Брой: 50, 11 декември 2014 - ЗАЗЕМЯВАЩА ТЕРАПИЯ

• Доц. Калев, как протича лечението на един пациент с ГИСТ у нас?
– Гастроинтестиналният стромален тумор (ГИСТ) принадлежи към категорията на редките тумори, поради което лекарите рядко мислят за него и нерядко го пропускат в диагностичното си мислене. Затова пациентите с ГИСТ по правило се озовават с някаква коремна „драма” (стомашни или чревни симптоми) първо в хирургичните заведения и естествено първата лечебна стъпка е оперативна намеса. Това е основата и на по-нататъшните терапевтични стратегии, защото предоставя материал за хистологично изследване и класифицира тумора според риска за бъдещи повторни появи (рецидив) в три групи – нисък, среден и висок. Оттук нататък всички пациенти, които попадат в групата с висок риск, подлежат на ежедневно тригодишно следоперативно (адювантно) третиране с таргетното лекарство. Лечението се води от специалист по медицинска онкология. Случаите с нисък и среден риск се диспансеризират и проследяват в продължение на пет години. Ако болестта рецидивира или метастазира, подхваща се лекарствено лечение с поредица (линии) от таргетни антитуморни лекарства, като при неуспех се превключва от едно към друго. Особеното в тези случаи е нуждата от т.нар. генотипизиране, т.е. изследване за специфични генни мутации в тумора (KIT-мутации), които определят чувствителността му към най-ефективните съвременни прицелни лекарства. За съжаление, генетичните тестове в България не се провеждат рутинно, защото не са регламентирани и не се заплащат от НЗОК. Що се отнася до лекарственото лечение, с изключение на един препарат, очакващ регистрация през 2015 г., продуктите, подходящи за ГИСТ, са достъпни за българските пациенти и изцяло се реимбурсират от НЗОК.
• Важи ли за нашата страна твърдението, че благодарение на изключителния напредък в медицината заболяването е превърнато от агресивно злокачествено страдание в хронична болест с преживяемост от над 10 години?
– Да, по биологичната си характеристика ГИСТ принадлежи към саркомите, които по правило са злокачествени тумори с висок потенциал за растеж и разсейване (метастазиране). Ключ към ефективното им лечение е ранната диагноза в стадий, подходящ за хирургично третиране, ритмичното им проследяване и предотвратяването на рецидиви чрез редовен тригодишен прием на съвременно таргетно антитуморно лечение. Последното снижава риска за повторна туморна поява с над 40%. А в случаите на рецидив или метастазиране прилагането на поредни линии таргетна терапия спира туморния растеж и удължава времето до прогресия близо пет пъти. В крайна сметка се постига впечатляващо удължаване на общата преживяемост на пациентите и тъкмо в този смисъл днес наистина ГИСТ се превръща в „хронична” болест, контролирана чрез изкуството на българските онколози.
• Какво е нужно да се направи в терапията и проследяването на тези болни, за да се оптимизират подходите на действие?
– Отговорът се съдържа в един-единствен термин – специализирани центрове за ГИСТ. Създаването, оборудването и функционирането на национални специализирани центрове за ГИСТ (или за която и да е рядка болест) е утвърдена европейска практика с доказана ефективност. Вместо да са обект на цялата онкологична мрежа с висок риск за погрешно диагностиране и/или ненавременно лечение, пациентите се съсредоточват в два-три национални центъра, организирани за експертна дейност по диагностични и лечебни въпроси. Доказано е, че създаването на такива центрове не само излиза по-евтино на държавното здравеопазване, но достоверно увеличава преживяемостта на пациентите с ГИСТ с над 30% в сравнение с тези, лекувани в общата онкологична мрежа. Засега българските държавни институции не проявяват инициативи по този въпрос, но Сдружението на пациентите с ГИСТ в България вече е разработило своя стратегия и е на път да създаде центрове в София и Варна. Тяхната поява, уверявам ви, ще бъде истинска революция в диагностичната и лечебната ефективност при тази толкова специфична онкологична болест.