От три години в София функционира Център за социална рехабилитация и интеграция на лица от аутистичния спектър. Негов директор е Ани Андонова, която подхожда към работата си не само с професионализъм, но и с цялото си сърце. Това сподели Мирена ВЕЛКОВА, която е председател на „Асоциация Аутизъм”, с чиито усилия и инициатива е създаден и се развива центърът.
• Г-жо Велкова, разкажете повече за Центъра за социална рехабилитация и интеграция на лица от аутистичния спектър.
- На 7 март стартирахме с 40 деца - капацитет, определен от съществуващите държавни разпоредби. Центърът е общинска структура, но е направен изцяло като инициатива и проект на асоциацията - ремонт на сградата, обзавеждане, закупуване на всички материали. Но за да не се налага родителите да плащат за тази услуга, защото вече са достатъчно обременени от ситуацията да отглеждат дете със специални образователни нужди, направихме така, че услугата да стане общинска.
Тук децата идват почасово. Не могат да остават по цял ден поради малкото площ, върху която се разполага центърът. Не можем да предложим възможности за храна и следобедна почивка, каквито трябва да предлага един дневен център.
Центърът, както и нашата асоциация, се стреми да помага на всички, които се обърнат към нас за подкрепа, без значение дали са от София или друго населено място в България. При нас идват или ни пишат дори родители от Македония. Обединяват ни предизвикателствата, пред които сме поставени, липсата на достатъчно адекватни услуги и специалисти, които да подпомагат отглеждането на децата. Непрестанно ни търсят майки и бащи, които искат съвет дали са в правилната посока в отношението с децата си, какво трябва да правят, за да се справят по-добре. Именно, за да може да сме полезни на семейства от други градове на страната, направихме всичко възможно в центъра да идват посетители от всички точки на България. В рамките на една седмица мултидисциплинарен екип от психолози, социални педагози и логопеди извършва наблюдение на детето, в резултат на което изготвя психологическа оценка и индивидуален план за работа с него. На тази база се работи в родния му град. Много често дори специалисти с голям трудов стаж се обаждат и казват: можете ли да ни пратите индивидуална програма за работа с аутисти. Такава програма не съществува. Тя се извайва за конкретния малчуган, стъпва се на силните му страни, на способностите, които е склонен да сподели и покаже, за да могат да се развият онези, които изостават. Срещата преди самото наблюдение задължително включва интервю с родителите и екипа, който ще изготви програмата. За нас е много важно близките да кажат какви са трудностите в отглеждането на детето им, на какво те самите биха искали да се наблегне, кои са най-предизвикателните моменти в ежедневието им, които имат най-голяма нужда да бъдат преодолени. Ние сме тук, за да помагаме както на децата, така и на техните родители. Те имат не по-малка необходимост от подкрепа и насоки.
За спецификите на аутистичното разстройство се знае малко. Педагозите в училищата се фокусират върху онези знания, които детето трябва да овладее на съответната възраст. Както в общообразователните, така и в помощните училища акцентът пада предимно върху академичните умения. В центъра фокусът на внимание е усвояването на умения и развитието на способности, които да го подготвят възможно по-добре за независимо ежедневие. Това ще му повлияе съществено върху самочувствието и начина, по който ще се справя като индивид. А оттам могат да започнат и много други позитивни промени.
Специалистите в центъра ни продължават да се обучават. Канят се лектори от чужбина, посещават се различни програми, семинари и конгреси. На обучителния семинар, организиран от „Асоциация Аутизъм” през октомври 2009 г., ни гостува Гунел Норо от Швеция. Госпожа Норо пише книги и представя лекции за аутизма по цял свят на базата на своя опит като човек, който живее и се справя самостоятелно, независимо от поставената й диагноза - синдрома на Аспергер.
Центърът предоставя подходи и занимания - различни от онова, което децата с аутизъм получаваха доскоро. Посещават ни малчугани и младежи от 2 до 27-годишна възраст. Имаме такива, които благодарение на заниманията си тук много напреднаха - развиха говора си, започнаха да пишат.
• Бихте ли разказали за конкретни случаи, при които аутисти са напреднали в развитието си?
- Имаме момче, което, когато започна тук, беше на 12 години. Никога не се бе заминавало допълнително със специалисти и не беше допускало чужд човек до себе си. Посещавало е една година като слушател общообразователно училище, без да трябва да покрива изискванията на училищната програма. Учителката е била позната на семейството. Той не е имал способността да допусне до себе си чужд човек. Центърът беше първото място, където периодично започна да идва. В началото можеше да казва: „да”, „не”, „мама” и още една-две думи. При нас заниманията започнаха много интензивно. За две години работа той може да чете и да пише. След първите дванайсет месеца имаше над 100 думи в речника си. Сега вече е трета година в центъра и започна да покрива програмата за общообразователните училища за първи и втори клас.
Имаме един младеж, който тази година ще навърши 18 години. Изключително интелигентно момче със синдрома на Аспергер, но вследствие на напрежението в училище, притеснението от шумовете, разприте между ученици, насилието в междучасията и по време на спортни занимания е спрял да ходи на училище след пети клас. Сега минава материала за 6 и 7 клас на общообразователните школа. Предстои му изучаване на учебните предмети за 8 клас, за да може да започне във вечерно.
Имаме три деца, които стартираха интегрирано да се обучават в общи училища. В центъра дойдоха на възраст 4-5 години. Много добре им повлияха взаимоотношенията със специалистите. Дори родителите на едно от децата се обадиха и казаха, че толкова добре се справя в училище и може би вече нямат нужда от нашата помощ.
Елица ПАЛОВА
Пълния текст чете на стр. 7 от новия бр. 13 на в. "Лечител".
