Зима. Чести и най-мъчителни са измръзванията. Причиняват се от студ, сняг, вятър, дъжд, на открито, на път, в планина. Но може да се измръзне дори и при ниски положителни температури над нулата при продължителен престой на открито в леко облекло, мокри чорапи, обувки, ръкавици, с открита глава, влажни студени помещения. В планината и при пътуване на открито, при вятър, намокряне от дъжд. Тогава се получават частични измръзвания на крайниците, лицето, ушите или общо на цялото тяло. По-лесно измръзват децата и възрастните хора, изтощени, болни, анемични, недохранени, трудно подвижни, пушачи, алкохолици, работещи на открито по-дълго, неподготвени посетители на планината в сняг, неекипирани, слабовати.
Измръзванията са в три степени. При първата най-честа степен (дори в градски условия) кожата става изпръхнала, суха, лющи се, хладна, слабо чувствителна е, а при затопляне добива моравосинкав цвят и болезненост. За предпазване кожата на лицето, ушите трябва да се намажат още от вечерта преди излизане на студа с подходящ крем (но не хидратантен и без мед), с несолена гъша мас, със зехтин или ланолин. Сутринта не се измивайте с чешмяна вода, а само изтрийте лицето си с чай от лайка или липа. Ако все пак получите измръзване от първа степен, покрийте пострадалите части с мека кърпа с леко поглаждане, след това намажете с олио или камфоров спирт, а разранените ноздри и устни - с ихтиолова или антибиотична паста.
При по-опасната втора степен на измръзване по кожата се явяват размеквания и мехури с жълтеникава течност, разранявания, инфекция. Намажете местата на пораженията с антибиотичен крем, ихтиолов унгвент, зехтин или при възможност пригответе маслен извлек (настойка) от зехтин или олио, с накиснати в него свежи цветове на невен или босилек след престой 48-72 часа, или с жълт кантарион в олио. Тези билкови масла помагат за бързото заздравяване на увредената кожа, дезинфекцират я и подпомагат образуването на нова тъкан. Ако нямате нищо подходящо при първия контакт с пострадалия, покрийте увредените места на кожата със стерилна марля и бързо потърсете лекар или го отпратете в болница.
При измръзване от трета степен кожата става твърда и безчувствена, синя. Единственото, което може да направите, е намазване както при втора степен и да покриете пострадалите части със стерилна марля или изварени сухи кърпи. На болния човек давайте топли напитки и го увийте в топли меки завивки. Абсолютно забранено е разтриването със сняг, масажи, загряване до огъня, заливане с топла вода!
При общо измръзване се появява умора, сънливост, виене на свят, побеляване и обезчувствяване на кожата на лицето и крайниците, намалена подвижност на ръцете и особено на краката, втвърдяването им, изстиване на тялото, бавно дишане, слаб пулс. При липса на помощ и възможност за незабавно настаняване в болница, човек умира от „бяла смърт“. Как да се помогне на пострадалия?
Много внимателно, без раздвижване, той се оставя в топла стая, но далеч от топлинен източник, завива се в топли завивки и през тях се затопля бавно с не горещи грейки или шишета с топла вода, така че размръзването да става постепенно. Крайниците се обуват с вълнени чорапи и ръкавици, като леко се поглежда през тях. Ако кожата е омекнала, мехуреста, разранена - намазваме с антибиотичен мехлем и покриваме с марли, както при измръзването на отделни части от втора степен. За пиене се дават топли, но не горещи питиета - кафе, сокове, супи, чайове от липа, лайка, риган, мащерка, шипки, но бавно на глътки. Не се правят топли водни процедури. При измръзването кожата е бледа и студена поради свиване на кръвоносните съдове и липса на кръвооросяване (нарушено изхранване на кожата). Ако се натрива със сняг (по стари схващания), то е вредно, защото измръзването се засилва, кожата се размеква, лесно нагноява и се умъртвява. А при бързото загряване се получава неравномерно затопляне, което води до умъртвяването им. След първата помощ пострадалият задължително се настанява в болница, с много внимателно транспортиране, с носилка без движение (за да не се получат счупвания).
Правилата за даване на първа помощ трябва да се знаят, за да се помогне истински за спасяването на човека. А който не знае със сигурност - може да навреди и ускори фаталния край на пострадалия.
Д-р Неделка МИТРЕВА
