в-к Лечител
в-к Лечител
 

Ехинококоза или кучешка тения

Брой: 13, 27 март 2008 - НОВИТЕ БОЛЕСТИ

Ехинококозата е хелминтно (глистно) заразно заболяване, което е разпространено в почти всички страни от петте континента. У нас е добре познато и популярно под името "кучешка тения". От него заболяват хора от двата пола и от всички възрастови групи. Докато преди няколко десетилетия преобладаващият брой от заболелите беше сред селското население, тенденцията на разпространение през последните години е в посока на градските жители. Епидемиологичните проучвания в нашата страна показват, че след период от 2-3 десетилетия, когато се постигна една благоприятна тенденция на намаляване на ежегодния брой на случаите, през последните десетина години има увеличение на заболеваемостта в някои области в страната. До 1960 година от кучешка тения у нас са оперирани средногодишно около 800 заболели, като в последващия период намаляват и достигат около 300 случая и дори под тази цифра.

Кучешката тения се определя като антропозооноза, т.е. заболяване, което се разпространява, както сред животните, така и при хората. Основната биологична особеност на този малък по своите размери глист - дълъг от 3 до 8-9 мм, е, че паразитира в червата на месоядни животни като домашните и диви кучета, чакали, хиени, лисици, рисове, койоти, порове и др., които се означават като крайни гостоприемници на заразата. Достигнали до полова зрелост, тениите отделят със своите членчета оплодени яйца, които с изпражненията се разнасят във външната среда. Тревопасните животни при хранене с тревата поемат полузрелите яйца в стомашно-чревния си тракт. Ларвите от яйцата преминават през лигавицата на червата и по кръвен път попадат в черния дроб и много често така се разнасят до другите органи и тъкани на организмите им. Установили се в чернодробната тъкан или в тази на другите органи: бял дроб, бъбреци, панкреас, далак, главен мозък или в който и да е друг орган зародишът се обвива в капсула под формата на малко мехурче и последното в продължение на месеци и години бавно нараства. Така се получават ехинококовите кисти, в които са разположени, обгърнати от специфична ехинококова течност, т.нар. сколекси (глистните зародиши). Когато диви или домашни кучета и диви месоядни животни, посочени по-горе в текста, консумират вътрешни органи, в които има ехинококова киста, те се заразяват с ларвната форма, тя се развива като кучешка тения и цикълът започва отново. Хората и домашните животни се заразяват по подобен начин. Основно това се случва при консумацията на сурови плодове и зеленчуци, които не са щателно измити и по своята повърхност могат да пренесат полепнали зрели яйца на тениите.

Най-често заразени са салатите, марулите, зелето, спанакът, както и плодове, които се събират от земята.
Заразата се предава и при непосредствени контакти с кучета и котки, които също могат да бъдат осеменени със заразени яйца от кучешката тения, както и при пиене на замърсена с яйцата на кучешката тения вода, най-често от открити водоеми. Заразяването с яйцата на кучешката тения е по-често при гледачи на селскостопанските животни - овце, крави, кози и др., по време на млекодоене, обработка на вълна и пр. Следователно личната хигиена и редовното миене на ръцете преди всяко хранене и обработка на хранителни продукти е едно от решаващите условия за недопускане на инфекцията.
Същият механизъм, описан при домашните селскостопански животни, протича и в човешкия организъм. Ехинококовият зародиш прониква активно през стената на тънките черва и по кръвен път достига до черния дроб, настанява се в междуклетъчното пространство на този орган и образува постепенно нарастваща киста. В немалък брой от случаите на заразяване зародишът от черния дроб по кръвен път достига и се настанява в други органи и тъкани като белите дробове, панкреаса, мозъка, бъбреците и др., като образува киста. Нарастването на последната в продължение на месеци и години е реална опасност за живота на заразения индивид, особено когато се развива в жизненоважни органи. Кистата може да достигне големината на малка детска главичка. Не са редки и случаите, при които проникват повече на брой зародиши и се развива повече от една киста. Както човекът, така и домашните тревопасни животни, в които кучешката тения образува кисти, се наричат междинни гостоприемници на паразита. Кучетата и другите месоядни диви животни, когато консумират вътрешности от животни (овце и др.) с кисти от тенията, поглъщат т.нар. сколекси, които в червата им се развиват като тении. Те паразитират в продължение на месеци и дори повече от една година и достигайки полова зрялост, наново отделят във външната среда зрели яйца със зародиши, които се пръскат по земята, тревата, зеленчуковите градини, а също могат да попаднат в открити водоеми. Така те представляват реална опасност за населението.
От времето на заразяването до появата на първите признаци в резултат на опаразитяването с кучешка тения минават обичайно няколко години, нерядко до 10 и повече години. Проявите на болестта зависят от месторазположението на нарасналата по размери ехинококова киста. Най-рискови по своите последствия са кистите, разположени на територията на главния мозък, като симптоматиката е сходна на тази, свързана с развитието на доброкачествени и злокачествени туморни образувания. Със сериозни последствия и усложнения може да бъде свързана локализацията на кистите в черния дроб, гръбначния стълб, бъбреците, белите дробове и пр. Началото на болестните прояви може да бъде сравнително остро и неочаквано, при условията на привидно добро здраве и липсата на каквито и да били оплаквания. Това се случва, когато във връзка със значими физически усилия, неочакван удар или дори спонтанно ехинококовата киста се спука. Изливът на течността, която се съдържа в кистата, притежаваща белтъчни и други чужди на организма молекули и съединения, може да предизвикат състояние на шок. Друго тежко усложнение е загнояването на самата киста, причинено от микроорганизми. Сложни по своето развитие са случаите, при които в човешкото тяло на болния са се развили няколко кисти в различни органи.
Диагностиката на ехинококозата се основава на разнообразни комплексни изследвания. Важни за първоначалната ориентация са оплакванията и историята на доловените от пациента промени в неговото здравно състояние. Следват специфичните клинични изследвания, последващи апаратни проучвания, като основно се използват ехографски, рентгенологични, компютърно-томографски и други образни техники. Целта на тези изследвания е да се установи точната локализация на ехинококовата киста и нейната големина. В помощ на диагностиката се използват и лабораторни тестове и изследвания с оглед на промени в кръвната картина, както и за установяване на специфична и характерна промяна в имунологичната реактивност на заболелия пациент. Доказване на специфични за ехинококозата антитела се извършва с помощта на Елайза-тестове, чрез имунофлуоресцентна техника и реакция пасивна хемаглутинация

Лечението на ехинококозата е основно хирургическо
При случаите, когато това не е възможно - например при наличието на по-голям брой кисти или при локализацията на кистата, непозволяваща хирургична интервенция - се провежда лечение с медикаменти. Пациентите, след проведено лечение за ехинококоза, се диспансеризират и на всеки 6 месеца се подлагат на контролен преглед в продължение на 5 години (евентуално при показания - и по-продължително време). Лабораторните изследвания за кучешка тения могат да се проведат в отделите по паразитология към РИОКОЗ или в някои от частните лаборатории.
Съвършено ясно е, че кучешката тения е заболяване у хората, което може да бъде ограничено и сведено до значителен минимум при последователното провеждане на комплексни профилактични мероприятия както по линия на ветеринарните служби, така и чрез здравните служби при водещата роля на общините. Средната годишна заболеваемост от ехинококоза за нашата страна се отчита към 8-8,5 на сто хиляди население, което е един лош атестат за страната ни. Приетата през 2005 г. Програма за ограничаване на ехинококовите заболявания следва да се провежда безкомпромисно.
Личните грижи в ежедневието за недопускане заразяване с кучешка тения са свързани с:
• Прекъсване на всякакви контакти с бездомни и скитащи кучета.
• Системно обезпаразитяване на домашните кучета.
• Измиване на ръцете след всяко занимание с домашно куче и особено преди хранене.
• Щателно миене на всички зеленчуци и плодове преди тяхната консумация, с особено внимание към листните зеленчуци.
• При никакви обстоятелства на площадките и терените, където играят и прекарват времето си деца, да няма достъп на каквито и да били кучета и котки.
Проф. Димитър СТРАХИЛОВ
Бел. ред.: "Лечител" (тел. 953-05-65) предлага и други, алтернативни, щадящи терапии при ехинококоза.



Брой: 13, 27 март 2008
 
 
Продукти
 
Евония – анти сива коса
 
УРИСАН® (URISAN)
 
ГУАРАНА ФОРТЕ® (GUARANA forte)
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД