Даже най-елементарните удоволствия - от храната, топлината, секса, съня, алкохола - се възприемат различно от различните хора.
Има хора равнодушни към храната: за тях това е процес, който с нищо не се отличава от пълненето на колата с бензин например. Има безразлични към топлината, но изпитващи неимоверно удоволствие от студа. Има заети, целеустремени личности, които с радост биха се съгласили изобщо да не спят, за да успеят повече. Много хора по природа са лишени от интерес към секса. Хиляди други, спасявайки се от депресията с помощта на лекарства, жертват секса заради душевното си равновесие... А това е само първото ниво на удоволствие - и даже тук разсейването е много голямо. Какво да кажем за удоволствията, отнасящи се не към “базата”, а към “надстройката”. Тук хората с различни вкусове и пристрастия са още по-малко способни да се разберат един друг. Един обича да бъде център на внимание, друг предпочита уединението. Един покорява върхове, друг си лежи удобно в хамака и чете книжка... Но още по-удивително е, че цялото това многообразие има една и съща биохимия. Вкусният обяд, слънчевият ден на морето, любимата музика, стихове или вечеря с приятели по нищо не се различават, ако се вземат процесите, които стават в нашия мозък. В него действат едни и същи невромедиатори - основно серотонин. (Серотонинът е биоактивно химическо съединение, което се съдържа в органите и тъканите и участва в регулирането на функциите им. Когато се наруши синтезът и взаимодействието на серотонина със съответните рецептори, възникват депресивни състояния, нарушаващи моториката на стомашно-чревния тракт, периферното кръвообращение, съсирването на кръвта.)
Специалистите го наричат главен хормон на удоволствието. Той се отделя например след добър обяд и ни подканя да спрем да ядем. Хората, при които този механизъм е нарушен или отслабен, никога не усещат ситост и удоволствие. Той се отделя, когато сутрешното слънце погледне през прозореца и ви събуди, галейки ви с лъчите си. Има интересна взаимозависимост между хормона на удоволствието - серотонин, и хормона на съня - мелатонин. Изглежда, че те се произвеждат от едно и също място, но в различни условия. Когато е светло, се изработва серотонин, когато е тъмно - мелатонин. (
Бел. ред. Изработването на серотонин и мелатонин е пряко свързано с есенциалната аминокиселина триптофан, която не се произвежда в човешкия организъм и трябва да си я набавяме чрез храната. Може да си я осигурите в точно необходимите количества от най-новия финландски продукт Триптомакс.)
При висшите животни, екземплярите с най-високо съдържание на серотонин заемат доминиращо положение в стадото. Това било неочаквано за зоопсихолозите, свикнали да смятат, че лидерства винаги най-агресивният. Нищо подобно: агресивните самци заемат подчинено положение, а управлява и поддържа реда най-уравновесеният и позитивен. Детайлни изследвания открили друга интересна зависимост: най-високо съдържание на серотонин било открито на двата противоположни полюса. Сред животните с честолюбив, съревнователен характер най-много хормони имал водачът. А при животни с “отстъпчив” темперамент най-високо ниво от този хормон се наблюдавал при “скромните”, заемащи най-ниското ниво в йерархията. С други думи, най-щастливи се оказали царят на животните, който има всичко, и нямащият нищо (или философът).
