Досега Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) определяше годишен лимит от дейности и съответното заплащане на личните лекари, а оттам и за консултации със специалист, изследвания и диагностика. Шефовете в НЗОК обаче не са доволни от факта, че в края на всяка година напоследък се налага актуализация в бюджета на болниците в страната и затова от догодина ще въведат лимит и на техните дейности. НЗОК ще разпределя наличните средства в бюджет 2008 г. по районните си каси, които пък ще решават колко средства ще получат отделните болници на тяхната територия. Това гласи текст в Закона за бюджет на касата за идната година, който беше приет от Народното събрание на 17 декември.
Предложението на НЗОК е районните каси да получат издръжка, която ще се определя в зависимост от броя на здравноосигурените българи, избрали личен лекар на територията на съответната каса, и на отчетените разходи за 2006 и 2007 г. Средствата за лечение на пациенти от дадена РЗОК ще се прехвърлят към друга РЗОК, на чиято територия даден пациент е избрал да се лекува, като информацията за свободния избор на болните ще се изпраща в районните каси от централата в София. Стойностите на делегираните бюджети ще могат да се надхвърлят с писмено мотивирано искане от директора на РЗОК и одобрение от директора на НЗОК и нейния Управителен съвет. За целта касата ще задели първоначален резерв в размер на 10 на сто от годишния бюджет за болнична помощ за актуализация на предварителното разпределение.
В "далновидната" политика на Здравната каса се предвижда всяка болница да заявява прогнозен брой извършвани дейности по месеци, видове и регистрирани в Районния център по здравеопазване легла от съответния вид, когато кандидатства за договор с касата. РЗОК пък ще съпоставя прогнозата с данните по касовото изпълнение на бюджета за 2006 и 2007 г. и така ще се определя субсидията на дадено лечебно заведение.
С 1 милиард и 686 млн. лв. ще разполага НЗОК през следващата година. Управниците се похвалиха, че парите отделени от държавата за здравния сектор, са с 220 млн. лв. повече, отколкото са тази година (1 милиард и 460 млн. лв.), но премълчаха факта, че реалната инфлация предварително ги е изяла.
Нарастването на средствата за догодина е с около 12%, но по официални прогнози инфлацията ще стигне 8% само до края на 2007 г.
В бюджета е заложено 116 млн. лв. да отидат за първична извънболнична медицинска помощ (лични лекари) – при 115 945 000 лв. за тази година. 126 млн. лв. са заделени за специализирана извънболнична помощ (прегледи при специалист и изследвания), като сега те бяха 116 162 000 лв. За медико-диагностични дейности са предвидени 56 млн. лв., а през тази година бяха осигурени 55 621 000 лв. 785 млн. лв. са отделени за най-проблемния сектор в здравеопазването – болниците. От тях 5 млн. лв. са предвидени за болнично лечение на неосигурени българи. Живеещите в чужбина нашенци ще могат да се лекуват според еврорегламентите, като за целта в разчетите на НЗОК са предвидени 20 млн. лв. за 2008 г.
"Бюджетът на Здравната каса е в същите параметри, за които се говори от края на ноември. Те отказаха да приемат каквито и да било корекции по бюджета, независимо от отрицателните нагласи към него. Целият бюджет е лимитиран - самият факт, че се определя конкретна сума за нещо, която не може да се надвишава, говори за ограничения. Аз очаквам, че въпреки лимитите на болниците за 2008 г., в края на годината отново ще искат актуализация на средствата, защото те няма да им стигнат. Тази година бяха отпуснати допълнително 86 млн. лв. за болниците. По този начин хоспитализациите ще се пренасочват към други болници и пациентите ще бъдат връщани, когато дадено лечебно заведение изчерпа лимита си. Т.е. хаосът продължава и догодина и няма как да бъде другояче, тъй като държавата не отпуска достатъчно пари за здравеопазване", обясни д-р Васил ПАНИЦА, депутат от ДСБ.
Ние сме последната страна в Европа по този параграф. Дори Албания, която не е член на ЕС, заделя 6% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за здраве. Останалите страни-членки имат между 8 и 10% от БВП за здравния сектор, а ние сме с 4,2% от БВП. Втората причина за това положение са ниските здравни вноски, които плащаме - по 6%. "Невъзможно е да има добри грижи с тази вноска. Здравеопазването не е безплатно. Но няма политическа воля да се увеличи здравната вноска, за сметка на намаляването на други данъци", допълни д-р Паница.
Немалко шефове на болници са втрещени от лимитирането на дейностите и заплащането им, което между другото е нарушение на няколко закона у нас.
Според директора на столичната многопрофилна болница "Света Анна" - д-р Димитър ДИМИТРОВ, който е и председател на Асоциацията на работодателите в здравеопазването, никой не може да сложи точен бюджет на една болница, особено, ако тя е многопрофилна и спешна. "Това не може да стане дори в САЩ и в Белгия. Такъв принцип е възможно да се наложи единствено за планови клиники с няколко медицински специалности като пластична или козметична хирургия. Но не можем да планираме например колко деца ще се нуждаят от спешна помощ и ще дойдат при нас или колко ще са травмите, инсултите и т.н.", коментира д-р Димитров.
Според нормативната уредба в България болниците са търговски дружества и при тях не може да се говори за бюджет, защото стремежът на едно търговско дружество е да постигне по-голяма печалба. Когато се каже, че то има право да изразходва само определена сума пари, се губи търговското начало.
Представените от Здравната каса разчети за догодина разгневиха и шефовете в лекарския съюз. Оттам обявиха, че за догодина ще са нужни двойно повече пари за плащанията на НЗОК – около 2,4 млрд. лв. От лекарското съсловие предупредиха, че докторите няма да работят за по-ниски заплати от тези, които получават в момента, и че не са изключени протести на гилдията.
"На практика парите за здравеопазване през следващата година ще бъдат по-малко, отколкото са през тази. Със запазените финансови параметри ще се постигне влошаване на здравеопазването. Няма да има и увеличение на цените на медицинските услуги, защото това трябва да стане за сметка на техния обем, което е невъзможно, тъй като със заложените лимити в бюджета предварително се определя колко и какви дейности ще бъдат извършени", обясни д-р Андрей КЕХАЙОВ, председател на БЛС.
Според директора на НЗОК д-р Румяна ТОДОРОВА бюджетът за 2008 г. показва, че в болничната помощ няма да се правят никакви промени спрямо тази година. Тя призна обаче, че според пресмятания на експерти от касата догодина ще са необходими поне 1 милиард и 900 млн. лв. за здравноосигурителни плащания, но не уточни откъде ще се запълни очертаващият се още отсега дефицит от около 300 млн. лв. "Системата за финансиране чрез делегиране на повече отговорности и правомощия на районните здравноосигурителни каси е в контекста на цялостната философия на финансова децентрализация. Това е част от политиката на Европейския съюз за предоставяне на повече самостоятелност на регионалните структури. Този нов начин на работа ще даде повече свобода и възможност за гъвкави решения на местно ниво от страна на районните здравни каси", пише в съобщението на НЗОК.
Така управниците обричат българите на поредната година със здравен геноцид, където нуждаещите се, които не са спешни случаи, чакат с месеци, за да се лекуват, личните лекари имат убийствено ниски лимити за изследвания и направления и също ограничават правата на болните по този начин, а корупцията в здравния сектор се вихри, защото всеки иска да се лекува, когато има нужда от това. Не е тайна, че половината от средствата, които се въртят в здравната ни система, са от нерегламентирани плащания или рекет над болните. Затова никой не е изненадан от заключенията в тазгодишния доклад на Световния корупционен барометър "Трансперънси интернешънъл", които показват, че подкупът за здраве през 2007 г. е 136 евро и е на второ място у нас след корупцията в политиката и съдебната система.
