Брой: 11, 19 март 2015 - ТУБЕРКУЛОЗАТА

• Д-р Ортова, като че ли диагнозата хронична бъбречна недостатъчност е все по-честа. На какво се дължи този факт?
– Да, действително хроничната бъбречна недостатъчност (ХБН) се среща по-често поради следните причини: увеличаване честотата на социално значимите заболявания като например артериална хипертония и захарен диабет, които в крайния стадий на прогресията на основното заболяване все по-често достигат до хронична бъбречна недостатъчност; увеличаване средната продължителност на живота у нас; нарастване броя на пациентите с органна трансплантация и факта на имуносупресия; зачестяване броя на болните със зависимости, които също са имуносупресирани и по-често страдат от възпалителни заболявания на отделителната система; увеличения брой на пациентите с неоплазми, подложени на химио- и лъчелечение, довеждащи до имуносупресия и пр.
Така през XXI век достигнахме до нова структура на хроничната бъбречна недостатъчност, качествено различаваща се от тази, която описваха в учебниците преди 3-4 десетилетия.
Налагат се две основни причини, предразполагащи към развитието на хронична бъбречна недостатъчност – артериалната хипертония и захарният диабет – водещите социално значими болести на ХХI век.
Затова страдащите от високо кръвно налягане и диабет би следвало регулярно да контролират състоянието си при специалист нефролог. Тези лекари ще дадат указания по какъв начин да се проведат превенцията и лечението на бъбречната недостатъчност.
Винаги съм споделяла мнението, че болните с хронична бъбречна недостатъчност е добре да следват съвета на своя нефролог за режима на живот, системно да проследяват състоянието си, върху което ние градим по-нататъшното поведение за всеки отделен пациент. Нека не забравяме, че ходът на това заболяване е прогресиращ и вещият нефролог би могъл да забави протичането на тази прогресия и така да удължи живота на пациента.
• Пиенето на достатъчно количество вода е определящо при много страдания. Това важи ли и за хроничната бъбречна недостатъчност?
– Да, приемът на вода е от основно значение при наличие на ХБН. Всеизвестен е фактът, че бъбрекът е основен регулатор на водата в организма в трите основни пространства – вътре в клетката, в междуклетъчното пространство и в кръвоносните съдове. Бъбрекът е главният диригент на сложните процеси на регулация и движение на водата в тези три пространства. Така всяко обезводняване поради недостатъчен прием на вода или поради увеличената загуба при чревно разстройство или повръщане би могло в определен етап на бъбречното заболяване да срине тотално бъбречната функция с всички тежки последствия от това. Поради тази причина консумацията на вода е особено важна.
• За профилактиране на състоянието какви изследвания са нужни?
– Редовният контрол на остатъчните азотни тела и урината са твърде важни. Моят съвет към всеки пациент, а и към всеки, считащ се за здрав, е да изследва поне веднъж годишно обикновена сутрешна урина. Това не би могло да натовари семейния бюджет, защото изследването струва около 2 лева, но дава ценна информация за състоянието на отделителната система. А тези, които имат хронично бъбречно заболяване, нека държат връзка със своя нефролог регулярно, защото така биха могли да получат напътствия по какъв начин да провеждат профилактиката и лечението на заболяването си. На второ място идва проследяването на кръвните показатели, носещи информация за функционалното състояние на проблемните бъбреци – урея, креатинин и пикочна киселина, калий, калций, фосфор, кръвна картина.
• В някои източници се твърди, че белтъчините в храненето на пациенти с бъбречна недостатъчност трябва да са максимално ограничени, на други места се казва да се приемат минимални количества, защото в противен случай може да настъпи разпад на собствените белтъчини, което е пагубно за организма... Кое е правилното твърдение? Има ли определени принципи на хранене или отново акцентът е върху индивидуалния подход?
– Всеки нефролог ще даде указание каква да е консумацията на белтъчна храна в зависимост от вида и стадия на заболяването. Ще бъде предоставена таблица и точни напътствия какъв да е приемът на белтъчните храни и доколко да бъде ограничен той. При някои бъбречни заболявания, протичащи с оточен синдром, лекарят ще даде указания какъв тип да бъде този белтък. Това е много важно, когато загубата на белтък е голяма и затова подборът на белтъчна храна е от особено значение – дали това да бъде месо, млечна извара или яйчен белтък. Вашият нефролог може да ви консултира точно и компетентно по тези въпроси. Подходът е индивидуален. Не може да се даде една обща рецепта за болните с бъбречна недостатъчност. Всяко заболяване има своята специфика и именно нефрологът ще определи какъв да бъде видът и обемът на белтъчната храна за денонощие.
• Как бихте коментирали консумацията на семена и ядки?
– При консумацията на ядки трябва да прецизираме съдържанието на калий и фосфор. Когато имаме напреднала бъбречна недостатъчност с хиперфосфатемия, консумацията на ядките е ограничена. И тук не може да става дума за самоинициатива. Необходим е лекарски контрол и препоръка.
• Постите – подходящи ли са или трябва да се избягват?
– В някои случаи не е лошо прилагането на пости, защото болен с напреднала бъбречна недостатъчност е в едни перманентни пости. Но нефрологът ще даде указания какви да бъдат плодовете например, които се консумират, в зависимост от съдържанието на калий. Или видът на белтъка – от растителен или животински произход, защото изборът и доставянето на пълноценен белтък е от голяма важност.
• При високото кръвно налягане трябва да се избягва консумацията на сол. Това важи ли с такава сила и при бъбречните заболявания?
– Всеизвестна е безсолната диета при бъбречните заболявания. Препоръчително е намаляване вноса на натрий. Консумацията на сол е тази, която функционално натоварва бъбрека. Защото елиминирането на натриевия йон е свързано с разход на много енергия, това поставя бъбреците в напрегнат режим на работа. А когато функцията им е увредена, това натоварване скъсява преживяемостта.
При наличие на оточен синдром препоръчваме консумацията на натрий да бъде сведена до минимум.
• В какъв етап от заболяването пациентите стигат при нефролога? Има ли адекватна колаборация между специалистите?
– Връзката между специалистите е на първо място, защото всеки един кардиолог или ендокринолог би могъл да насочи своевременно пациент със захарен диабет например или с високо кръвно налягане към нефролог, който да реши какво да бъде диагностичното и терапевтично поведение при конкретния болен.
Консумацията на вода, ограничаването на натрий и на белтъчния внос са трите кита на поведение при хронична бъбречна недостатъчност.
• Каква е прогнозата за болните с ХБН?
– При един адекватен режим на живот, на труд и почивка, при едно балансирано хранене и поддържане на основното заболяване – дали ще бъде бъбречно, ендокринно или сърдечно, при едно добро водене на пациента от страна на специалиста нефролог и спазване на препоръките му – болният би могъл да удължи с много години живота си.
Особено ударение искам да сложа на лечението на артериалната хипертония. При добра колаборация, ако кардиологът успее да осъществи адекватен контрол на артериалното налягане, прогнозата на болен с артериална хипертония и бъбречна недостатъчност се подобрява. Всяка високостепенна артериална хипертония вещае по-бърза прогресия на бъбречната недостатъчност.
При захарния диабет трябва да поддържаме адекватен гликемичен контрол. Тук става дума отново за колаборация на ендокринолога с нефролог. Най-неблагоприятен е случаят, когато варират стойностите на кръвната захар, особено при диабет тип I. Не бива да се допуска както хипергликемия, така и хипогликемия.
И така, за да преведем пациента с ХБН през тесните места, е необходима интердисциплинарна колаборация на специалистите, както и обучението на пациента.