в-к Лечител
в-к Лечител
 

АРТИШОКЪТ - ЧУДОДЕЙНАТА ШИШАРКА

Брой: 9, 4 март 2021 - ВЕНЦИТЕ И ЗЪБИТЕ
Без съмнение артишокът е изключително рядък гост на трапезата на българина, нещо повече – малцина са тези, които въобще са го опитвали и познават неговите органолептични и хранителни качества. Този уникален зеленчук е добре познат и високо ценен като изискан деликатес в редица страни на света. Артишокът принадлежи към семейство Астрови (Asteraceae), към което се отнася и добре познатия ни магарешки бодил (Onopordum acanthium). Ядливата част на растението са неговите „шишарки”, представляващи неразцъфнали цветни пъпки. За родина на артишока се считат земите на Средиземноморието, където и сега се срещат негови диворастящи видове. Известни са около 140 вида артишок, от които ядливи са само около 40. Смята се, че култивирането му е станало няколко хилядолетия п.н.е., най-вероятно в Египет, където в пирамиди и храмове са открити множество негови изображения. Широко разпространение артишокът получил в древния Рим и древна Гърция. Древните гърци и древните римляни почитали артишока като прекрасен деликатес и силен афродизиак. В народния епос не липсват и легенди за артишока. Според една от най-известните своята поява на света артишокът дължи на могъщия бог Зевс, който се влюбил в красивата, но твърде своенравна богиня Динара, която имала дързостта да не отговори на чувствата му. Разгневен от предизвикателството й, той я превърнал в...трън. Всъщност, смята се, че наименованието на артишока има арабски произход и дословно означава...земен трън.

Първите писмени сведения за артишока са свързани с името на гръцкия философ и натуралист Теофраст (около 285 г. преди н.е.), ученик на Аристотел. Древните целители го ценели за способността му да подпомага черния дроб, бъбреците, жлъчката и храносмилането. За разпространението на артишока в Стария континент заслуга имат арабите, окупирали през XVI век земите на Южна Испания, Южна Италия и Сицилия. Особено радушен прием артишокът получил във Франция, където и в наши дни е един от най-почитаните зеленчуци. Заради пикантно му свойство и „непристоен” вид по тези земи на жените дълго време било отказвано да го консумират.

Благодарение на богатата и изискана френска кухня

славата на артишока се разпространила из цяла Европа. В Новия свят артишокът бил пренесен от испанските конкистадори, където бързо придобил голяма популярност. Калифорнийският град Кастровил дори се провъзгласил за световна столица на артишока, в която всяка година била избирана кралица на чудодейното растение. През 1949 година носител на ценния приз станала прочутата артистка и модел Мерилин Монро. В Русия артишокът бил пренесен през XVIII век от Нидерландия. Казват, че руският цар Петър I бил негов горещ поклонник и не сядал да обядва без него, тъй като страдал от сериозни проблеми с отделителната система. А артишокът давал добри резултата при постоянната му употреба.

Многобройните изследвания на състава на артишока по категоричен начин потвърждават

славата му на природен еликсир,

придобита още в древността. В 100 г артишок се съдържат 5,1 г въглехидрати, 3,3 г протеини, 0,2 г липиди, 5,4 г фибри и 85 г вода. В него е открит невероятен букет от ценни витамини (А, В1, В2, В3, В5, В6, В9, С, Е, К) и минерали (натрий, калий, калций, магнезий, мед, желязо, манган, цинк, селен, фосфор). Артишокът е един от богатите източници на един от най-важните витамини за човешкия организъм – фолиевата киселина (витамин В9). Последният участва в метаболизма на нуклеиновите киселини, поради което неговият дефицит силно затормозява деленето и нарастването на клетките, особено на чревния епител, костния мозък и др. Недостатъчното ниво на витамин В9 в организма на бременните е една от главните причини за вродените увреждания на новородените, както и за преждевременното раждане. Доказана е пряка връзка между нивата на фолиева киселина в организма, хомоцистеина и риска от възникване на проблеми със сърдечно-съдовата система. Високите нива на аминокиселината хомоцистеин са рисков фактор за възникване на тромби в кръвоносните съдове, атеросклероза, инсулт и инфаркт. Значителното съдържание на други витамини от В-групата - В1, В3 и В6, има благотворно въздействие върху клетъчния метаболизъм, функциите на сърцето и нервната система. Благодарение на високото съдържание на алкални и алкалоземни елементи артишокът има алкализиращо и пикочогонно действие.

Възприето е нивото на алкализиране и окиселаване на организма от различните храни да се оценява чрез индекса PRAL (Potential Renal Acid Load). Отрицателните стойности съответстват на алкализиращите храни, а положителните – на окиселяващите. В последните години окиселяването на човешкия организъм се смята като един от сериозните рискови фактори за развитие на широк кръг патологии. Според американският биохимик и микробиолог д-р Робърт Йънг не следва да се говори за отделни болести, а само за едно – ацидоза, водеща до ред заболявания в човешкия организъм, в това число и до раковите. А артишокът определено следва да се причисли към силно алкализиращите храни, тъй като неговият индекс PRAL е – 5,1.

Артишокът се оказва

истинска съкровищница на редица биологично активни вещества с многостранно благотворно въздействие върху човешкия организъм

В него са открити – инулин, ферулова и хлорогенова киселина, цинарин, каротеноиди, селимарин, бета-ситостерол, сесквитерпенови лактони и редица други ценни вещества. Инулинът е полизахарид, съставен почти изцяло от фруктозни единици. Доказано е действието му като пребиотик, както и като ефективно средство за детоксикация на организма. Феруловата киселина е мощен антиоксидант и антиканцероген, доказано е стимуриращото й действие за синтезата на важните белтъци колаген и еластин. Действа антиалергично и антибактериално. Хлорогеновата киселина също е антиоксидант с подчертано антиканцерогенно действие. С антиоксидантна активност, антифунгицидно и антибактериално действие се характеризира и цинаринът, представляващ съединение на хининовата киселина с две молекули кафеена киселина. Любопитно е, че двете вещества – хлорогеновата киселина и цинаринът, са силни модификатори на вкуса. Пет минути след поглъщане на сок от артишок лимонът и дори хининът имат...сладък вкус.

Каротеноидите лутеин и зеаксантин, открити в артишока, участват активно в борбата на организма със свободните радикали, основните причинители за стареенето на клетките, като и на редица патологии. Селимаринът е флавоноиден комплекс, който оказва подчертан хепатопротекторен ефект, характеризира се с висока антиоксидантна активност, превишаваща десет пъти тази на витамин Е. Доказана е способността му да повишава нивото на мощния ендогенен антиоксидант глутатион, както и на антиоксидантния ензим супероксиддисмутаза, участващ в една от най-важните линии на антиоксидантна защита на организма.

Бета-ситостеролът проявява широк кръг физиологични въздействия – антивирусно, антибактериално и антифунгицидно. Способства за облекчаване на възпалителните процеси и потискане на спазмите. Важно негово свойство е

подобряването на липопротеиновия профил в организма –

регулира правилното съотношение между „добрия” (HDL) и „лошия” (LDL) холестерол. Сесквитерпеновите лактони проявяват антибактериално, фунгицидно, инсектицидно, антихелмитно, кардиотонично и антитуморно действие.

Уникалният химичен състав на артишока предопределя неговата изключителна полза за поддържане в добра кондиция на имунната система, нормализирането на обмяната на веществата и цялостното витализиране на организма. Той е особено полезен при заболявания на черния дроб, жлъчката, пикочния мехур, подагра, колит, ентерит и т.н. (Бел. ред. Колоник плюс Ливър клийнър е насочен към чернодробното здраве и съдържа екстракт от артишок. Какви са неговите качества и останали съставки – четете на стр. 23.)

Ядливата част на артишока са месестите листа и неговата сърцевина. Листата съдържат цианин – вещество с горчив вкус, което стимулира отделянето на жлъчен сок, способствайки по такъв начин за разграждането и усвояването на мазнините. Като превило артишокът се задушава, но нерядко се вари или запича. Той принадлежи към храните, които се консумират с ръце. Най-напред следва да се справим с по-сочните листа, които потапяме в подходящ сос и старателно изсмукваме. След като успешно се преборим с листата, пристъпваме към най-приятната и най-вкусна част на артишока – сърцевината – сочна, вкусна и целебна.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ

 



Брой: 9, 4 март 2021
 
 
Продукти
 
ОСТЕОМАКС-К® (OSTEOMAX - K)
 
СЕЛЕСАН® (SELESAN)
 
Комплекс за храносмилане Кубирол
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД