в-к Лечител
в-к Лечител
 

Нефропатия

Брой: 30, 30 юли 2015 - НЕФРОПАТИЯ
По следите на една загадъчна балканска болест

Този необикновен вид хроничен нефрит бил открит за пръв път в края на 50-те години на миналия век в някои селища от поречието на Дунав и неговите притоци. Балканската ендемична нефропатия станала истинско предизвикателство за учените, които от самото начало били поразени от странната избирателност на болестта, която не можела да се обясни само с действието на факторите на околната среда или наследствени причини. За разрешаването на тази загадка помогнала сходна „епидемия”,  обхванала през 1991 г. Белгия, където около сто жени били хоспитализирани с дисфункция на бъбреците след приема на китайски билкови смеси за редуциране на теглото. В резултат на истински детективски разследвания изследователите успели да открият растителен токсин убиец, който предизвиквал необратимите увреждания на ДНК в клетките на бъбреците.
Знаете ли впрочем, че дори в една чашка кафе се съдържат около хиляда разнообразни химически вещества, половината от които са канцерогенни? Това откритие направил американският биохимик Б. Еймс, изобретател на световноизвестния тест за мутагенност на химикалите: съгласно неговите изследвания в чашата кафе действително се съдържат около петстотин различни канцерогени, но те представляват опасност само в дози, които многократно превишават нормалното количество, изпивано от човека.
Още един пример – афлатоксините, продукти от жизнената дейност на гъбичките от род Aspergillus, които поразяват много хранителни продукти: фъстъци, царевица, ориз, маслини, мляко... Тези токсини многократно повишават риска от възникване на рак на черния дроб, а ако в човек при това има хепатит В и вариации в някои гени, отговарящи за метаболитната активация на ксенобиотиците (вещества, постъпващи в организма с храната), то ракът му е практически гарантиран.
В Китай например има селски райони, където заболеваемостта от рак на черния дроб бие всички рекорди. Защо? Първо, там ядат много фъстъци, които се съхраняват в условията на висока влажност, идеални за растежа на гъбичката; второ, доколкото хигиената и санитарните условия са далеч от идеалните, тук се вихри хепатит; трето, сред местното население са широкоразпространени гените, способстващи за по-ефективното превръщане на афлатоксините в мутагенни производни.
Всъщност ние с вас няма особен смисъл да се боим от афлатоксините – ако не проявяваме склонност към дъвчене на плесенясали фъстъци. Но много добре трябва да се разбира, че рискът от развитие на много заболявания, и особено онкологични, зависи от взаимодействието на много фактори на околната среда и наследствеността. Откриването на тези фактори и предотвратяването на въздействието на потенциалните канцерогени върху организма нерядко представлява нетривиална задача.
Действията на изследователите в този случай напомнят класическите детективски истории, в които прецизно и педантично се събира информация, на основата на известните данни се определя кръгът на заподозрените, провеждат се следствени експерименти във вид на лабораторни изследвания и в резултат се появява рисковият фактор. Често идентифицирането на канцерогена или токсина и доказването на неговата вина става далеч не веднага...
През 1956 г. провинциалният български лекар Йото Танчев публикувал
първото съобщение за странен вид хроничен нефрит, открит у жителите на Враца
и нейните околности. От обикновения нефрит той се отличавал кардинално: поразявал само възрастни, прогресирал бавно, не се съпровождал с хипертония и повишен белтък в урината. Главната разлика се състояла в това, че в болните пожълтявали дланите и стъпалата на краката – този диагностичен признак след това получил названието „симптом на Танчев”.
Заболяването поразявало проксималните каналчета на бъбреците, което неотвратимо предизвиква първо фиброза на бъбречната тъкан, а след това бъбречна недостатъчност. При това практически в половината случаи се развивал рак на горните отдели на пикочно-половия тракт, което е доста необичайно, доколкото повечето онкологични заболявания на пикочно-половия тракт се падат на неговите долни участъци – пикочния мехур и уретрата.
След това се оказало, че подобни пациенти били наблюдавани в бивша Югославия, България и Румъния още от 20-те години на ХХ в., при това изключително в малките градове и села, намиращи се близо до Дунав или на неговите притоци. Поради ограничения ареал болестта получила названието „балканска (дунавска) ендемична нефропатия”.
От самото начало епидемиолозите били поразени от странната избирателност на тази болест. Тя можела да възниква само в едно от две съседни села, а вътре в селото да обхваща по няколко къщи, разположени или в съседство, или в различни краища на селището, но да не засяга останалите. Всичко това не се съгласувало с хипотезата, че причина за болестта биха могли да бъдат някакви фактори на околната среда. А доколкото болестта можела да поразява няколко членове от едно семейство само в едно поколение, а в други случаи засягала няколко поколения, то тя била трудна за обяснение и с наследствени причини.
В средата на ХХ в. броят на заболелите от балканска ендемична нефропатия по различни сведения бил 0,5–4% от общата численост жители на засегнатите области, което съответствало на много високо ниво на заболеваемост. При това
в течение на година след поставяне на диагноза болният умирал.
Но към края на века болестта започнала да намалява, макар и в наши дни в някои райони в Сърбия все още да се регистрират нови случаи. Сменила се и възрастовата граница: ако в края на 50-те години на миналия век средната възраст на заболелите била 45 години, то сега тя е 69 години.
Изправени пред загадките на балканската ендемична нефропатия, учените се захванали с дълга и търпелива работа за установяване на нейните причини. Сред първите заподозрени попаднали генетичните фактори: може би сред местните жители често се среща някаква мутация, която причинява болестта? И действително в третата хромозома бил открит участък, който може да служи като маркер за предразположеност към нефропатия.
Но не всичко се оказало толкова просто. С хипотезата за патологична мутация добре се съгласувал фактът, че в някои жители, напуснали ендемичните райони, развитие на балканска нефропатия било наблюдавано много години след преместването. Но болестта поразявала и емигранти, пристигнали на брега на Дунав отдалеч, а това вече свидетелствало съвсем не в полза на генетичните фактори. Станало ясно, че макар генетичната предразположеност да играе важна роля в развитието на балканската нефропатия, тя не представлява нейна непосредствена причина.
Едновременно с генетичните изследвания
учените започнали издирването на токсин,
който би могъл да провокира нефропатия. Анализите на водата не открили наличие на соли на тежки метали в недопустими за здравето количества. В местната вода можело също да попадат полициклични ароматни въглеводороди (известни нефротоксини и канцерогени), отмивани от въгледобивните мини, разположени близо до ендемичните селища, но тези подозрения не се потвърдили. Така също поради недостатъчно „улики” били отхвърлени версиите за възможна причастност на вирусни и бактериални инфекции и дефицит на микроелементи.
Затова пък вниманието на изследователите привлякъл охратоксин А – продукт от метаболизма на някои гъбички, често заразяващи млечните продукти и хлебни изделия. Било известно, че този токсин води до нефропатия и развитие на злокачествени тумори в свинете. Експериментални изследвания на лабораторни животни показали, че токсинът образува ковалентни комплекси (адукти) с основите на ДНК, което и води до възникване на мутации.
Предположението, че охратоксин А предизвиква балканската нефропатия, се оказало много привлекателно, тъй като огнища на заразяване с него на хранителни продукти били открити в някои ендемични райони на България и Хърватия. Нещо повече, в някои български пациенти в туморните тъкани на бъбреците били открити и самите адукти на охратоксина А с ДНК.
Изглеждало, че виновникът е открит и компетентните органи вече могат да издадат заповед за арест... ако не бил друг детективски случай, станал през 1991 г. в Белгия. Около сто жени от „висшето общество”, посещаващи някакъв луксозен хибрид на фитнес клуб и клиника санаториум, били хоспитализирани с дисфункция на бъбреците след приема на разпространени там
китайски билкови смеси за сваляне на теглото.
Болестта била толкова необикновена, че получила особено име – „китайска билкова нефропатия”. Тя се съпровождала с фиброза на бъбречните каналчета, бавно преминаваща в дисфункция на бъбреците. На всички пострадали в резултат им били присадени бъбреци, а до днес в половината от пациентките се развил рак на горните отдели на пикочно-половия тракт...
Както се изяснило в хода на разследването, в което освен учени участвала и полицията, китайските билкови смеси за отслабване вместо екстракт от растението Stephania tetrandra съдържали екстракт от съвсем друго растение - Aristolochia fangchi. Поразително е, но съдбоносната грешка станала поради приликата в йероглифното изписване на китайските названия на растенията.
Потвърждение за наличие на екстракт от Aristolochia fangchi във „вълшебното средство за отслабване” от Китай дал фитохимическият анализ, който показал присъствие на продукти от метаболизма на растението – аристолохиеви киселини и техни производни. По-нататъшното изследване на тъкани от бъбреците на пострадалите показало наличие в тяхното ДНК на адукти на аристолохиевата киселина. А пък адукти с охратоксин А не били открити нито в болните, нито в плъховете при въвеждане в тях на извлек от „заподозрените” китайски средства.
Тъй като в по-ранни изследвания на аристолохиевите киселини бил показан техният нефротоксичен и канцерогенен потенциал, китайската билкова нефропатия била преименувана в „аристолохиева нефропатия” и токсиколозите решили да изучат по-детайлно новия заподозрян. Та нали и до днес в целия свят се регистрират все нови и нови случаи на възникване на нефропатия от китайски билки – и само аристолохиевите киселини ли са виновни за това?
Растението Aristolochia fangchi
се оказало в китайските билкови смеси неслучайно. Първите сведения за него и за неговите лечебни свойства се срещат още в трудовете на Хипократ. Различни видове аристолохии били използвани в народната медицина в целия свят. Обикновената, известна у нас като вълча ябълка (Aristolochia clematitis) расте в Европа, индийската (A. indica) – в Южна Азия, змиевидната (A. serpentaria) – в Северна Америка, и т.н. И „змийският корен” на американските индианци, и „хилядата човека” на аржентинските гаучоси – всичко това е все същото растение.
Списъкът със заболявания, за лечението на които се използва това растение в народната медицина, е просто поразителен. Показанията за неговото използване са много: диария, болки в корема, ухапвания от змии и скорпиони, отравяне, заболявания, предавани по полов път, болести на централната нервна и сърдечносъдовата система, гъбични инфекции, малария, глисти, екзема, абсцеси...
При това нямало практически никакви научни доказателства за лечебния ефект от обикновената вълча ябълка. Достатъчно е да се каже, че в Европа от древни времена това растение било използвано при раждане, основавайки се на отдалеченото външно сходство на неговите цветчета с женската матка!
Всички части на това растение и всички негови видове съдържат аристолохиеви киселини и техни производни в едно или друго количество. След като през 1982 г. на лабораторни плъхове бил показан нефротоксичният и канцерогенен ефект на сместа от аристолохиеви киселини, опитите да се извлекат от растението някакви полезни вещества постепенно били прекратени.
В Европа забранили използването на билкови смеси, съдържащи обикновена вълча ябълка
и екстракти от нея, но китайската медицина продължила да следва своите традиции.
След откриването на нефропатичните и канцерогенни свойства на обикновената вълча ябълка и нейните „посестрими” възникнал закономерният въпрос: ако балканската нефропатия и китайската билкова нефропатия са предизвикани от един и същ агент, по какъв начин балканското население било подложено на въздействието на аристолохиеви киселини? Та нали жителите на крайдунавските селища, естествено, не употребявали средства на традиционната китайска медицина.
За да отговори на този въпрос, на брега на Дунав се отправила група учени токсиколози от САЩ и Хърватия под ръководството на А. Гролман и Б. Елакович.
Оказало се, че както и в повечето небогати земеделски райони, основа на диетата на жителите на областите, ендемични за балканската нефропатия, в миналото представлявал хлябът. До неотдавна селяните сами събирали пшеницата и я превръщали в брашно в малките местни мелници. Оглеждайки посевите и разпитвайки местните жители, изследователите потвърдили, че обичайната за тях вълча ябълка расте из полята като плевел и нейните семена попадат в мелницата заедно с пшеницата.
Нещо повече: по размер и по тегло семената на обикновената вълча ябълка малко се отличават от пшеничните и не се отделят от тях при подготовката за смилане. Изяждайки по един хляб дневно, средният жител на селището се подлагал на
постоянното въздействие на аристолохиевите киселини в немалки дози.
Когато в края на ХХ в. потреблението на местни продукти намаляло, по-рядко започнала да се проявява и болестта.
Тези наблюдения дали храна за размисъл, но те естествено били недостатъчни за доказателство на ролята на аристолохиевите киселини в развитието на балканската нефропатия. Да се търси токсинът в хранителните продукти е невъзможно: в хляба, изпечен от вносна суровина, него го няма, а брашно с половинвековна давност не може да се намери. Поради това медиците се опитали да направят анализ на адуктите, които толкова спешно сработили в случая с китайската билкова нефропатия. И това дало резултат: в туморните и нормалните тъкани на бъбреците на пациентите дори десетилетия след употребата на приготвен собственоръчно хляб били открити адукти на аристолохиевите киселини с ДНК.
Изследователите провели множество експерименти в лаборатории с животни и клетъчни култури, за да докажат надеждно въздействието на токсините, съдържащи се в обикновената вълча ябълка, на клетките. Оказало се, че за нефротоксичността отговаря аристолохиевата киселина I, а за канцерогенността – двете форми на токсина, т.е. и аристолохиевата киселина II. Бъбреците се поразяват специфично поради това, че в клетките на бъбречните каналчета има специални белтъчини транспортьори, които извеждат органичните киселини от кръвта в урината – те захващат молекулите на аристолохиевата киселина, която след това взаимодейства със своите мишени в клетките на бъбречния епител.
Детективите изследователи положили наистина огромен труд, напълно определяйки последователността на всички гени в туморите на няколко десетки човека, пострадали от балканска ендемична нефропатия и китайска билкова нефропатия. Оказало се, че повечето от тези мутации са се образували в резултат на присъединяване на аристолохиевата киселина към азотната основа на аденина, намиращ се в състава на „неработещата” верига на ДНК. Много от откритите мутации засягали гена р53, един от главните онкосупресори в клетката – неговата инактивация се наблюдава в около половината от всички случаи на рак. Лесно е да си представим, че при редовна употреба с храната на малки количества аристолохиеви киселини образувалите се
увреждания на ДНК, които при това не подлежат на „ремонт”,
след много години могат да доведат до възникване на рак.
И така, престъпникът, отговорен за балканската ендемична нефропатия, е открит и вината, казано на съдебен език, е доказана до степен на „отсъствие на разумни основания за съмнение”. Какво предстои? И изобщо трябва ли да се притесняваме от някаква рядка балканска болест, особено ако при това не сме сред пациентите на китайските знахари?
Отговорът на този въпрос е прост. Механизмът на токсичността на аристолохиевите киселини, разкрит от американски и хърватски медици, навярно не се ограничава само с тези вещества. Да си припомним, че в сутрешната ни чашка кафе се съдържат до петстотин канцерогенни вещества! В Европа и Америка използването на обикновена вълча ябълка и нейните „роднини” в средствата на народната медицина вече е забранено, макар че от интернет те могат да се закупят свободно. Групата на А. Гролман в последно време работи в Тайван, където китайската народна медицина е пуснала дълбоки корени, особено в селските райони. Именно поради това честотата на рака на горния отдел на пикочно-половия тракт там е най-висока в света.

Владимир ЙОНЕВ

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА
За разлика от токсичната вълча ябълка, върху функцията на бъбреците имат отлично действие екстрактите от американска червена боровинка – УРИСАН®, екстрактът от брезови листа БЕТУЛИК и комплексът от билки КОЛОНИК ПЛЮС®.


Брой: 30, 30 юли 2015
 
 
Продукти
 
Витамар Джуниър
 
Бодифлекс - течен колаген + магнезий и витамини В
 
БОДИФЛЕКС® МСМ (Bodyflex® MSM)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД