Брой: 14, 9 април 2015 - ВЕЛИКДЕН

• Д-р Йорданов, какви са плюсовете на ендоскопската хирургия в областта на УНГ?
– Ендоскопската хирургия в отоларингологията се практикува повече от 30 години. Водеща е в областта на носната хирургия – в диагностиката и лечението на остри и хронични заболявания на носа и синусите, отстраняване най-вече на полипите в носа, както и на хирургичното отстраняване на всякакъв вид туморни процеси. Предимствата са в изключително прецизното локализиране на проблема и установяване на болестния процес и отстраняването му със специален инструментариум, без да се нараняват околните тъкани. Затова и тази хирургия се нарича функционална ендоскопска хирургия, защото запазваме и възстановяваме нормалната функция на носа и синусите. Преди две години за първи път в България въведох в нашата болница ендоскопската хирургия в диагностиката и лечението на заболяванията на ушите. С малките камери и микроинструменти, с които манипулираме, е напълно възможно да се стигне до тези анатомични структури на средното ухо, невидими с досега познатите методи на изследване – операционен микроскоп. Предимството на прилаганата ендоскопска техника е в непропускането и отстраняването на допълнителни и съпътстващи заболявания и изключително щадящата за пациента методика.
• При какви заболявания на ухото се използва най-често?
– Както при остри, така и при хронични проблеми на органа на слуха. Най-често ги прилагаме при болестни състояния на средното ухо – при серозни отити, които изискват направата на малка перфорация на тъпанчевата мембрана, за да се изсмуче течността зад нея. При перфорации на тъпанчевата мембрана, които са в резултат както на травматични проблеми, така и на прекарано хронично заболяване на ухото. Правим и тотално възстановяване на тъпанчевата мембрана. Може да работим и върху пълното възстановяване на цялата слухова верига. И тук отново е предимството на ендоскопа, защото понякога поради анатомични особености на стесняване на външния слухов канал на ухото имаме невъзможност да направим хубав оглед, без допълнителни разрези или премахване на костни структури на канала, за да може да се достигне до болестния процес. С помощта ендоскопи с различни градуси визуализираме проблема и сме способни да го отстраним. Особено подходящи са ендоскопските операции на ухото при наличието на хроничен отит с холестеатом в начален стадий, ако болестта е засегнала само тъпанчевата кухина и не е разпространена в съседния мастоиден израстък. Ендоскопският достъп е много лесен и при него няма нараняване на околните тъкани, а това е изключително важно, защото оттам преминава лицевият нерв и изключително важни структури на вестибуларния и слуховия анализатор. При тези операции нямаме разрези и шевове, специфични превръзки и след един ден пациентът е възстановен.
Основни показания за използването на ендоскопа в хирургията на ухото са проблеми в слуха, които са свързани с проблеми във външния слухов проход, промени в тъпанчевата мембрана, в слуховите костици и хронични заболявания в самата тъпанчева кухина.
Когато вече има заболявания в кохлеарния апарат, т.е. увреден слухов нерв – не може да помогнем. Правим подобрения, само когато е засегната проводната система на слуха.
• По-горе споменахте за холестеатом. Разкажете повече за това състояние – какво представлява, симптомите и най-вече лечението и рецидивите?
– Хроничният отит протича под две форми: с гранулиращ остеит и с холестеатом. Това означава, че болестният процес е засегнал освен лигавицата на тъпанчевата кухина, но и подлежащите костни структури. Касае се за изключително коварни заболявания, защото проблемът може да се разпространи към черепната кухина и да предизвика сериозни мозъчни усложнения. Основните симптоми на заболяването са дългогодишно гноетечение от ухото, намален слух, наличие на перфорация на тъпанчето, тежест зад ушната мида, понякога световъртеж. Тези симптоми изискват компетентна консултация от УНГ специалист с оглед ранната диагноза и лечение, което ще предотврати настъпването на възможни неприятни усложнения. Лечението е хирургично, ако е в ранен стадий, се извършва ендоскопски, щадящо е за пациента и е почти без рецидиви.
• Какви са индикациите за приложението на ендоскопска хирургия в областта на носа, гърлото и ларинкса?
– При ендоскопската хирургия на носа плюсовете са в изключително точната диагностика, визуализирането на малки туморни процеси, които са неоткриваеми с досега познатите методи. През естествените отвори на носната кухина ние отстраняваме максимално точно болестния процес. Като индикации – полипи в носната лигавица, изкривяване на преградата, всички видове туморни процеси. Стандартните операции за отстраняване на полипи са много травмиращи за пациента, а и често се налага повтаряне на манипулацията заради рецидиви. Затова хората често избират тяхното ендоскопско премахване – много по-щадящо е, по-безболезнено и възстановяването е по-бързо.
В областта на гърлото приложихме за първи път у нас т.нар. фонохирургия – това е хирургия, която се занимава с болестните процеси на гласните струни. С помощта на ендоскопа изключително точно се визуализира болестният процес на гласните струни и благодарение на малки инструменти и лазери ние отстраняваме проблема изключително точно. Често след вирусно заболяване настъпва промяна на гласа. Ако обаче това състояние продължава повече от 20 дни и не се поддава на лечението от общопрактикуващия лекар, трябва да се потърси спешно и задължително помощ от УНГ. Целта е да се изясни защо има промяна в гласа. Много често става дума за доброкачествени тумори, но понякога може и да е нещо по-лошо. А липсата на своевременно лечение се оказва фатално за пациента. Забелязва се значителен ръст на пациентите с туморни образувания в областта на гърлото. Проблем обаче е най-вече подмладяването на тези патологии – млади хора на 40 години с напреднали тумори. Преди беше нормално диагнозата да се поставя след 50-60-годишна възраст.
В практиката си съм имал немалко случаи, когато заради непрецизна диагностика е забавено лечението. Ендоскопската хирургия е скок в технологията, която дава възможност за по-точна диагноза. За съжаление е скъпа техника и затова я няма на много места.
Друг проблем е квалификацията на персонала. Много лекари не могат да работят с тази техника. Изискват се умения и обучение. Едва тогава може да се прилага правилно. В нашето отделение сме изградили база за обучение, защото моето убеждение е, че тези методи на лечение трябва да станат достъпни за повече специалисти, съответно и за повече пациенти.