Ново изследване показа връзка между дефицита на цинк и високото кръвно налягане, което в САЩ засяга над 100 млн. души.
През последните години учените забелязаха зависимост между по-ниските нива на този минерал и хипертонията, но досега не беше ясна точната роля на цинка за нейното развитие.
Например хората с определени състояния като диабет от втори тип и хронични бъбречни заболявания обикновено имат дефицит на цинк и високо кръвно налягане. Не беше изяснено обаче дали недостигът на цинк е причина или следствие от повишеното кръвно налягане.
Наскоро група изследователи се заловиха да проучат връзките между цинка и кръвното налягане. Целта им беше да се задълбаят малко повече в механизмите на действие.
Бъбреци и кръвно налягане
Абсорбирането на натрия играе жизненоважна роля за регулиране на кръвното налягане. Особено важен е контранспортерът на натриевия хлорид (NCC) в бъбреците. Той реабсорбира натрия от течността, която после се отделя във вид на урина, и го доставя обратно на тялото.
Като цяло по-ниските нива на натрия в урината са свързани с увеличено кръвно налягане. С други думи, когато NCC е прекалено активен, той връща повече натрий обратно в кръвта, урината изхвърля по-малка част от него и кръвното налягане се повишава.
Както пишат авторите, „Бъбречното модулиране на уринарното отделяне на натрия е ключът към контрола“ на високото кръвно налягане.
Различни протеини могат да взаимодействат с NCC, променяйки количеството натрий, което тялото реабсорбира и отделя. Цинкът действа като кофактор, което означава, че влияе върху активността на широк кръг от протеини, в това число ензими, транскрипционни фактори и регулаторни протеини.
Изследователите смятат, че цинкът оказва ефект върху един от протеините, които отслабват действието на NCC, макар че се оказа трудно да намерят доказателства.
Цинк и хипертония
При новото изследване учените провели серия от опити, за да проучат връзката между цинка и високото кръвно налягане, и да наблюдават ролята на NCC.
Първо те демонстрирали, че мишки, които консумирали диета с по-ниско съдържание на цинк, развивали хипертония. След това разделили животните в две групи, като половината от тях приемали достатъчни количества цинк. Както се очаквало, тяхното кръвно налягане скоро се нормализирало.
Изследователите дали на останалите мишки хидрохлоротиазид – медикамент, потискащ NCC. Кръвното налягане на тези животни също се върнало в нормални граници. Причината е, че NCC спрял да помпи обратно натрий в тялото, което позволило на урината да го елиминира.
При други опити изследователите работили с животинска тъкан в лабораторията. Те демонстрирали, че NCC е отговорен за хипертонията, която е опосредствана от дефицит на цинк. Освен това показали и че активността на котранспортера се влияе от наличието на цинк – по-специално тази активност се увеличава, когато минералът е в по-ниска концентрация. Учените смятат, че когато има дефицит на цинк, NCC е по-стабилен и следователно способен да действа по-продължително време.
Тези резултати обясняват някои по-ранни открития и потвърждават ролята на цинка при хипертонията. „Разбирането на конкретните механизми, чрез които дефицитът на цинк допринася за разстройване на кръвното налягане, може да има важен ефект върху лечението на хипертонията в контекста на хроничните заболявания“, пишат авторите.
Превод от английски
Катя МАНОЛОВА
