в-к Лечител
в-к Лечител
 

Често родителите отказват да приемат болестта на детето

Брой: 15, 9 април 2009 - ЦВЕТОТЕРАПИЯ

11 април - Световен ден за борба с шизофренията 
 
     Д-р Владимир СОТИРОВ е психиатър. От 1996 до 2002 г. е работил в Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" - Нови Искър. Има специалност по психиатрия от 2001 г. Притежава допълнителни специализации по когнитивно-поведенческа психотерапия и психосоциална рехабилитация. През периода 2001-2005 г. е ръководител на демонстрационен проект към Националната програма за психично здраве. Д-р Сотиров е член на Българската психиатрична асоциация и председател на Софийското психиатрично общество.

     • Д-р Сотиров, как бихте обяснили проявата на шизофрения в юношеска възраст? 
     - Шизофренията започва рано в живота, често протича хронично и поради тази причина води до много тежки социални последици. Тя засяга възрастта, в която ние много активно инвестираме в социалната си адаптация и развитие - образование, контакти с хора, близки приятелства. Ако човек се разболее на 16-17 години, това може да се окаже сериозно препятствие за завършване на училище. Започва едно ходене по болници, съучениците разбират за болестта, съседите - също. Следващата стъпка са обичайните асоциации с думата луд. Нагласите на околните са много сериозна пречка страдащите да се справят с последиците от болестта. Дори да е напълно излекуван, човекът продължава да страда, вече не от симптомите или остатъчни физиологични нарушения, а именно от отношението на другите хора. Това може да осуети връщането на предишния социален статус преди настъпването на здравословния проблем, което е много фатално за младия човек. 
     В големия процент от случаите шизофренията хронифицира. Най-често тя протича на периоди - тъкмо си се възстановил и започваш да вярваш в себе си, но се връщаш в училище, където те залива стрес, и отново декомпенсираш с психоза. Хората с шизофрения са много по-лабилни към психосоциалните стресори. 
     Основните симптоми при болестта са в сферата на преживяванията, мислите и усещанията. Нарушенията в поведението са вторични и неспецифични. Едно от най-характерните абнормни преживявания при шизофрения е преживяването за загуба на свободна воля, изразено в усещане за обладаност и подчиненост на външна сила или чужда воля. Аспект на това преживяване е възприемането дори на собствените мисли като нещо външно, диктувано от друг. 
     Нарушенията във възприятията под формата на халюцинации са често срещани при това състояние. Всички сензорни модалности могат да бъдат засегнати от болестта. Слухът е едно от сетивата, често поразяван от болестта под формата на слухови халюцинации; усещането за докосване и движение на тялото също може да бъде увредено чрез възприемането на лъжливо усещане за парене, за вибрация или трептене. Параноидните страхове са друг важен признак. По принцип няма точни симптоми, които, ако са налице, със сигурност може да се каже, че това е шизофрения. С термина шизофрения са обединява спектър от клинични състояния. Затова не може да се направи и ясна прогноза, тъй като болестта е разнородна както по протичането си, така и по проявленията си. Пациентите може да станат много объркани или възбудени, или да са много уплашени до степен да посегнат на живота си. Те не правят лошо, защото са зли или имат неконтролируемо силно проявени агресивни импулси. Всъщност това са хора, които имат интензивно преживяване за страдание и понякога в опитите си да се защитят, прибягват до крайни действия като себенараняване или нападение към околните, които са преживявани от тях като агресори. 
     • Може ли да се говори за наследствен характер на заболяването? 
     - Не се наследява самата болест, а предразположеността към нея. Шизофренията не е класическо наследствено заболяване. Все пак, ако родителят страда от състоянието, вероятността детето да се разболее е около 15%, ако и майката, и бащата са с този проблем - възможността нараства с 30%. Има и други фактори, които все още не са достатъчно добре идентифицирани. Ако ние, лекарите, ги знаем, ще бъдем в състояние да правим добра профилактика на шизофренията в семейството или училищната среда. 
     По-важен е фактът, че никой не обучава младите хора как правилно да възприемат себе си, да идентифицират и назовават сложните си вътрешни състояния и преживявания и да изразяват емоциите си по здравословен начин. Да, те учат психология и философия, но заучаването на теоретични абстракции не е достатъчно. Учителите трябва да изследват и извличат автентичния личен опит на децата, да симулират проблемни ситуации в игрови обучителен контекст. 
     • Ако в домашна среда детето е тормозено, може ли това да е отключващ фактор за болестта? Възможно ли хората с шизофрения да бъдат родители?
- По принцип всеки стрес може да отключи симптоми на болестта у човек, който е предразположен. Всеки възрастен с шизофрения е възможно да бъде родител, стига да е способен да практикува ролята на такъв адекватно. Отсъствието на симптоми е една предпоставка за това, но съвсем не достатъчно условие. Има твърде много хора, които никога не са боледували от психични разстройства и въпреки това нямат уменията да родителстват по добър и адекватен начин. Ако в едно семейство единият родител е с шизофрения, но в същото време той осигури на малчугана среда за хармонично и спокойно развитие, детето ще бъде много по-малко застрашено от развиване на болестта. Важно е майките и бащите да знаят, че не трябва да подават двойни послания - да казват нещо, а след това с действията си да изразяват противоположното. Това изключително много обърква израстващите младежи. 
     • Обособете някои ранни признаци, които да са знак, че детето трябва да се консултира със специалист? 
     - На първо място то трябва да има значими промени в поведението, които не могат да бъдат обяснени с конкретна причина - раздяла, смърт на близък или тормоз. Обикновено учителите са първите, които забелязват това. Малчуганът е бил палав, но изведнъж става дистанциран, самовглъбен. Това винаги трябва да е тревожен сигнал и налага консултация със специалист. Има и много други неспецифични симптоми. Но, ако ги кажем сега, по-скоро ще стигматизираме поведението и ще стресираме родителите. 
     При юношеската шизофрения често има т.нар. псевдофилософска интоксикация. Това означава, че детето започва да се увлича по окултна литература, ритуали, започва да формулира оригинални концепции за устройството на света и Вселената, за наличието на паралелни вселени или сили, които ни управляват. Но то няма достатъчно житейски опит и много често стига до крайности в своите съждения и действия. 
     • Какво лечение се провежда? 
     - Преди да се пристъпи към лечение, изключително важно е да се постави точна диагноза, за да може да се прецени дали се налага медикаментозно лечение, особено когато се отнася за юноши. Ако става дума за шизофрения, в повечето случаи е необходимо. Но лекарствата са тежки и понякога нарушават и нормалните функции за преработка на информация. Те потискат симптомите, но потискат и други процеси в организма на младия човек. При наличие на неспецифични предвестници за отключване на заболяването е препоръчителен подробен разговор, за да се разбере може ли да се оздрави обичайната среда, да се променят факторите от обкръжаващата среда и едва тогава, ако това се окаже недостатъчно и се прецени за належащо - да се пристъпи към прилагане на медикаментозна терапия с цел предотвратяване на разгърнат психотичен епизод. 
     • Възможно ли е детето да бъде лекувано без да се откъсва от средата, в която живее, или това е необходимо при повечето от случаите? 
     - Напоследък се утвърждава принципът, че лечението трябва да се провежда в обичайната домашна среда. Във всеки случай обаче трябва да се избере по-малката вреда - дали юношата да остане вкъщи и да го заклеймят като луд поради липсата на информиране, разбиране и толерантно отношение, или да отиде, например за две седмици, в клиника, която ще му осигури спокойствие и дискретност. Изборът зависи от нагласите на родителите. 
     • Има ли случаи, при които майката и бащата виждат, че детето им не е психически здраво, но не предприемат дори консултация със специалист? 
     - Често консултации се предприемат късно, защото детето отказва да бъде третирано като психично болен пациент. Друга причина е, че родителите също трудно приемат, че това е психично разстройство, а предпочитат да мислят за него като резултат от "лоши очи" например и започват да ходят по врачки и т.н. В Гърция, с която България е сродна култура, 75% от майките на деца с шизофрения считат, че състоянието на децата им не е медицински проблем, а резултат от черна магия. Как тогава да получат адекватно лечение тези млади хора!? 
     • Ако се забави лечението, може ли изходът да е безвъзвратно лош? 
     - Това е проблемът - колкото повече се забави лечението, толкова по-трудно става спиране развитието на процеса. Всеки пристъп или изминала година прогресивно увреждат състоянието на човека. Всеки пристъп на болестта е токсичен за мозъка. При някои късни стадии на шизофрения се откриват дори чисто анатомични изменения в мозъка, като корова и подкорова атрофия, подобно на деменцията. Преди години една от най-тежките форми на шизофрения се е наричала деменция прекокс, т.е. ранно оглупяване. Често болестта започва подмолно, без да е ясно дали е депресия или училищна криза. Така минават години, докато се разбере, че се касае за тежко психично разстройство. Родителите трябва да знаят, че колкото по-бурно се прояви болестта в началото, толкова по-благоприятна е прогнозата за дългосрочно излекуване.

Интервюто взе Елица ЮЛКОВА



Брой: 15, 9 април 2009
 
 
Продукти
 
ПРОПОЛМАКС (Propolmax)
 
НЕОЖЕЛЯЗО (NEORAUTA)
 
ДИЕТ ФИБРА МЮСЛИ (DIET fibra Muesli)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД