Доц. д-р Никола ВЛАДОВ е началник на Клиниката по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия към Военномедицинска академия. Той е един от малкото лекари в България, който извършва дуоденопанкреатична резекция, удължаваща преживяемостта при болни с рак на панкреаса.
В средата на месец октомври миналата година у нас се проведе Международен следдипломен курс, посветен на карциномите на задстомашната жлеза. Негови организатори бяха Международната и Българската асоциации на хирурзите, гастроентеролозите и онколозите, Военномедицинска академия и Българското хирургическо дружество. Поводът е увеличената заболеваемост и нуждата от своевременна диагностика и лечение. Освен българските имена, сред които доц. Владов и доц. Крум КАЦАРОВ, присъстваха и изтъкнати международни учени - проф. Марко САКИ от Италия и проф. Зоран МИЛОШЕВИЧ от Сърбия.
• Доц. Владов, твърдението, че се увеличават случаите с рак на панкреаса, валидно ли е и за нашата страна?
- През последните години наистина се забелязва известно нарастване на случаите не само в международен аспект, но и в нашата страна. По статистически данни годишно в България се регистрират около 1000 нови болни със злокачествено образувание на този орган. За жалост това е доста коварно заболяване, което клинично се изявява късно. И затова само 20% от пациенти с рак на панкреаса стигат до операция. 2-9% е възможно да бъдат подложени на радикална хирургична интервенция, т.е. да бъде напълно отстранен туморът. Останалите са обект на палиативни оперативни намеси.
Казвам, че за повечето болни е невъзможна операция, защото туморите обикновено обхващат съдовете, които захранват черния дроб. Това ги прави противопоказани за радикална хирургия.
Операциите върху панкреаса са едни от най-сложните в коремната хирургия и много от лекарите не се наемат да ги правят, дори ги избягват. Неприятното при тях е, че те са свързани с висок процент на следоперативни усложнения, като остър панкреатит, кървене след операцията, инфекции.
• Възможно ли е след отстраняването на панкреаса човек да води нормален живот?
- Напълно е възможно, но за жалост далечните резултати и преживяемостта не са много добри. Между 10 и 20% е петгодишната продължителност на живота, и то при приложение, че се извърши химиотерапия с радикална хирургична интервенция. Тези цифри са доста обезкуражаващи. Но дори за двайсетте процента си струва да се направи операция.
• Кои заболявания предразполагат към рак на панкреаса? В правилна посока ли е да се мисли, че диабетът е едно от тях?
- Диабетът не предразполага, той е една от изявите на това заболяване. Например при младежи, ако се появят внезапно увеличени нива на кръвната захар, без да има обективна причина или елемент на наследственост, може да се мисли за рак на панкреаса. Много често хората не обръщат внимание на новопоявил се диабет и, когато вече има тумор на задстомашната жлеза, процесът е отишъл безвъзвратно напред.
Проблемът е, че няма точно специфично нещо, което да предизвика проблема или да дава предразположение към този вид рак. Тютюнопушенето в известен смисъл е първопричина. При 4-5 на сто от случаите допринася хроничният панкреатит. Но все пак може да се каже, че няма някакъв специфичен симптом и причина, които да го провокират.
• Смятате ли, че у нас след повишаване нивото на кръвната захар се правят необходимите изследвания за отхвърляне на злокачествена диагноза или единствено се изписват медикаменти за нормализиране нивата на глюкозата в организма?
- Редно е на първо място да се изключи тумор на панкреаса. За целта човек трябва да отиде на консултация с гастроентеролог. Трябва да се направи и ехография на панкреаса и ако има съмнения – скенер с контраст. В правилна посока е назначаването и на туморни маркери. Има един специфичен СА 19-9, който е доста показателен.
Не мога да се ангажирам с отговор дали у нас се прави това. Но в сериозните клиники, каквато е ВМА, мога да твърдя, че се следва правилният път на диагностиката.
• Коя възрастова група е най-застрашена?
- Това са хората между 55 и 65 години. Най-много случаи има в този възрастов диапазон.
• Какви са симптомите при рак на панкреаса?
- Признаците зависят от това къде е разположен туморът. Ако е в главата на панкреаса, се появява безболков иктер - внезапно една сутрин пациентът се събужда и вижда, че е пожълтял. Това е именно жълтеницата. При направата на една банална ехография се вижда, че са разширени жлъчните пътища. Има също така неясни болки и дискомфорт в коремната кухина. Урината става тъмна. Когато се появят болките в кръста, е доста късно, защото означава, че процесът е напреднал.
• При какъв специалист трябва да отиде болният, ако прояви някой от тези симптоми?
- Трябва да се обърне към гастроентеролог или коремен хирург. По принцип първата стъпка се осъществява от гастроентеролозите. Редно е те да поставят диагнозата. Когато пациентите имат жълтеница, ги насочваме именно към такива специалисти. Те им поставят една пластична протеза в жлъчните пътища, за да спадне жълтеницата. Така се подобрява отокът на жлъчка в жлъчните канали и по този начин черният дроб се възстановява. В противен случай той е увреден и има рискове от провеждане на същинската операция, свързана с панкреаса. Едва след около две седмици до месец предприемаме хирургичната интервенция, когато има възможност да бъдем по-агресивни и да правим по-радикална хирургия.
Поставянето на този тип пластични протези е голяма революция в инвазивната гастроентерология и в жлъчно-чернодробната хирургия. Позволява ни да бъдем много агресивни, да си подготвим пациента, за да го доведем до оптимални показатели и да му направим една голяма и сложна операция с резекция на съдове.
• По време на Международния следдипломен курс Вие демонстрирахте дуоденопанкреатична резекция. Какво представлява тя?
- Това е резекция на главата на панкреаса с дванадесетопръстника. Може би е една от най-сложните операции в коремната хирургия. В България малко хора я практикуваме. Така че тя е интересна да се види, да се направи и да се проследи как протича след това. ВМА всъщност е един такъв център за чернодробна и панкреатична хирургия, в която се работи много интензивно този тип операции. Затова тук имаме много голям опит. С нея се увеличава и преживяемостта на болните. Нашите резултати са абсолютно съпоставими с резултатите на водещи клиники в света. В общи линии ние сме един от признаните центрове по такъв вид хирургия в Европа.
• Има ли профилактика срещу това коварно и злокачествено заболяване?
- Тютюнопушенето е едно от нещата, които са важна стъпка в профилактиката. Другото е стресът, който за жалост в днешното натоварено време не може да се избегне. За специфична профилактика при рак на панкреаса обаче не може да се говори.
Интервюто взе Елица ПАЛОВА
