Флуорирането носи сериозни рискове за здравето
От началото на тази година варненски родители подеха война срещу програма на здравното министерство за даване на флуорирано мляко на малчуганите в детските градини, за което родителите въобще не са били информирани, а камо ли да са подписали декларация за информиран избор, каквото е изискването по закон. От Инициативен комитет на родители и граждани - Варна, пратиха писмо до редакцията ни, а ние подготвихме материал по темата, който излезе в брой 6 на в. "Лечител".
В момента профилактичната програма временно е спряна във Варна до изясняване на гледните точки, обясни Таня Бачева от Инициативния комитет. Директорите на детски учебни заведения са били инструктирани да съберат така необходимия "информиран" избор от родителите. Били са спуснати декларации със задна дата и групови декларации за съгласие, без каквато и да е информация в тях относно количеството, влиянието и противопоказанията на подаваните дози флуорид.
В България няма акредитирана лаборатория, която да изследва точната концентрация на флуорид в млякото. Има редица здравословни състояния, при които е забранено да се прилага флуорна профилактика. Не се взима предвид и теглото на децата. Няма наблюдение на състоянието на участващите в програмата, а увредените деца с флуороза вече са факт.
Профилактичната програма се провежда в Пловдив, Асеновград, Варна, Шумен, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Севлиево - от март 2007 г., а от 2008 г. - и в Дряново. В същото време в Европа страните, ползвали флуорни профилактики, отдавна са отказали подобни масови превенции. България е първата страна в света, включена през 1988 г. в експеримента с флуориране на млякото. В края на 2007 г. Комисията по здравеопазването в Народното събрание прие и проект за флуориране на питейната вода в страната. Проектът не влезе в сила още от тази година само защото няма откъде да се намерят 15 млн. лв., необходими за да тровят водата на България с още един химикал.
На тази страница публикуваме и експертното становище на ст.н.с. д-р Людмила ИВАНОВА, дм, която е международно признат авторитет в областта на храненето, работила през последните години в УНИЦЕФ.
Флуорът е природен елемент, естествено представен в питейната вода и почвата, където съдържанието му варира. Флуорът не е есенциален микроелемент. Какво означава есенциалността на един микроелемент? Есенциалните микроелементи имат доказана специфична биохимична или физиологична роля в организма и недостатъчният прием на конкретен елемент води до характерни патологични прояви. В този смисъл есенциални за човешкия организъм са редица макро- и микроелементи като калций, магнезий, цинк, желязо, мед и редица други, но не и флуорът. Той не участва в метаболизма на човешкия организъм с конкретна функция. Това, което категорично е доказано, е, че флуорът има протективно действие върху зъбния кариес. Действието върху костите и зъбите не може да се приеме за есенциална функция, а се счита за фармакологичен ефект.
Флуорът влияе положително върху зъбния емайл, като създава максимална резистентност към развитие на кариес. В устната кухина той проявява също така и антибактериален ефект, като действа като ензимен инхибитор. Все още не е напълно доказан положителният ефект на флуора върху костите. Счита се, че независимо че повърхността на костта се увеличава при третиране с натриев флуорид, качеството на костта се компрометира и тя става по-чуплива. Поради тази причина флуорът не се предписва при лечение на костни фрактури.
Основни източници на флуор са питейната вода и редица храни. Флуорът се усвоява в значителна степен от водата и хранителните продукти. Степента на резорбция от флуорираната вода достига до 100%, а от храните варира между 50-80%. Резорбира се основно в стомаха, в първите 90 минути след приема, като незначителна част се усвоява и в тънките черва чрез проста дифузия. Това означава, че количеството флуор, което попада в организма, е в пряка зависимост от приема и не съществува механизъм, който да регулира резорбцията и предотвратява попадане в кръвния ток на голямо количество флуор. Киселинността на стомаха улеснява усвояването на флуора и фактори, които стимулират стомашната секреция повишават този ефект. Допълнителни фактори като състава на диетата, някои медикаменти, метаболитни или респираторни нарушения могат да повлияят резорбцията и екскрецията на флуора. Флуорният йон попада в кръвното русло и приблизително 50% от усвоеното количество се отлага в развиващите се минерализационни тъкани - кости и зъби, като над 99% от количеството флуор в организма е локализирано в тях. Количеството депониран флуор в скелета зависи от степента на развитие на костта. Флуорът, който не се отлага в твърдите тъкани, се отделя посредством бъбреците с урината. Поради това надежден индикатор за оценка действителния прием на флуор е определянето на количеството му в урината. При прилагане на целенасочена групова флуорна профилактика периодичното проследяване съдържанието на флуор в урината е задължително условие за контрол на ефективността, както и на безопасността на прием.
Основното количество флуор човек приема с водата, морските риби, чая. Ястия и безалкохолни напитки, приготвени с флуорирана вода, са съществен източник на флуор. Известно количество от елемента може да се приеме с плодовете и зеленчуците, но то е незначително и може да бъде пренебрегнато. Храни, приготвени в тефлонови съдове (флуор-съдържащ полимер), могат да внесат допълнително флуор. Препоръчаното за прием адекватно дневно количество флуор се определя като количество, необходимо за ефективна профилактика на зъбния кариес, при условие че не предизвиква странични ефекти като оцветяване на зъбите. Профилактиката на кариеса чрез флуориране на водата и някои храни трябва да се провежда много внимателно в детската възраст, тъй като съществува много тесен интервал между количеството флуор, имащо профилактичен ефект, и горната граница на безопасен дневен прием. За деца на възраст 1-3 години този интервал е 0.7-1.3 мг/ден, а за тези на 4-8 години - 1.0 -2.2 мг/ден. За деца над 9-годишна възраст и възрастни интервалът се разширява - 2.0-10.0 мг/ден. При някои деца съществува риск да бъде надхвърлен оптималният дневен прием от 0.05-0.07 мг/кг, особено когато се консумират едновременно няколко обогатени с флуор продукта и е невъзможно да се контролират всички източници на прием и да се изчисли сумарното дневно постъпление. Това на практика означава, че профилактика на кариеса особено в ранната детска възраст трябва да се извършва много прецизно, при отчитане на всички потенциални източници на флуор и стриктно мониториране на реалния прием. Трябва да се следи не само позитивният, кариопротективен ефект, но и някои странични ефекти, каквито са обезцветяване на зъбите, поява на петна върху зъбния емайл и при по-сериозно предозиране - повърхностни лезии на емайла.
Съществуват данни, че флуорният прием сред децата е нараснал значително през последните години поради масовата поява на пазара на флуор-съдържащи продукти, както хранителни, така и за зъбна хигиена. Поради нестабилен гълтателен рефлекс децата по-често от възрастните са склонни да поглъщат при миене на зъбите зъбните пасти и с това поемат неконтролирано флуор. Когато се флуорират водата, млеката, зъбните пасти, безалкохолните напитки, съществува реален риск от надхвърляне на дневното допустимо количество, особено сред детската популация. Поради това задължителното прилагане на флуорирано мляко за профилактика на кариеса сред детски контингенти не е приложимо особено в случаи, когато липсват реални методи за контрол и оценка на риска - тотално дневно постъпление, мониториране съдържанието на флуор в урината, ефекти върху зъбния емайл. Намаляване на случаите на кариес на третирания контингент като цяло не може да бъде аргумент за задължителността на консумация на флуорирано мляко в детските заведения. Информирано съгласие, подписано от родителите преди стартиране на проекта, пълен достъп до информация, масово обучение за съотношението полза/риск е абсолютно условие за прилагане на флуорирано мляко в детските заведения. Дори един случай на флуороза или дори незначителни промени на зъбите говорят за компрометиране на интервенцията и налага преосмисляне на подхода.
Ст.н.с. д-р Людмила ИВАНОВА, дм,
специалист по хранене
