През последните 40 години разпространението на захарния диабет от втори тип в света се повиши неимоверно. Според Световната здравна организация броят на хората със заболяването е скочил от 108 млн. през 1980 на 422 млн. през 2014 година, като най-бърз ръст се наблюдава в страните с ниски и средни доходи.
Макар че болестта е често срещана, все още са необходими множество изследвания, за да бъде напълно разбрана. Така например въпреки че знаем, че диабетът е свързан със затлъстяването, все още на науката не са известни точните причини, поради които затлъстяването предизвиква диабет.
Сега в нов доклад, който беше публикуван в сп. Obesity Reviews, изследователите Кери Дилейни и Силвия Сантоса от Университета „Конкордия“ в канадския град Монреал разглеждат как мастната тъкан от различни части на тялото може да води до развитие на диабет при мъжете и жените. Те са направили обзор на близо 200 хиляди научни доклада в търсене на по-задълбочено разбиране за това, как действат мазнините на повърхностно и тъканно ниво, и за механизмите, посредством които те допринасят за появата на диабет.
„Има много различни теории как се развива диабетът и онази, която разглеждаме, приема, че различни региони от мастната тъкан допринасят за риска от заболяването по различен начин – казва Кери Дилейни. – Така че големият въпрос е как различните мастни депа допринасят уникално за развитието му и дали този принос е различен при мъжете и жените?“
От повърхностно до клетъчно ниво
Мъжете и жените складират мазнини на различни места. Диабетът, като много други болести, е тясно свързан с коремните мазнини. Жените имат склонност да складират тези мазнини непосредствено под кожата – подкожни мазнини. При мъжете коремните мазнини се складират около органите – висцерални мазнини.
Мазнините изглежда проявяват различни характеристики при двата пола. Те нарастват, разполагат се и взаимодействат с възпалителната и имунната система различно. Например при мъжете мастната тъкан се увеличава, защото мастните клетки нарастват на размер, а при жените те се умножават и нарастват на брой. Това се променя със загубата на защитния хормон естроген, който изчезва с настъпване на менопаузата и може да обяснява защо мъжете са по-склонни към по-ранно развитие на диабет в сравнение с жените.
Изхождайки от хипотезата, че рискът от диабет се стимулира от увеличаването на висцералните мазнини при мъжете и на подкожните мазнини при жените, изследователите прегледали наличните доклади, за да разберат какво се случва в микросредите на клетъчно ниво.
Макар че са необходими повече изследвания, при мъжете и жените се наблюдавали общи различия на ниво имунно-клетъчно, хормонално и клетъчно сигнализиране, които изглежда подкрепят различния произход на диабета при двата пола.
Авторите се надяват, че чрез установяване на разликите в рисковите фактори за диабет при мъжете и жените ще могат да бъдат дефинирани по-добри клинични подходи за лечение на заболяването според пола.
Превод от английски
Лора ПАНОВА
