Едва ли има човек, който да е напълно удовлетворен от своята външност. Някой няма мира от гърбавия си нос, друг изпада в ужас от ръцете си с форма на лопати, трети страдат от несъразмерния си корем, приличащ на бъчва. Повечето хора се сещат за тези неприятности само пред огледалото, а през останалото време живеят в мир със себе си. Но има и такива, които непрекъснато мислят за своя телесен недостатък. Това се нарича дисморфофобия.
Недостатъците са истински или мними. Човек може да вгорчи живота си заради голяма брадавица на носа, която естествено не е атрибут, добавящ красота. В този случай става дума за истински недостатък. С мнимите недостатъци положението е по-сложно. Така например на юношата със среден ръст може да му се струва, че е джудже, а девойката с 46-и размер дрехи може да е преследвана от мисълта за започващо затлъстяване. Като добавка към страданията от своето „уродство” на нещастния човек му се налага да се сблъсква с неразбиране, а често и с насмешките дори на най-близките хора.
Практически всички ние сме страдали от дисморфофобия в преходната възраст. Това е естествено: тялото на подрастващия се изменя бързо и е нужно известно време, за да се свикне с него и човек да открие, че външността му е съвсем естествена и красива. Освен това всяко момче в мечтите си се представя за нещо средно между Арнолд Шварценегер и Брад Пит, а всяка девойка дълбоко в душата си е уверена, че ще израсне красива като Анджелина Джоли. Но се получава нещо различно, затова пък напълно естествено.
Най-често подрастващата дисморфофобия е свързана именно с признаците на израстването. Юношите преживяват по повод размера и формата на пениса, а така също и заради недостига на мускулна маса. Девойките панически се страхуват от натрупване на излишни килограми, при това често за признак на пълнота те приемат едва появилия се бюст, а така също заради космите по тялото. При това и едните, и другите преживяват заради младежките пъпки и формата на носа.
Юношеската дисморфофобия обикновено преминава към края на последния клас в училище. Но понякога тя остава и придобива наистина уродливи форми. Човек напълно се фокусира върху своя „недостатък” и това става натрапчива идея. В резултат животът се превръща в ад: човек се страхува да започне работа, свързана с общуване; бои се от завързване на приятелства; за личен живот и дума не може да става! При това човек изразходва огромни усилия, маса време и средства за изкореняване на своя „проблем”.
Известен е случаят с един младеж, който бил убеден, че оплешивява, макар че, съдейки по фотографиите му, на практика той бил съвсем космат. Тази идея фикс така го завладяла, че той не можел никъде да стигне навреме, тъй като слизал на всяка спирка на метрото, за да намери огледало и да провери доколко е оплешивял.
Причините за възникване на дисморфофобия може да се разделят на две големи групи.
Първата - това са психологически травми. Например мъжът заявява на жена си при развода: „Напускам те, защото ти си дебела крава.” И жената, която в действителност дори не страда от наднормено тегло, започва да преживява по този повод. В нея се развива дисморфофобия, която може да завърши с булимия. Друг пример: някой веднъж неудачно се пошегувал с формата на носа на млад човек, това се наслоило върху някакъв стрес и в резултат - появява се комплексът на Сирано дьо Бержерак в цялата му прелест.
Травмиращ фактор може да бъде дори гледането на телевизия. В последно време се показват много предавания за пластични операции, изградени на принципа за „пълна промяна”: човекът имал физически недостатък, направили му операция, той станал прекрасен, успешен и щастлив, което никога не би се случило, ако беше останал „уродлив”. За човека, усещащ себе си като неудачник, претърпял неотдавна крах в личните отношения или просто достатъчно впечатлителен, такова телевизионно предаване може да стане пусков механизъм, задействащ дисморфофобията.
Втората възможна причина за нея е сериозно психическо заболяване. Обикновено става дума за тревожно разстройство, което води до натрапчиви мисли. Дори ако ние убедим такъв човек, че в профил той прилича на древногръцки бог, а съвсем не на Буратино, както е смятал по-рано, това няма много да му помогне. Та нали тревожното разстройство никъде не е изчезнало! Вместо старата натрапчивост скоро в него ще се формира нова. Няма да го устройва формата на ушите, очите или коленете - не е важно, обект за недоволство винаги ще се намери.
Дисморфофобията може също да бъде свързана с шизофрения или психопатия от шизоидната група. В този случай тя е просто част от това заболяване. Такава дисморфофобия сама по себе си е безполезно да се лекува, защото в нейната основа лежи по-сериозна болест, която трябва да бъде обект на лечение на първо място, а недоволството от външността е само един симптом.
Хората, страдащи от дисморфофобия, с всички възможни средства се опитват да подобрят своята външност: те се довеждат до изнемогване в спортните зали, изстискват пъпките си, оставяйки дълбоки рани по кожата, използват помпи за гърди или полови органи; с часове се разкрасяват пред огледалото и се решат, закъснявайки винаги и навсякъде. Те почти ежедневно обсаждат кабинетите на козметолозите, диетолозите и пластичните хирурзи.
Между другото дисморфофобите са сериозен проблем за пластичните хирурзи. На запад в случай на подозрение за дисморфофобия преди пластична операция пациентът непременно се изпраща за консултация със специалист. У нас това условие почти не се съблюдава. Операцията се извършва, а човек продължава да остава недоволен от своята външност, като понякога дори се опитва да съди клиниката, където е бил опериран.
Но медалът има и друга страна: дисморфофобите, ако им е отказана операция или ако не са в състояние да ползват услугите на медиците, нерядко прибягват самостоятелно до хирургическа намеса. Последствията от такива „операции” са направо ужасни: огромни белези по лицето, пришити към кожата на главата уши и други нощни кошмари на хирурзите, на които се налага да коригират тази нереална „красота”.
Дисморфофобията може да се излекува. Естествено, методите за лечение на предизвиканата от психическа болест и на тази, която се явява неприятно последствие от стресове и обща неувереност в себе си, се различават. В първия случай в началото трябва да се лекува болестта, която лежи в основата на патологичното неприемане на своето тяло. Във втория - добре помага телесноориентираната и когнитивна терапия.
Понякога психолозите дори препоръчват на пациентите да си направят пластична операция за повишаване на самооценката, особено ако недоволството се предизвиква от действително разваляща външността особеност - голяма брадавица на лицето, белег и т.н. Но има и опасност: човек може да стане зависим от пластичната хирургия. Той не се ограничава с една операция, а започва да усъвършенства всичко наред. Разбира се, това е твърде полезно за джоба на пластичните хирурзи, но не решава проблема с дисморфофобията. От болезнената фиксираност върху собствената външност хирурзите, за съжаление, не лекуват.
Както е известно, болестта винаги е по-лесно да се предотврати, отколкото да се излекува. Профилактиката на дисморфофобията в юношеска възраст трябва да включва коректното отношение на близките, тяхното желание да повишат самооценката на подрастващия, обяснението откъде произхождат измененията във външността и как човек трябва да се отнася към тях. Главното е да се обясни, че най-красива е естествената външност, а не изработеното от хирурзите и изпънато във вечна усмивка лице на холивудските звезди.
Венцислав СТОЙКОВ
