Хората, преболедували от COVID-19, рискуват да се сблъскат със странни неврологични ефекти – от дефекти на речта до психоза – даже няколко месеца след като са дали отрицателен тест за коронавирус. Има случаи, когато оздравели от това заболяване пациенти, проявяват заекване, други страдали от различни последствия: от инсулт до „мозъчна мъгла” и даже психоза.
Ново изследване установило, че COVID-19 е оставил много от оцелелите с причудливи изнурителни неврологични ефекти.
В частност, американски 40-годишен учител, който цял живот общувал с учениците в клас, след прекарана коронавирусна инфекция за първи път в живота си започнал да заеква.
Когато Патрик Торнтън, учител по математика от Хюстън, щата Тексас, се разболял през август 2020 г. от COVID-19, той имал типични умерени симптоми: главоболие, умора, болка в гърдите, задух, болка в гърлото, заради която изгубил гласа си.
Лекарите смятали, че щом само стресът на мъжа изчезне, ще изчезне и заекването. Но това не е сигурно, като се има предвид, че стресът може да накара човек да заеква, преди всичко и ако преди е страдал от същия проблем.
Аванда Ууд от Индианаполис също започнала да заеква, след като преживяла COVID-19 през март 2020 г. Към август ситуацията не се подобрила и надеждите й за избавяне от дефектите на речта днес са свързани с изследването на Университета „Джонс Хопкинс”, в което участват хора, страдащи от „дълъг” COVID-19 с неврологични проблеми.
„Въпреки че стресът и безпокойството не са причина за заекване, те го задълбочават - обяснил Су-Ън Чанг, невробиолог от Мичиганския университет. – Речта е едно от най-сложните движения на човека. Тук са задействани буквално 100 мускула, които трябва да се координират в изключително кратък срок, така че това е значителен подвиг. А той зависи от добре функциониращия мозък”.
Клетките на мозъка и връзките, които им позволяват да предават сложни серии от команди в ежедневните действия, такива като речта, могат да бъдат лесно повредени от възпаление. А COVID-19 е известен със своята възпалителна реакция. Това, което започва с имунни усилия за отблъскване на вируса, може бързо да се обърка, да атакува и дори да убие здравите тъкани. Това е така наречената цитокинова буря, причиняваща много от смъртните случаи при COVID-19. И мозъкът изобщо не е застрахован.
„Имуноопосредстваната атака на синаптичните връзки може да доведе до изменение на функциите на мозъка”, посочил доктор Чанг.
Самият коронавирус също може да проникне в мозъка през носа. Изследователи от Берлин били едни от първите, които проследили пътя на вируса от носната лигавица към обонятелните луковици – неврони, приемащи информация за миризмата, която след това се отправя по-дълбоко в мозъка за обработка. Този процес, вероятно, лежи в основата на загубата на обонянието, от която страдат до 86% от хората с леки инфекции.
Друга теория предполага, че вирусен отпадък -инфекциозни протеини, отделени от умиращата вирусна частица – могат да преминат през хематоенцефалитната бариера, и дори ако те не могат напълно да инфектират клетките на мозъка, нанасят определени щети. Или, може би, вирусът предизвиква страховито преобразяване на антителата, предназначени за борба с него, в „автоантитела”, които определят неправилно, че здравите тъкани, такива като мозъка, представляват чужди агресори, и започват да ги атакуват.
Учените смятат, че всичко, което предизвиква неврологични проблеми, включително заекване, най-вероятно, е резултат от взаимодействието на имунната система на човека и мозъка, а не на самия вирус и мозъка.
Ивелин ПЕНКОВ
