Организмът може да се противопоставя на действието на хормона инсулин, дори в случаи, когато не е налице диабет.
Инсулиновата резистентност е състояние, при което инсулинът е недостатъчно ефективен.
Според Dawn Sherr, диабетолог от Американската асоциация на диабетолозите, хората често не осъзнават, че инсулиновата резистентност може да прерасне в диабет. А когато не са предупредени за тази опасност, те не знаят какво да предприемат, за да я предотвратят.
Представата за инсулиновата резистентност е неясна и затова често тя е разбирана погрешно.
Отговорите на следните 6 основни въпроса могат да помогнат за нейното изясняване:
1. Как се развива инсулиновата резистентност?
Поетата храна се разгражда до глюкоза, която се използва като енергиен източник. Инсулинът – хормон, произвеждан в панкреаса, регулира количеството захар в кръвта, като помага на глюкозата да навлезе в мускулите, мастните клетки и клетките на черния дроб. „Ние мислим за инсулина като за ключ, който отваря вратите пред глюкозата, за да може тя да навлезе в клетките на организма”, казва диабетологът Gary Scheiner. При инсулиновата резистентност ключалките са като замръзнали или гранясали. Те не могат да се превъртят и глюкозата остава извън клетките. Панкреасът, алармиран от повишаващото се количество кръвна захар, отделя още инсулин.
Възможно е изтощеният панкреас да откаже да работи. Нивото на кръвната захар продължава да се повишава, довеждайки до предиабетно състояние или до диабет тип 2. Според Scheiner: „Повечето хора мислят за диабета като за висока кръвна захар, дължаща се на твърде малко инсулин.” В действителност инсулиновата резистентност е основната причина за почти всички случаи от диабет тип 2.
2. Какво представлява предиабетът?
Клетките на тялото са инсулинорезистентни; кръвнозахарните нива са по-високи от нормата и панкреасът не може да отделя достатъчно инсулин за компенсация. Последни изследвания са доказали, че и в този стадий на заболяването могат да настъпят трайни увреждания, особено на сърцето и циркулаторната система. С предиабет са 79 милиона души в САЩ.
3. Как се открива предиабетното състояние?
Съществува бърз начин за улавяне на предиабетното състояние чрез успоредното определяне стойностите на кръвната захар и така наречения С-пептид, което дава възможност да се прецени инсулиновата продукция. Според Scheiner: „С-пептидът е повишен, когато панкреасът, за да компенсира инсулиновата резистентност, секретира ексцесивни количества инсулин.”
4. Може ли затлъстяването да доведе до резистентност към инсулина?
Да, то е рисков фактор. Наднорменото тегло, заседналият начин на живот, яйчниковата поликистоза, фамилната обремененост с диабет тип 2, принадлежност към някои малки етнически групи (африкански, испански, коренно американско население) повишават риска. Други фактори са високото ниво на стреса и употребата на кортикостероиди.
5. Какви други проблеми са свързани с инсулиновата резистентност?
Хората с резистентност към инсулина най-често нямат достатъчно „добър” холестерол (HDL), но са с високи стойности на „лошия” холестерол (LDL) и триглицеридите – една от причините за втвърдяване стените на техните артериалните съдове.
6. Обратими ли са инсулиновата резистентност и предиабетното състояние?
Да! Понижаването на теглото предполага редуциране на мастната тъкан, което, както казва Scheiner, значи „по-малко хормони, причиняващи инсулинова резистентност”. Физическата активност „директно повишава броя и ефективността на инсулиновите рецептори, което помага на глюкозата да навлезе в клетките” – продължава той. Някои медикаменти като метформин и тиазолидинедион също могат да подпомогнат този процес. (
Бел. ред. Много добър ефект имат и хранителните добавки ГлюкоБаланс и Кромисан.)
Превод от английски д-р Евгения МАРКОВА 
