23 април – Международен ден на книгата
Когато изключвате своя смартфон или компютър и намирате малко време, за да почетете спокойно стихове или роман, възниква несъмненото усещане, че това е твърде полезно занимание. Ние чувстваме физическо обновление, когато изпълваме белите си дробове със свеж въздух Точно така ни се струва, че думите и „виражите” на сюжетните линии в умните литературни произведения тренират и очистват мозъка ни.
Да, усещането е именно такова, но психолозите трудно откриват конкретни доказателства за ползата от четенето. Това едва ли може да се нарече изненада. Първо, дадената тема е твърде сложна за изследване, тъй като поезията и художествената проза най-често се четат от интелигентни и емоционално подготвени хора. Поради това е трудно да се определи предизвиква ли умът желание да се чете, прави ли ни четеното по-умни, или възниква съчетание от тези две явления. Освен това съществува огромно разнообразие от литература, множество начини за нейното прочитане и немалко изгоди и предимства, които си струва да бъдат изследвани. Казано накратко, това съвсем не е тема, която лесно може да се изучава под микроскоп.
През 2006 г. било проведено изследване, по резултатите от което учените направили извода, че хората, за които по-силно е характерно умението да поставят себе си на мястото на другите, знаят повече имена на писатели. В някои кръгове това било представено като доказателство, че четенето на художествени произведения развива чувството за съпреживяване. А може би хората, при които навиците за съпреживяване са по-силни, просто четат повече?
В последните години в работата по изясняване и наблюдение на конкретните преимущества от четенето на литература се включили и невробиолозите.
Изследователи от университета „Еймъри” в САЩ поискали да изяснят остават ли в мозъка някакви дълготрайни следи след продължително непрекъснато четене. Речено - сторено: Грегъри Бърнс и неговите колеги поканили 21 доброволци да участват в експеримента и ги накарали в течение на 9 дни да четат романа от Робърт Харис „Помпей”. Сюжетът в книгата е доста разпространен: главният герой предчувства опасността и се опитва да предупреди другите, които не виждат никаква угроза (естествено, става дума за вулкана Везувий), всичко това е гарнирано, както се полага, с любовна линия.
Впрочем самите изследователи обяснили своя избор със „силните повествователни достойнства на книгата”, в която има драматизъм, напрежение... Изпитваните всеки ден отивали в лабораторията, където сканирали мозъка им, след което им давали да прочетат 30 страници от романа. Участниците в експеримента също така били помолени да четат преди лягане, а на следващата сутрин ги проверявали дали са „усвоили” поредната „порция”. Самото сканиране се провеждало без четене, т.е. мозъкът в това време не бил зает (доколкото това е възможно за нашия мозък).
Редовното четене усилвало невронните връзки в лявата височинна кора, участваща в анализа на езика. Изследователите специално отбелязали, че усилване на тази зона се наблюдавало дори в спокойно състояние, на следващата сутрин след вечерно общуване с романа и преди сутрешния сеанс по четене. Авторите сравнили това с мускулната памет, когато към мускулите се връща миналата сила, дори ако човек не е тренирал дълго време.
При читателите се наблюдавало усилване на първичната сензомоторна кора, която отговаря за чувството за собственото тяло. Известно е, че сензомоторната кора може да се активизира не само при реални движения, но и под действието на въображението – т.е. когато ние мислим например за велосипедна разходка. В случая с романа, както предполагат изследователите, е настъпило потапяне на читателите в света на героя и действията на древния римлянин карали да реагира същата тази сензомоторна кора. Излиза, че изразът „Да се почувстваш в чужда кожа” в този случай не е просто фигура на речта, както може да изглежда: мозъкът действително може „да влезе в кожата” на измисления герой.
И което е особено важно, всички тези мозъчни изменения се запазвали дори пет дни след като романът бил дочитан до края. А това еднозначно свидетелства за ползата от дълговременното действие на четенето върху мозъка.
Наистина, колко дълго въобще се запазва „ефектът от романа”, засега остава загадка, както и това, ще окаже ли същото влияние на мозъка книга с други характеристики – например без изобилие от сюжетни обрати, но с наситен „вътрешен живот” на героя.
Независимо от трудностите при изучаването на ползата от четенето за умственото и физическото здраве на човека, все повече стават научно доказаните причини, заради които си струва това увлекателно занимание да не се пренебрегва дори в нашия едновременно толкова динамичен и тревожен свят.
Вярно е, че когато в продажба се появили електронните книги, мнозина пророкували неизменната „смърт” на печатните книги. Независимо от всички пророчества традиционните хартиени книги остава също толкова популярни, както и преди, а учените потвърждават тяхното благотворно влияние върху човешкия организъм.
Четенето повишава интелекта
Според популярния американски писател, поет и илюстратор на комикси Тиодор Сойс Гайзъл, известен главно с книгите си за деца, които подписвал с псевдонима Доктор Сюс, колкото повече четете, толкова повече ще научите. Четенето е всеобхватен източник на знания и от ранна възраст попълва нашия словесен запас много по-ефективно, отколкото гледането на телевизия или разговорите с образовани събеседници. А обширният речников запас, по мнението на учените, позволява по-добре да се решават не само тестовете за разбиране на прочетеното, но и повишава нивото на интелекта.
Повишава се ефективността на работата на мозъка
Честото четене влияе не само на нивото на знания, но и на ефективността от работата на нашия мозък. Редовното четене подобрява състоянието на клетките в главния мозък и ни помага по-бързо да запомняме прочетеното. С възрастта нашият мозък остарява, а четенето на книги по естествен начин може да забави този процес – до такъв извод стигнали учени, които публикували своите изследвания в списание Neurology. А Huffington Post на своите страници писал, че четенето може да намали риска от развитие на психични разстройства до 32%.
Медици от Детската болница в Синсинати, САЩ, провели изследване, което показало колко важно значение има четенето на книги за децата – едно занимание, от което много съвременни родители се отказват, предпочитайки да развличат детето с игри на таблета или с анимационни филми.
...
Валери ИВАНОВ
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител" 
