Към настоящия момент на науката са известни около 8000 полифеноли, които са разпределени в няколко класа: флавоноиди, фенолни киселини, лигнани, стилбени, танини.
Флавоноидите са растителни пигменти, които оцветяват зеленчуците, плодовете и цветята в жълт, червен и виолетов цвят, правейки света около нас много по-красив и живописен. Известни са над 6500 флавоноида, които са разделени в десет класа, по-важните от които са катехини, антоциани, флавоноли, флавони и изофлавони.
Значителни количества катехини
се съдържат в белия (20-25%) и зеления (около 18%) чай. С напредването на ферментационния процес в чаения лист съдържанието на катехини се понижава. Значителни количества катехини се откриват в много плодове: ябълки, дюли, праскови, кайсии, сливи, вишни, ягоди, касис, малини и др. Те се съдържат и в черния шоколад. Едно от най-важните свойства на катехините е тяхната висока антиоксидантна способност, благодарение на която способстват за защита на клетките на човешкото тяло срещу агресивните свободни радикали, които играят ключова роля за развитието на широк кръг патологии. Доказана е и тяхната ефективност за повишение на адаптивните способности на организма и чувствителното подобрение на когнитивните възможности и физическите сили.
Антоцианите
също имат значителен принос към феерията от цветове на планетата. Те покриват изключително широка гама от цветовата палитра – от розово, през оранжево и червено, та чак до пурпурно, синьо и черно. Строежът на антоцианите е разкрит в началото на миналия век от немския биохимик Рихард Вилщетер, удостоен през 1915 година с Нобелова награда. Вилщетер доказва, че антоцианите са сложни вещества, т.нар. гликозиди, които са съставени от полифенолна част (агликон), която е свързана с различни монозахариди (глюкоза, галактоза, рамноза), ди- и тризахариди.
Известни са над 635 антоциана, представляващи производни на шест основни антоцианидини (агликони) с витиевати наименования: цианидин, пеонидин, пеларгонидин, малвидин, делфинидин и петунидин. С особено високо съдържание на антоциани се отличават плодовете на аронията (до 1000 мг/100 г), тъмните сортове грозде и патладжаните (до 750 мг/100 г), боровинките (до 500 мг/100 г), черният касис (до 400 мг/100 г), червената боровинка (до 200 мг/100 г), черниците и къпините (до 180 мг/100 г), нарът (до 76 мг/100 г), малините (до 60 мг/100 г) и др. Интересът към изучаването на антоцианите нараства значително след откриването на тяхната антиоксидантна способност, присъща на всички полифеноли. Благодарение на значителното съдържание на антоциани редица плодове се отличават с изключително високи стойности на показателя ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity), характеризиращ антиоксидантния капацитет на храните. Лидер по този показател е аронията с над 16 000 единици ORAC, следвана от къпината (5 905), малината (5065), боровинките (4669), нарът (4479) и др.
Многобройни изследвания свидетелстват, че антоцианите противодействат на развитието на възпалителни процеси в организма, проявяват антивирусни и антибактериални свойства, способстват за активиране на защитните сили на организма, понижение на чупливостта на капилярите и т.н. Съществуват изследвания, доказващи, че редовната консумация на плодове, съдържащи значителни количества антоциани, противодейства на развитието на захарен диабет.
Един от най-добре изучените представители на флавонолите е
кверцетинът, който притежава мощни антиоксидантни свойства
и облекчава алергичните състояния, противодействайки на отделянето на биогенния амин хистамин – медиатора на алергичните реакции. Наред с това кверцетинът поддържа митохондриалната биогенеза (производството на нови метохондрии – клетъчни енергоцентрали), усилва действието на витамин С и действа като цинков йонофор. Известно е, че йоните на цинка са в състояние да блокират ензима репликаза, който вирусите използват за своята репликация. Именно кверцетинът „превежда“ йоните на цинка през клетъчните мембрани, противодействайки по такъв начин за разпространението на вирусите в целия организъм. Кверцетинът е агликон на много флавоноидни гликозиди, по-известните от които са рутин (гликозид на кверцетина с дизахарида рутиноза) и кверцитрин (гликозид на кверцитина с монозахарида рамноза). И двата гликозида се срещат в много плодове и проявяват многостранна благотворна физиологична активност.
Фенолните (оксибензоените) киселини
могат да се разглеждат като производни на бензоената киселина. Те са широко представени в растителното царство, където се срещат и свързани една с друга или включени в състава на гликозиди. Най-известна е салициловата киселина, при естерифицирането на която с оцетна киселина се получава ацетилсалицилова киселина (аспирин), лечебно средство, което след появата си в самото начало на миналия век предизвиква истински фурор в медицинската практика. С многобройни благотворни въздействия се отличават кафеената, феруловата, галовата, протокатеховата, синаповата и други фенолкарбонови киселини.
Лигнаните
представляват производни на димера на фенилпропана. За първи път те са изолирани от дървесината през 1927 г. от Робъртсон. Лигнаните влизат в състава на клетъчните обвивки на различните съставни части на редица растения – корени, стъбла и семена. Идентифицирани са над 200 представители на тези уникални природни вещества. Съдържанието на лигнани е най-високо (до 2 г/100 г) в плодовете на Китайския лимонник – Шизандрата (Schisandra chinensis). Значително е съдържанието им и в лененото (0,3 г/100 г) и сусамовото (0,029 г/100 г) семе, както и в някои зелеви култури (например броколи), в елдата и др. В ежедневно консумираните храни се съдържат главно два лигнана – пиноресинол и ларисиресинол, които съставляват около три четвърти от общото им количество в дневния рацион. Установено е, че лигнаните проявяват изключително широк спектър на ползотворни въздействия върху човешкия организъм – антиоксидантно, противовъзпалително, антимикробно, антифунгицидно и пр. Съществуват изследвания, доказващи тяхното благотворно въздействие върху състоянието на простатата, костната система, както и способността им да понижават нивото на „лошия” (LDL) холестерол и препятстват неговото окисление. Неотдавна беше доказано, че лигнаните сезамин и сезамолин, съдържащи се в сусамовото семе, понижават нивото на холестерола и активират т.нар. кетогенеза – използването на липидите в качеството им на източник на енергия. Което способства за редуциране на телесната маса. Ежедневната потребност на човешкия организъм от тези ценни природни вещества възлиза на 50-100 мг.
Стилбените са малка група полифеноли, към които принадлежат получилите напоследък широка популярност
ресвератрол и пицеатанол
Съдържат се в какаото, гроздето, фъстъците, боровинките, ягодите, червените боровинки, белите и червените вина. Многобройни изследвания доказват, че ресвератролът оказва благотворен ефект върху сърдечно-съдовата система, проявява подчертано антиканцерогенно действие, противодейства на стареенето на организма и т.н. Пицеатанолът, който е считан за биологичен двойник на ресвератрола, освен в червеното грозде и червените вина се съдържа и в белия чай. Списъкът на неговите терапевтични въздействия също е впечатляващ: антиоксидантно, антихолестеролемично, антиатеросклеротично, противовъзпалително, антипролиферативно върху редица ракови клетки – на гърдата, простатата, дебелото черво и др.
Ежедневното присъствие на храни, съдържащи представители на чудодейното семейство на полифенолите, е един от сигурните начини за осигуряване на здраве, жизнен тонус и безотказно функциониране на органите и системите на организма.
Бел. ред. Посочените в статията кверцетин и ресвератрол под формата на хранителни добавки с най-високо качество може да откриете в магазини или на shop.lechitel.bg.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
