През октомври в Националната кардиологична болница (НКБ) се проведе семинар, посветен на сърдечно-съдовия риск и връзката му с диабета и нарушената функция на щитовидната жлеза. В инициативата участваха проф. Владимир Пилософ, директор на НКБ, проф. Нина Гочева, националният консултант по ендокринология проф. Сабина Захариева и д-р Наталия Темелкова от Александровска болница.
За пореден път беше подчертано, че високото кръвно налягане е основен рисков фактор за миокарден инфаркт, инсулт, сърдечна и бъбречна недостатъчност. По данни на Световната здравна организация лошият контрол на хипертонията е причина за 62% от мозъчно-съдовите инциденти и за 49 на сто от случаите на исхемична болест на сърцето. Към момента около 1 млрд. души по цял свят страдат от високи стойности на кръвното налягане. Към 2025 година се очаква да нараснат с около 60%. Повишението на риска от обща и сърдечно-съдова смъртност е съответно 57% и 74% при лекувани, но неконтролирани пациенти с хипертония. Професорите по кардиология Пилософ и Гочева отправиха критики към общопрактикуващите лекари, които често започват да действат при вече настъпили усложнения от хипертонията, и към пациентите - те също не оказват необходимото сътрудничество и проявяват небрежност към показателите на кръвното си налягане. Резултатите от национални проучвания показват, че едва ¼ от болните приемат правилно и редовно предписаните им средства за контрол.
На всеки 5 секунди един човек се разболява от захарен диабет, а за година цифрата е 6 млн. души, коментира проф. Захариева. Броят на хората с ендокринологичното страдание ще се увеличи до 500 млн. в рамките на едно поколение, т.е. за 20 години. Честотата в нашата страна е 9%. “За съжаление 50 на сто от потърпевшите не знаят, че имат заболяването. Това е много тревожен факт, тъй като, когато не се вземат мерки навреме, води до редица усложнения, а именно: диабетна ретинопатия (водеща причина за слепота при възрастните), инсулт, диабетна нефропатия (предпоставка за краен стадий на хронична бъбречна недостатъчност), диабетна невропатия, която е причина за нетравматични ампутации на долен крайник, и сърдечно-съдови усложнения, от които умират осем от всеки десет диабетика“, коментира националният консултант по ендокринология. (Бел. ред. Повече за диабета четете в следващия брой.)
По думите на д-р Темелкова, също специалист в областта на ендокринологията, тиреоидните нарушения, като понижена или повишена активност на щитовидната жлеза, са едни от най-често срещаните заболявания в световен мащаб. Много често обаче те остават недиагностирани или погрешно интерпретирани и съответно без адекватна терапия. „Когато щитовидната жлеза говори, сърцето слуша”. Тиреоидните хормони, произвеждани от щитовидната жлеза, са от жизнено значение за нормалната работа на сърцето. Те регулират сърдечния ритъм, пулса, кръвообращението. Процесите на метаболизма са много сложни и сърцето долавя и реагира на всяка промяна в нивата на тиреоидните хормони. Тъй като те регулират и всички останали метаболитни процеси, симптомите на свръхпроизводство или недостиг на тиреоидни хормони могат да се различават съществено. Без подходящо лечение тиреоидните нарушения водят до влошаване на съществуващи сърдечни заболявания или до появата на нови“, коментира д-р Темелкова.
Елица ПАЛОВА
