• Здравейте, доц. Гегусков. COVID-19 засяга ли сърцето по някакъв начин? Много хора, преболедували вируса, се оплакват от задъхване, умора… Може ли това да се дължи на изменения в сърдечната дейност?

- Със сигурност мога да кажа, че COVID пандемията беляза цялото човечество в световен мащаб. Няма страна, няма общност, човек или отрасъл, които да не са претърпели някакви малки или по-големи поражения. Едва ли има човек, който да не е загубил роднина, колега или приятел, вследствие на пандемията. Относно промените, засягащи сърдечната дейност, те са доста разнообразни. Моите наблюдения, а и световните литературни данни показват, че голяма част от пациентите, преболедували COVID инфекцията, са с поражения на сърдечния мускул. В една научна разработка от Франкфуртския университет от края на 2020 г. е установено, че след направен ядрено-магнитен резонанс на пациенти с „леко“ протекла инфекция около 70-80% са с видими фиброзни промени в сърдечния мускул (миокард). Все още няма потвърдени и проверени литературни данни, доколко тези промени са обратими във времето.

• Всеки грип ли засяга сърцето по някакъв начин?

- Не можем да кажем генерално, че всеки грип засяга сърцето, но всеки вирус, който причинява грип, може да засегне сърцето. Затова припомням, че ключова част от възстановителния процес е абсолютен покой на тялото и въздържание от физически натоварвания. Грипният вирус засяга предимно дихателните пътища и е нормално основният симптом да е задух или по-лесна уморяемост. Ако тези симптоми продължат по-дълго от 2 месеца, тогава задължително препоръчвам консултация и с кардиолог. Едва тогава ще можем да кажем дали сърцето също е поразено от вируса.

• Забелязвате ли тенденции в заболяванията на сърцето през последните години? Кое е най-често срещаното сърдечно страдание у нас?

- Най-често срещаните сърдечни заболявания у нас безспорно са исхемичната болест на сърцето, ритъмните нарушения и, общо казано, сърдечната недостатъчност. Ежедневният стрес, липсата на физическа активност, лошата култура на хранене, небрежното отношение спрямо познатите на всички рискови фактори несъмнено благоприятстват появата на сърдечни заболявания. През последните години категорично мога да кажа, че се забелязва една тенденция на „вразумяване“ на нацията. Все повече хора от различни възрастови категории ограничават вредните храни, водят здравословен начин на живот, предпазват се от затлъстяване. Най-важно е, че все по-голяма част от населението ходи доброволно на профилактични прегледи. Аз неведнъж съм подчертавал, че всеки разумен човек след 45 години трябва да контролира кръвното си налягане и минимум веднъж годишно да ходи на профилактичен преглед при кардиолог - дори и без специфични оплаквания. Това все още е най-сигурният начин едно заболяване да бъде открито в начален стадий и съответно адекватно лекувано.

• Фактът, че 2 години живяхме с редица ограничения, сред които и спиране на плановия прием в болниците, отрази ли се по някакъв начин върху сърдечноболните пациенти?

- Страхът от COVID инфекция накара пациентите да пренебрегнат други техни оплаквания и заболявания. Много хронично болни не провеждаха профилактичните си прегледи. Всичко това доведе до забавяне и влошаване на лечението на редица заболявания. В последните месеци оперирам все повече пациенти, които са закъснели за хирургична интервенция. При тях възстановителният период е много по-дълъг и прогнозата не е толкова добра.

Естествено, поради причина, че всички си стояха вкъщи и не посещаваха лечебните заведения, броят на пациентите с диагностирани сърдечни заболявания за последните две години е нереално по-нисък от обичайната заболеваемост в нашата страна. Истината е, че заболеваемостта не е намаляла (за съжаление), но в периода на пандемията лечението на тези пациенти не се е провеждало.

• Винаги се говори, че здравеопазването у нас не е на нивото, на което е в чужбина. Вие имате опит извън страната. Какви са най-новите методи за лечение на сърдечни болести у нас и на европейско ниво ли са те?

- Като човек, завършил медицина в Германия и специализирал допълнително в Съединените щати и Швейцария, мога да твърдя, че нивото на медицината в България е на много високо ниво. Клиниката, която ръководя, по нищо не се различава от една западноевропейска. Разполагаме с най-новата и модерна апаратура, както и с екип от лекари и медицински сестри, работещи на световно ниво.

Основната тенденция в съвременната кардиохирургия са минимално-инвазивните процедури с малък кожен разрез. При нас те заемат около 35-40% от общия брой операции. Друга тенденция, която набира „популярност”, са артериалните байпаси. Те запазват в дългосрочен план своята проходимост и са най-удачният начин за оперативно лечение при млади пациенти с исхемична болест на сърцето.

Нашата основна цел е за всеки пациент да се избере най-добрият вариант за неговото лечение, да се гарантира висше ниво на сигурност и за кратък период от време да го върнем към нормален начин на живот.

• Кога един човек трябва да се обърне към кардиолог? За какви симптоми трябва да следи?

- Симптоми като задух, лесна уморяемост, сърцебиене, световъртеж… със сигурност сигнализират, че нещо не е наред. Това състояние безспорно налага да се обърнем към сърдечен специалист. Разговорът с пациента, клиничният преглед, актуалното кръвно налагане, ЕКГ и ехокардиографската оценка несъмнено ще внесат яснота дали имаме отклонения от нормалните показатели. Ако има новооткрито заболяване, пациентът има право да се обърне и към втори специалист за второ мнение.

Ако имате заболяване, нуждаещо се от оперативно лечение, Клиниката по кардиохирургия към УМБАЛ „Света Анна“ провежда ежедневни консултации с пациенти от цялата страна.

• Според Вас каква е най-добрата превенция на сърдечните болести? Какво препоръчвате на хората, за да не станат Ваши пациенти? Спорт (какъв), добавки, определени храни…?

- Една много мъдра народна поговорка гласи „Движението е здраве!“ и аз напълно съм съгласен с нея. Не спирайте да се движите, спортувайте 2-3 пъти седмично, като предвиждайте време и за кардиотренировки с умерена натовареност. Всички производители на смартфони предлагат апликации за мониторинг на ежедневната спортна активност. Аз лично препоръчвам около 3000-4000 крачки дневно, изкачване на стълби (минимум 5 етажа), в съчетание с 1000-1500 мл вода на ден. Ако в даден момент това Ви е недостатъчно, спокойно разширете показателите. Ежедневният хранителен режим задължително трябва да съдържа изобилие от сезонни зеленчуци, умерено количество плодове, ограничаване на тежките, мазни храни и високопроцентов алкохол. Хранете се разнообразно, избягвайте преяждане и не нарушавайте баланса между духа и тялото, като предвиждате минимум 7 часа сън на денонощие.

Интервюто взе

Мартина ЗИНОВИЕВА