в-к Лечител
в-к Лечител
 

Жените работят повече, а са по-бедни от мъжете

Брой: 11, 15 март 2018 - ХИМИОТЕРАПИЯТА
Надежда ДЕРМЕНДЖИЕВА е изпълнителен директор на Български фонд за жените (от 2015 г.) и активист за човешки права (от 2009 г.). Завършила е европейска магистърска програма “История на жените и половете” (СУ „Св. Климент Охридски“ в сътрудничесто с Нотингамски университет), магистратура по Творческо писане (СУ „Св. Климент Охридски“), а в момента е докторант по Феминистка философия към Институт за изследване на обществата и знанието при БАН.

• В патриархално общество ли живеем? Само ние ли или цяла Европа?
- Все още светът е патриархален, за съжаление. Жените, а и мъжете, навсякъде имат горе-долу едни и същи проблеми, независимо дали става дума за развити или не толкова развити държави. Факт е, че в глобален мащаб една от три жени поне веднъж в живота си ще бъде жертва на полово базирано насилие, като най-разпространените и видимите му форми са физическото и сексуалното. Факт е, че домашният неплатен труд все още навсякъде се смята за „принадлежащ“ на жените и че трудът на жените по принцип е по-ниско оценяван. Все още някои хора смятат, че има „мъжки“ и „женски“ професии. Има и много други проблеми, свидетелстващи за патриархалния свят, в който живеем – жените в политиката засега са малцинство и непрекъснато търпят сексистки коментари, в бордовете на големите компании равнопоставеност на половете не е постигното, има по-малко дами предприемачи, жените като цяло са по-бедни… Във всекидневния ни живот сме свидетели на безброй сексистки микроактове – сексистки обиди и шегички, омаловажаващи предразсъдъци към жените шофьори, жените на високи позиции и т.н. Подчертавам две неща – това са проблеми, които жените имат навсякъде по света. И второ – това е проблем на цялото общество, защото става дума за структурно неравенство.
• Вярно ли е, че с една и съща квалификация и стаж, на един и същи пост, назначените мъже взимат по-голямо възнаграждение спрямо жените? Защо? Как може да се прекрати въпросната практика?
- За съжаление, вярно е. За една и съща работа в България жените вземат с около 16% по-ниско заплащане (по данни на Евростат и на изследване на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), а като цяло, жените са по-бедни от мъжете с 18,5%. По-лошото е, че тази статистика, съчетана с високия процент домашно насилие (и честите отсъствия на жените от работа), води до 40% по-ниски пенсии за работничките в страната ни. Накратко, жените по-често са безработни, работят за по-малко пари и са определено по-бедни от мъжете. Обяснението на този феномен се състои от две части – съществуващите полови стереотипи и тяхното изражение във всекидневния живот. Това означава, че обществото вижда жените веднъж като негодни да заемат високопоставени и високоплатени позиции и втори път – не цени техния труд толкова, колкото този на мъжете. Това се случва във всички държави по света. С този проблем можем само и единствено да се справим чрез образованието, особено чрез нашумялото напоследък „джендър образование“. Подобно образование цели да разчупи половите стереотипи и да научи децата, че всеки човек трябва да е еднакво ценен, включително и техният труд.
• Какво всъщност казва Истанбулската конвенция относно половете? Какво ще се случи, ако бъде ратифицирана?
- Истанбулската конвенция много ясно заявява своята цел – изкореняване на насилието над жени и момичета и постигане на равнопоставеност на половете. Това не означава повече наказания за насилниците, а превенция, т.е. просто да няма насилие. Аз съм оптимист, че България все пак ще ратифицира Конвенцията, защото управляващите много добре разбират, че са нужни и спешни действията за борба с насилието над жени. Не е късно за смислен дебат. Това, което ще се промени след приемането й, е следното - за целите и изпълнението на Конвенцията България ще се ангажира:
- да събира актуална статистическа информация относно случаи на насилие;
- да насърчава изследвания в сферата на всички форми на насилие, които влизат в обхвата на Конвенцията, за да се изучат първопричините и резултатите от насилието над жени, както и мерките, предприети за изпълнението на Конвенцията;
- да повишава информираността на гражданите си в сферата на защита от полово базирано насилие;
- да работи в сферата на образованието за повишаване на нетолерантността към полово обусловеното насилие;
- да обучава специалисти за работа в случаи на полово базирано насилие;
- да изпълнява програми за превенция и програми за лечение;
- да ангажира частния сектор и медиите;
- да осигуря защита и помощ на пострадалите, вкл. чрез създаване на кризисни центрове, консултативни центрове, телефонни линии за помощ;
- да осигури подкрепа на жертвите на сексуално насилие, както и на деца, свидетели на насилие и т.н.
Всичко това в момента липсва в нашето законодателство.
• Съществува ли насилие над жените в семейството и днес? Законът изобщо ли не защитава битите жени? Кои са всички форми на тормоз според закона и как се наказват те?
- Разбира се, че съществува насилие над жените в семейството и днес. Само докато течеше „дебатът“ или по-скоро истерията за Истанбулската конвенция, 6 жени изгубиха живота си от ръката на своите партньори или съпрузи. Това е потресаващо висока бройка. И това са само случаите, за които знаем. Закон за защита от домашното насилие (ЗЗДН) в България има от 2004 г. Но той е крайно недостатъчен и несъвършен, за да защити жертвите и за да накара държавата да ги подпомогне в процеса по възстановяването им. В ЗЗДН са признати физическото, психическото, сексуалното и икономическото домашно насилие. Тема табу остава изнасилването в брака, дори не е криминализирано. Наказанията в повечето случаи са глоби. Сами разбирате колко цинично е това.
• Какъв е пътят към равноправието на половете?
- Най-прекият, устойчив и дългосрочен път към постигане на равнопоставеност на половете е „джендър образованието“. Или ако някой се притеснява от този термин – образование за човешки права. То ще възпитава децата да са толерантни и неагресивни, да ценят всеки човешки живот, да разпознават и да не се поддават на половите стереотипи, които само и единствено ги ограничават. Това образование, разбира се, трябва да е съчетано с работещи институции.
• Къде се проявяват двойните стандарти (за мъже и за жени)?
- Двойните стандарти, или по-скоро предразсъдъците към жените, се проявяват навсякъде – в дома, на работното място, на улицата. От това, че на жените едва ли не природно им е приписано да се занимават с домакинска работа, през по-ниското заплащане, което получават, и по-ниските позиции, които заемат, до сексуалния тормоз и подвикванията по улиците и дори – през сексисткия език в медиите и това, че градовете, в които живеем, са конструирани и създадени от мъже за мъже. Замислете се… за колко обществени тоалетни, подходящи и безопасни за жени, и особено за жени с деца, се сещате? Но все пак трябва да кажа и нещо позитивно – нещата определено се подобряват, макар и много бавно. Самият факт, че провеждаме това интервю, е доказателство за позитивната промяна и чуваемостта на медиите по проблема. Така че – благодаря ви много. Трябват ни хора като вас и повече вестници като „Лечител“.

Интервюто взе
Ина Георгиева


Брой: 11, 15 март 2018
 
 
Продукти
 
ДИБУС (DIBUS)
 
ПРОПОЛМАКС (Propolmax)
 
ТЕРНИМАКС (Ternimax)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД