С настъпването на пролетно-лятното затопляне цялата природа се възражда за нов живот – малки и големи създания постепенно изпълзяват от своите убежища и се активизират в търсене на подходящо за сезона „меню”. За съжаление това е време, когато се „възраждат“ и кърлежите. Тези толкова малки и толкова опасни кръвопийци наистина са в състояние да поставят бариера пред естественото ни желание за единение с дивата природа.
Едва ли някой се съмнява, че кърлежът е изключително опасен. И не само защото може да носи в своето коремче възбудителя на кърлежовия енцефалит. Така мислели по-рано. Сега е известно, че той пренася няколко инфекциозни заболявания. От тях най-сериозни са четири: освен кърлежовия енцефалит, това са лаймската болест (борелиоза), моноцитната ерлихиоза и човешката гранулоцитна анаплазмоза.
Главната опасност от енцефалита са неговите усложнения
Това тежко заболяване поразява нервната система и води до развитие на парези, параличи, а понякога завършва трагично.
Ако си мислите, че човек може да се зарази само в дълбоките горски дебри, лъжете се. В последните години кърлежите активно усвояват градските паркове, градини и дори дворовете на къщите. Срещат се също и в най-популярните туристически места по света. За разлика от миналото, когато от кърлежов енцефалит боледували главно селските жители, днес до 75-80% от заразените са граждани, решили да си отдъхнат сред природата. На тази болест са подложени хората от всички възрасти, но най-много пациенти се регистрират сред децата и младите хора до 20 години.
Вирусът на кърлежовия енцефалит се чувства отлично в кисела среда (оживява дори в стомашния сок), а така също може дълги години да се съхрани в замразен вид, но затова пък не понася кипенето – загива в нагрята до 100 градуса вода в течение на 2-3 минути.
Срещата с кърлежа невинаги завършва със заболяване, тъй като не всеки кърлеж е заразен. Но ако е настъпил кръвен контакт със заразен „кръвопиец”, разболяването е сигурно. Протичането на болестта може да бъде различно: от леко до изключително тежко, което зависи от разновидността на вируса и състоянието на имунната система на човека. Но главната опасност от енцефалита са неговите усложнения (регистрират се при 30-80% от преболедувалите). Последствията от прекараната болест могат да бъдат снижаване на паметта и интелекта, главоболие, паралич и дори смърт (от 1-2% при европейската форма до 23-25% при далекоизточната форма на болестта).
Въоръжен и много опасен
Листвените и смесените листвено-иглолистни гори с много храсти и висока трева, ливадите по бреговете на реките, бреговете на езерата и блатата, горските просеки и пътечки – мнозина от нас обичат да почиват в тези живописни места от пролетта до късна есен. Но именно там от май до юни и от август до септември (двата пика в активността на заболяването) се крият иксодовите кърлежи, очаквайки търпеливо среща с бъдещите си жертви.
Всъщност кърлежът е истинско биологично оръжие! Напивайки се с кръвта на някое болно животно, той остава заразен в течение на целия си живот (2-4 години), при това предава опасния вирус на своите деца и внуци. Заразяването най-често става чрез ухапване. При това предаването на инфекцията може да стане още в първите минути от контакта. Човек може да се зарази с енцефалит също, ако случайно смачка впил се в кожата му заразен кърлеж.
В зависимост от региона, климатичните условия заразеността на тези вредоносни същества с енцефалит може да се колебае в границите от 1 до 20%. Така че не всеки кърлеж е опасен, поради това, откривайки по тялото си паразит, не изпадайте веднага в паника.
Най-верният способ да се определи възникнало ли е заразяване или ви се е разминало е даването на кръв за изследване. Съвременните методи са способни да открият заразата, но не по-рано от 10 дни след ухапването. След две седмици се провежда информативен анализ на кръвта за антитела IgM и IgG към вируса на кърлежовия енцефалит. Но доколкото кърлежът може да предизвиква не само енцефалит, но и опасната болест борелиоза, трябва да се провери дали няма и такова заразяване – изследванията ще открият следите от присъствието на тази инфекция едва три седмици след ухапването.
Може да се изследва не само жертвата, но и самият виновник за заболяването. Отстраненият от тялото кърлеж трябва да се постави в затворен стъклен буркан, където предварително се слага парче влажен памук. Паразитът трябва да се достави в лабораторията не по-късно от две денонощия след момента на ухапването.
Как ловуват кърлежите?
Кърлежът се покатерва на някоя тревичка, повдига пипалца и ги движи в различни посоки. Души въздуха – неговите обонятелни органи се намират на крачетата. Впива се мълниеносно и здраво, използвайки специални кукички-смукала. По този начин кърлежът не може да скочи или да „излети”, той хармонично се прилепва към човека. Ловуват и самците, и самките, ларвите не представляват заплаха. Самецът разполага с твърд щит на целия си гръб, а самката е защитена само в предната част. С това се обяснява кръвожадността на самките: те могат да поемат повече кръв. Освен това те трябва и деца да раждат, имат нужда от много храна. Самците хапят бързо, човек понякога дори не успява да ги забележи. Самките висят и пият до няколко дни. Впилия се кърлеж отделя в раничката слюнка, чиято първа порция залепва хоботчето към кожата. Този „цимент” също е заразен, поради това трябва да се избягва разкъсването на кърлежа при отстраняване. Веднъж попаднал върху тялото на човек, кърлежът от пет минути до час (в зависимост от това колко бързо ще намери подходящо място за ухапване) се движи по посока само нагоре, като през това време може да бъде забелязан и уловен.
В слънчеви дни кърлежите страдат от жегата и сушата, поради това са активни главно сутрин (между 8 и 10 часа) и след четири часа. При обилна роса сутрешният пик в тяхната активност настъпва по-късно, някъде около 11 часа. В горещ ден кърлежите са по-активни във влажната трева. Ако е топло и влажно, те могат да ловуват и през нощта. При мрачно време – обратно, те са потискани от влажността и студа, те са по-активни там, където въздухът е по-сух. В дните с променливо време поведението на кърлежите е трудно за предсказване. Пролетният бум в нападенията на кърлежите (просто за да похапнат и да оживеят) се пада на началото на май и средата на юни. В края на юни – началото на юли настъпва затишие (кърлежите са се наситили – или очакват влошаване на времето) и продължава до август-септември (в зависимост от времето). Есенният бум („да похапнем преди зимуване“) е от септември до началото на ноември.
Кърлежите не могат да ловуват нито в жегата, нито в дъждовното време. Поради това, ако лятото е влажно и прохладно, пролетният „ловен сезон” е по-дълъг, а ако е сухо и горещо или, обратното, дъждовно – сезонът за лов е по-кратък.
Тактика за оцеляване
В интернет и печатните издания могат да се прочетат немалко материали с полезни съвети за кърлежите, но за съжаление повечето от тези препоръки са безполезни. Обикновено те акцентират върху главата, която трябва щателно да се прикрива преди поход в гората. Но, дори увит като номад в пустинята Сахара, човек след завръщането си у дома често открива, че кърлежите ни най-малко не са се впечатлили от неговата защитна тактика. Липса на късмет?
В действителност кърлежът пада от дървото надолу не поради това, че там някъде минава храна на два крака – от такава височина той нито може да я види, нито да я подуши, пък и едва ли сам си вярва, че може да пикира толкова точно, че да попадне на врата на човека. Кърлежът пада, защото просто е гладен и вече му е време да похапне, а по тревата ходят топлокръвни крака и лапи, които на близко разстояние ще почувства със сигурност и много по-бързо и по-точно ще се прехвърли върху тях.
Някой сигурно ще поиска да възрази: та нали паразитите най-често се откриват по горната част на човешкото тяло. Това е така. Кърлежът само се прехвърля от тревата на крака. А след това пълзи по цялото тяло в търсене на най-благоприятна „столова”. И по това се отличава от много свои събратя кръвопийци. Комарът, където кацне, там и започва да пробива кожата. Кърлежът е по-хитър – дебелата кожа на краката изобщо не го устройва. Той търси по-тънка и по-нежна кожа, поради това и пълзи нагоре по човешкото тяло. Понякога допълзява до горната част на гърба. А мишницата за него е рай – там кожата е толкова нежна и тънка, че може да се пробие практически без усилия. Общо взето, кърлежите по-често се откриват в горната част на тялото не защото падат от небето, а защото пълзят от земята нагоре.
За да се защитите от кърлежите, трябва старателно да закривате не главата, а краката!
Най-добре за тази цел подхождат гумените ботуши, високи до бедрата. Но едва ли някой би тръгнал на пикник в такъв вид. Ако високите ботуши отпадат, слагайте всякакви други обувки, без значение от техния вид, след като са ниски. В този случай първостепенна важност придобиват панталоните и чорапите. И едните, и другите трябва да бъдат дълги, при това панталоните следва да се вкарат в чорапите, още по-добре е, ако цялата тази „конструкция“ се стегне с ластик. Ръкавите на ризата или блузата също трябва да бъдат дълги и отново стегнати с ластици.
Главата също трябва да се прикрие, поради това, че никой не е застрахован от случайно попадане на кърлеж зад врата, когато той пикира от дървото. При това не е достатъчно просто да се сложи лятна шапка с козирка или да се върже носна кърпа. По-безопасно ще бъде, ако използвате качулка.
Но и това няма да бъде достатъчно – откритите части на кожата и самите дрехи е добре да се напръскат с някакъв репелент против насекоми.
Но и това още не е всичко. Най-добре е за разходки в гората да се обличат бели дрехи – на тях кърлежите се виждат по-добре, отколкото върху тъмни или пъстри дрехи. Най-добре е в гората да се ходи с компания и след всеки 15 минути да се оглеждате един друг – не пълзи ли по дрехите ви някой проклет паразит, не търси ли местенце, където да се впие?
Кърлежът е върху нас - какво да правим?
Същите многобройни източници на информация и тук дават не съвсем правилни съвети. Впилият се кърлеж не бива да се дърпа. Той трябва да се „отвинтва” от тялото! Като електрическа крушка. Завинтва се по посока на часовниковата стрелка, а се отвинтва срещу нея. Така е и при кърлежа – въртете срещу часовниковата стрелка. Защото този паразит има такова хоботче – спираловидно. И ако кърлежът просто се дърпа, то хоботчето ще се откъсне и ще остане в тялото.
Някои съветват да се намаже кърлежът с олио, което той мрази, и веднага сам ще се откачи от кожата. Но може, отмъщавайки дребнаво, да остави хоботчето си в раничката Тогава то трябва да се извади, а мястото на ухапване да се обработи с йод. Впрочем това трябва да се прави във всеки случай.
И още едно важно правило – кърлежът трябва да се извади възможно най-бързо, и то без да се смачква. Това е необходимо, за да се намали рискът от инфекция.
Има ли милост за кръвопийците? В никакъв случай! Ако в ръцете ви попадне кърлеж, който все още не е успял никого да ухапе, унищожете го. Най-добре е да го изгорите. Увийте го в парче хартия и го запалете.
В заключение – нека развенчаем още една голяма заблуда. Отдавна кърлежите са смятани за горски жители. Това не е съвсем така. Доколкото кърлежът пълзи и по тревата, и по растителните отпадъци (опадали клони, листа), и по нискорастящи храсти, то тези паразити могат да се срещнат навсякъде – и в полето, и на вилата, и в градските градини. Така че бъдете бдителни навсякъде.
Влади ДЕЛЕВ
