждане на присъдите от съвременен съд означава имплицитно приемане на Народния съд като част от съдебната система, което очевидно не е било така! До момента (2015 г.) Наредбата-закон за Народния съд не е отменена. Това е може би последната оцеляла останка от извънредните актове на ОФ-правителството през 1944 г. Все още в България няма политическа воля нито за пълното отменяне на тази Наредба-закон, нито за обявяването й за противоконституционна, нито за разглеждане не на част, а на всички дела на Народния съд от истински съд. Последното се налага и поради обстоятелството, че част от несправедливо осъдените нямат живи роднини, които да подадат искане за отмяна на тяхната присъда. Сред причините за липсата на политическа воля са и съществуващите опасения, че е възможно по този начин да се обявят за невинни хора, които са извършили престъпления. Все пак да не забравяме, че те са били или екзекутирани, или хвърлени в затвори. Но това се е случило и на огромен брой невинни, които все още не са реабилитирани. И не могат да бъдат реабилитирани, ако въпросът продължава да остава висящ... В една правова държава в този случай трябва да се приложи правото! Вярвам, че този въпрос не е приключен! Защото една такава история няма как да завърши, освен ако не завърши справедливо!


Брой: 9, 5 март 2015
 
 
Продукти
 
Витатабс К2 + D3
 
ВИВАНИЯ таблетки с хиалуронова киселина (VIVANIA)
 
БОДИФЛЕКС® СТРОНГ
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД