в-к Лечител
в-к Лечител
 

ВЪГЛЕХИДРАТИТЕ

Брой: 36, 9 септември 2021 - ПРИРОДАТА СРЕЩУ ТРОМБОЗАТА
Въглехидратите от хилядолетия са основна съставна част от хранителния режим на човека, която е безусловно необходима за поддържане на жизнените процеси в неговия организъм. Според диетолозите за поддържане на телесната маса в нормални граници съотношението между основните нутриенти в хранителния режим - въглехидрати, протеини, липиди, следва да е: 30-50%:25-35%:25-35%. За понижение на телесна маса се препоръчва това съотношение да е: 10-30%:40-50%:30-40%.

Изключително тревожен е фактът, че през последните години в огромен брой хранителни продукти и напитки масово се използва т-нар. глюкозо-фруктозен сироп, в който съдържанието на фруктоза е в границите от 42 до 90%!

Човекът се появява на нашата планета преди около милион години, когато всичко необходимо за неговото съществуване вече е налице. В резултат на процеса фотосинтеза, протичащ в синьозелените водорасли, както и в зелените листа на растенията, в атмосферата е натрупан жизненонеобходимият кислород. В растенията, които „предвидливо” се появяват на земята преди около 450 милиона години, краен продукт на този уникален процес е глюкозата, която по непонятна презумпция природата избира като основен енергиен източник за човешкия организъм. Около триста хиляди вида растения с помощта на слънчевите лъчи превръщат двете най-разпространени вещества на планетата – вода и въглероден диоксид, в глюкоза, от която по-нататък се синтезират огромен брой въглехидрати, които са

най-разпространеният клас органични вещества на земята

В ежедневния хранителен режим на човека участва само малка част от тях - глюкоза, фруктоза, захароза, рибоза, малтоза, лактоза, нишесте, пектин, инулин и целулоза.

Без съмнение, глюкозата е най-важният за човешкия организъм въглехидрат. Крайни продукти от „изгарянето” ѝ са вода и въглероден диоксид, т.е. същите вещества, от които тя е синтезирана. Освободената енергия се съхранява в организма под формата на уникалния акумулатор на химична енергия - молекулите на аденозинтрифосфорната киселина (АТФ), която „спонсорира” невероятен брой протичащи в човешкия организъм метаболитни процеси. В интерес на истината, това е слънчевата енергия, уловена от зеленото багрило на растенията – хлорофила, която прави възможно протичането на фотосинтезата. Неслучайно, и не без основание, се казва, че ние сме деца на Слънцето.

В качеството на енергиен резерв човешкият организъм превръща част от глюкозата в неин полимер – гликоген, който се съхранява в черния дроб и мускулите. За поддържане на оптимално ниво на глюкозата в организма действа сложна система, в която важна роля играят два хормона – инсулин и глюкагон, продуцирани от панкреаса. Инсулинът стои на входа на клетките и съдейства за пропускане на глюкозата през клетъчните мембрани. Ако нивото на глюкозата спадне под критичното и клетките започват да изпитват недостиг от енергиен ресурс, се включва глюкагонът, който съдейства за превръщането на запасния гликоген в глюкоза. За съжаление, при повишено съдържание на глюкоза в кръвния ток нейният излишък се превръща в мазнини, което се съпроводено с повишение на телесната маса, при това на съвсем нелицеприятни места – коремна област, ханш и пр.

През последните години ореолът на фруктозата на безвреден за човешкия организъм въглехидрат, който може да се консумира дори и от диабетици, беше безцеремонно отнет, въпреки, че нейният гликемичен индекс е едва 20 (на глюкозата той е 100!) и сладостта ѝ е 1,7 пъти по-висока от тази на захарозата, следователно може да се консумира в по-малки количества. Причините са няколко. На първо място, беше доказано, че не малка част от нея чернодробните клетки превръщат в триглицериди, което води до чувствително увеличение на мастната тъкан в организма. Учени от Калифорнийския университет в САЩ убедително доказаха, че

фруктозата е един от факторите, водещи до страховития метаболитен синдром

При глюкозата хормонът лептин, продуциран от мастните клетки, подава в мозъка информация за пресищането на организма от този източник на енергия, поради което приемът на храни, съдържащи глюкоза, следва да се преустанови. При фруктозата този механизъм отсъства, поради което лептиновите нива остават ниски, въпреки опасно високите нива на фруктоза. Ниските нива на лептин подават сигнал до мозъка, че „батериите” на организма са изтощени и те следва да се заредят. В случая на фруктозата това води до поглъщане на нови и нови количества от нея, тъй като липсва авариен сигнал за преустановяване на това. Съществуват изследвания, според които значителната консумацията фруктоза съдейства за повишаване на кръвното налягане, нивото на пикочната киселина, влошаване на функциите на бъбреците, за развитие на диабет и пр. Твърде неприятна новина е и фактът, че в клетките на черния дроб част от фруктозата се превръща в... глюкоза.

Рибозата е монозахарид, представляващ основен структурен елемент (под формата на декоксирибоза) на АТФ, както и на преносителите на наследствената информация – рибонуклеиновата и дезоксирибонуклеиновата киселина. Освен като източник на енергия, организмът я използва и за синтезата на важните протеиногенни аминокиселини триптофан и хистидин. Рибозата способства за усвояването на креатина – аминокиселината, която подпомага доставянето на енергия към мускулите и нервите.

Захарозата е дизахарид, съставен от монозахаридите глюкоза и фруктоза. Под действието на ензима алфа-глюкозидаза в червата тя се разгражда до съставящите я монозахариди. При повишената консумация на захароза нивото на последните значително нараства в кръвния ток, с всички негативни последствия от това.

Лактозата също е дизахарид, който в човешкия организъм под действието на ензима лактаза се разпада на монозохаридите глюкоза и галактоза. Този ензим липсва при почти всички африканци, 90-95% от азиатците, 10-15% от белите северноамериканци и до 10% от европейците. При тях е налице т.нар. лактозна нетолерантност, която се проявява с коликообразни болки в коремната област, обилно газообразуване и диария – по-слабо или по-силно изразена. Глюкозата се усвоява без остатък, но галактозата утилизират единствено кърмачетата и то само в периода на кърмене. Ненужният „отпадък” организмът натрупва в подкожната област, в резултат на което се появява неприятният целулит, или го отлага в очите, което води до т.нар. катаракт или перде.

Нишестето (скорбялата) е полимер на глюкозата, който в организма частично се разгражда от ензима амилаза, съдържащ се в слюнката, и пълно – в дванадесетопръстника - под действието на α-амилазата, секретирана от панкреаса. Диетолозите отнасят нишестето към бавните въглехидрати, но повишената консумация на храни, богати на този полизахарид (картофи, ориз, хляб, хлебни и сладкарски изделия) неминуемо води до покачване на нивото на глюкоза в кръвния ток с всички негативни последствия от това. Редица храни (овесени ядки, червена леща, царевица) съдържат т.нар. устойчиво нишесте, което не се усвоява в червата, но при достигането на дебелото черво се превръща в отличен субстрат (храна) за резидиращите там полезни бактерии. Получените при неговото разграждане продукти играят важна роля в поддържането в добра кондиция на дебелото черво, както и за предотвратяването на риска от развитието на рак.

Инулинът е полимер на фруктозата, който почти не се усвоява от човешкия организъм, но проявява подчертано пребиотично действие

– подпомага жизнената дейност на дружествената микрофлора в дебелото черво, която има огромно влияние върху жизнения тонус на човешкия организъм. Подобно е и действието на пектина – друг полимерен полизахарид, състоящ се от свързани остатъци на галактуроновата киселина (окислена форма на галактозата) и известно количество остатъци на монозахарида рамнопираноза. Инулинът и пектинът имат изключително благотворно въздействие върху стомашно-чревния тракт, улеснявайки  чревния транзит и дефекацията. Подчертано е и тяхното детоксикиращо действие върху човешкия организъм.

Целулозата, подобно на пектина и инулина, принадлежи към растителните фибри, чиято огромна полза за човешкото здраве беше разкрита през последните десетилетия. Тя е линеен полимер на глюкозата, принадлежащ (за разлика от инулина и пектина) към т.нар. неразтворими фибри, които не се усвояват от човешкия организъм. Макар и частично, целулозата се разграждат от обитаващите дебелото черво микроорганизми, които продуцират изключително ценни витамини от В-групата. Богатите на целулоза храни създават чувство на ситост и активизират чревната перисталтика. Прекомерната консумация на храни, богати на въглехидрати, определено носи редица негативи, но пълното им елиминиране от хранителния режим е сериозна грешка, предвид на жизненоважната роля, която им е поверила природата в човешкия организъм.

 

Доц. д-р Димитър ПОПОВ

 

 



Брой: 36, 9 септември 2021
 
 
Продукти
 
ИСЛАМАКС (Islamax)
 
Евония – анти сива коса
 
Фосфохолин Актив Мемори
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД