В крайна сметка се случва почти на всекиго. Влизате в стая и не можете да си спомните защо. Затривате си ключовете, не намирате някоя дума или не можете да свържете с име някое познато лице. Възможно е дори да изпитате забележимо, макар и незначително, забавяне между решението да направите нещо и правенето му – когато например при шофиране се престроявате в друга лента. Всяко от тези неща би могло да бъде обяснено с бързото темпо и високото ниво на стрес в нашия живот.
Или пък е възможно това да са първите признаци на медицинско състояние, изпълнено с усложнения, което е известно като леко когнитивно нарушение.
Главна последица от силния фокус върху Алцхаймер беше идентифицирането на неговия ранен стадий, наричан още
леко когнитивно нарушение (ЛКН).
Специалистите все повече гледат на него като на „сивата зона“ между нормалния когнитивен спад, отдаван на възрастта, и началото на деменцията. Интересът към класифицирането, предвиждането, диагностирането и лечението на ЛКН се разраства прогресивно от първите години на века и се нажежава с публикуването и потвърждаването на тревожна статистика. Оценките за разпространението на лекото когнитивно нарушение в света достигат 29%, като годишният риск от прогресиране до деменция при засегнатите хора е до 15%, сравнено с 2,5% при когнитивно здравите лица на зряла възраст.
Прогресирането от ЛКН до болест на Алцхаймер или други форми на деменция е сигурен, но бавен процес, който може да обхване десетилетия. Добрата новина е, че пълната липса на познавателни способности не е неминуема при всички страдащи от ЛКН; лошата е, че средно 34% свършват по този начин. Най-лошата от всички новини засяга хората, които са били диагностирани с леко когнитивно нарушение на 70 или повече годишна възраст – те имат със 126% по-висок риск от смърт в сравнение с връстниците си без състоянието.
Защо всичко това е от такова значение? Защото много хора имат ЛКН или ще развият такова в бъдеще; защото на огромното мнозинство от нас ще се наложи да гледат или да се грижат за някого, който губи всякакво подобие на качество на живот, и защото всеки ще бъде принуден да носи общественото бреме на деменцията. То расте неотклонно през годините и през 2010 година беше изчислено на около 157 до 215 милиарда щатски долара. Каквато и да е тази сума днес, тя само ще нараства със застаряването на населението.
Рано или късно, по един или друг начин, ЛКН навярно ще достигне и до вас. Но не се тревожете. Има някои неща, които можете да направите сега – като да определите дали имате такова, защо го имате и да решите какво ще направите по въпроса.
...
Калина КАМЕНОВА
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител" 
