Доскоро се смяташе, че ракът на дебелото черво засяга основно възрастните хора. Има трайна тенденция обаче заболяването да се диагностира при повече и все по-млади хора. За това алармираха специалисти по повод Световния ден за борба с колоректалния карцином, както още се нарича ракът на дебелото черво.
„Благодарение на съвременните методи на лечение, общата 5-годишна преживяемост с тази диагноза се е увеличила и вече е 80% дори за пациенти с напреднала форма на заболяването“, информира проф. д-р Асен Дудов, национален консултант по медицинска онкология. Той допълни, че въпреки тревожната статистика, има надежда. Участниците в дискусията обаче бяха единодушни, че от проявата на първите симптоми до поставянето на диагнозата се губи около година, която е решаваща за успеха на лечението.
„Въпреки че генетиката вече е много напреднала, засега все още няма сигурни маркери, които да прогнозират дали човек ще се разболее от рак на дебелото черво“, обясни проф. д-р Алексей Савов, Национален консултант по медицинска генетика. Той, уточни още, че генетичните тестове, които се правят в Националната генетична лаборатория, са много важни при пациенти с вече установено заболяване, защото позволяват да се определи към каква терапия би бил чувствителен туморът при конкретния болен, а това повишава ефективността на лечението.
Д-р Юлиана Патокова, специалист по клинична лаборатория и параклинични изследвания на онкологични заболявания, допълни, че широко използваният в практиката тест за кръв във фекалиите не дава точен отговор дали пациентът страда от колоректален карцином. Изследването може да бъде положително и при много други заболявания. Тя посъветва пациентите да не прибягват сами до изследване на туморни маркери, които също са несигурен източник.
Единственият метод, който може 100% да даде отговор дали се касае за рак на дебелото черво, е колоноскопията, обясни доц. д-р Стоян Ханджиев, началник на Клиниката по гастроентерология към Аджибадем Сити Клиник. Затова е много важно общопрактикуващите лекари навреме да насочват своите пациенти към това изследване. Болните също могат да изискват да им се направи колоноскопия при наличие на анемия, промяна в навика за изхождане по голяма нужда, продължителни болки в стомаха или необяснима загуба на тегло. Не бива да се пропуска като диагностичен метод и позитронно-емисионната томография (PET/СТ), която дава ценна информация за стадия на заболяването и има важна роля в проследяването на ефективността на терапията.
Медицинският онколог д-р Светлана Ганчева акцентира, че най-съвременната тенденция в лечението на рака на дебелото черво е т.нар. прицелна терапия, която позволява много целенасочено лечение на колоректалния тумор. Тя се определя след провеждането на генетични тестове и е приложима най-вече при пациенти с метастазирал рак.
Най-големият проблем в България е разкарването на пациента при различни специалисти, докато не стане късно, подчерта Иван Димитров, председател на Федерация Български пациентски форум.
Рискови фактори за болестта
Вероятността от възникване на рак на дебелото черво нараства с напредване на възрастта.
• По-висок е в индустриално развити и урбанизирани райони, какъвто е и България;
• Един от най-важните рискови фактори е начинът на хранене и живот – консумацията на тлъсти червени меса, много животински мазнини, богати на консерванти храни, алкохол в големи количества и тютюнопушене;
• Наднорменото тегло и затлъстяването увеличават риска с 33%;
• Наличие на фамилна обремененост;
• Наличие на хронични възпалителни заболявания на червата - болест на Крон и язвен колит.
Симптоми, които могат да ни подскажат, че става въпрос за рак на дебелото черво
Ракът на дебелото черво няма ранни симптоми! Наличието на оплаквания показва, че процесът вече е напреднал.
Трябва задължително да се търси лекарска помощ при наличие на следните оплаквания, особено след 50-годишна възраст:
• Промяна в ритъма на изхождане – внезапна промяна към запек, диария или тяхното редуване.
• Данни за анемия от проведени лабораторни изследвания.
• Наличие на кръв в изпражненията или черни изпражнения.
• Необяснима загуба на тегло, липса на апетит, както и новопоявила се коремна болка.
Как се поставя диагнозата?
Чрез колоноскопия се взима биопсия (малка част) от засегнатия участък на дебелото черво;
Патолог изготвя доклад дали изследваният материал е доброкачествен или злокачествен;
Онкологичен комитет назначава допълнителни кръвни или образни изследвания, чрез които се определя стадия на заболяването, след което се определя и индивидуален терапевтичен план.
Елица ПАЛОВА
