Цялата памет на човека се състои от четири основни системи. В работната, или оперативна, памет се съхранява информацията, която ни е необходима в момента. Срокът на действие на работната памет се измерва с няколко секунди. За нейната правилна работа отговаря префронталната кора – тази част от мозъка, която прави човека човек, определя съзнанието и поведението.

Епизодичната памет са спомените, както за това, което се е случило преди няколко минути, така и за събития с двадесетгодишна давност. Тези спомени се съхраняват в хипокампа. Семантичната памет представлява своеобразен набор от знания на човека за света. Тук се намират думите и техните значения, названията на обектите.

Процедурната памет отговаря за уменията да се прави нещо. Ако човек помни как се кара велосипед, след като веднъж се е научил като дете – значи, процедурната памет при него работи добре. За „паметта на тялото” са отговорни базалните ганглии, малкият мозък и моторната зона в кората на главния мозък.

Когато говорим за забравяне, обикновено не става дума за това, че някаква информация е изчезнала от мозъка. По-скоро е възникнало затруднение в нейното „изваждане” оттам. Например думата, която буквално се „върти на езика”, това е проблем с достъпа до семантичната памет. Човек може да си спомни нужната дума, ако му бъде подсказана първата буква или му се даде смислова подсказка. Забравянето при здравия човек – това е затруднен достъп до един или няколко видове памет. Ако не можете бързо да извлечете от епизодичната памет спомена, че солта в дома ви е свършила, вие няма да се насочите към съответния рафт в супермаркета. Забравянето може да е породено и от неголемия обем на оперативната памет: насочили сте се към рафта със солта, но сте отвлекли своето внимание към брашното или захарта и сте забравили за своята първоначална цел.

Разликата между обикновеното забравяне и сериозните нарушения на паметта е, че здравият човек, макар и неведнага, но може да си спомни важни факти и събития от своя живот. При нарушения на паметта болните забравят названията на предметите, които използват ежедневно, имената на своите близки и дори се отучават да изпълняват прости битови операции.

Може да не си спомните веднага какво сте правили миналия уикенд, но ако от паметта ви е изчезнало това, което е станало преди пет минути, това е повод за тревога. Ако не можете да си спомните името на някой съученик, когото сте срещнали за последен път преди 15 години, това е нормално. Ако забравяте имената на членовете на вашето семейство или пътя към дома, това е повод да се обърнете към лекар – такива симптоми могат да бъдат признак на амнезия, свързана с инсулт или травма на главата, злоупотреба с алкохол или наркотици, инфекция или деменция.

Има няколко напълно обичайни и разпространени причини, които предизвикват „несериозни” проблеми с паметта.

Стрес

Многобройни изследвания показали, че стресът влияе негативно на функциите на хипокампа – а нали именно в тази зона на мозъка е концентрирана епизодичната памет. Под влияние на силен стрес става особено трудно да се извлече нужния спомен от епизодичната памет.

Освен това, стресът съкращава обема на работната памет. В експеримент с участието на 35 млади мъже, те трябвало да четат няколко изречения, запомняйки последната дума в тях, а в края да произнесат тези думи в правилния ред. Половината от участниците преди това преминали през стресово изпитание, останалите били спокойни. Наличието на тревога в първата група било потвърдено с помощта на анализ на стресовия хормон кортизол в слюнката. Резултатът от експеримента потвърдил хипотезата – нервната група запомняла думите по-лошо, отколкото участниците от контролната група. А това означава, че стресът е влошил работата на тяхната оперативна памет, в която те би трябвало да задържат нужната информация.

Когато се намирате под влиянието на стрес, на вас ви е по-трудно да запомняте сложна информация и да задържате в главата си различни задачи. Не си струва да разчитате на хипокампа и работната памет – ако ви предстои вълнуващо мероприятие, най-добре си запишете всичко най-важно в бележника или смартфона. А отчитайки, че много хора днес се намират в хроничен стрес, записването винаги на всичко не е лоша идея.

Депресия

Забравянето може да бъде един от първите симптоми на депресия. В експеримент с участието на здрави доброволци и пациенти с депресия, изпитваните трябвало да запомнят думи след едно, три или пет повторения.

Когато хората с депресия трябвало да възпроизведат думите след пет повторения, те запомняли толкова думи, колкото и участниците в контролната група, но правили това по-бавно. А след едно повторение пациентите с депресия разпознавали по-малко думи и по-бързо ги забравяли.

Учените направили извод, че депресията влияе на паметта по два начина: от една страна, затруднява обучението и запомнянето на нова информация, от друга – усложнява достъпа към вече наличните спомени. Ето защо, ако са ви поставили диагноза „депресия”, не се сърдете на себе си за това, че може по-дълго от обикновено да търсите някои спомени в своята памет. И със сигурност не си струва в периода на болестта да се захващате с изучаване на нещо ново – знанията трудно ще се задържат в главата ви, което още повече ще ви развали настроението и самооценката.

Недоспиване

Лошо влияе на паметта и дефицитът на сън. Първа страда оперативната памет. Изследвания, в които хората били лишавани от сън за 24-72 часа, показали, че участниците се справяли по-лошо със задачите, в които трябвало да задържат в главата си някаква информация. От дефицитът на сън страда и епизодичната памет. За това, по мнението на учените, отговаря префронталната кора – тя контролира и работната памет. И въпреки че епизодичната памет се „съхранява” в хипокампа, за да се извадят спомените оттам, е нужна усилена работа на префронталната кора. Но тази най-„съзнателна” зона в мозъка работи все по-лошо с всеки час недоспиване – ето защо става все по-трудно да се извлече определен епизод от паметта.

Забравянето се запазва още известно време след деня, в който не сте се наспали. В изследване, при което хора били лишавани от сън за две денонощия, участниците не се възстановявали напълно дори след две нощи с пълноценен сън. Интересно е, че проблемите със съня повишават вероятността от формиране на лъжливи спомени. Това било потвърдено в експеримент със студенти, които били лишени от възможността да спят нормално.

Връзката между храненето и забравянето не е така еднозначна

От една страна, когато на жени, спазващи нисковъглехидратна диета добавяли в менюто нормално количество въглехидрати, те започнали да се справят по-добре с тестовете за запомняне. От друга страна, диетата с високо съдържание на мазнини може да влоши паметта. А периодичното гладуване подобрява функциите на хипокампа – един от ключовите „центрове на паметта” в мозъка.

Във всеки случай, ако страдате от забравяне, струва си да обърнете внимание на своето меню: може би има смисъл да се откажете от бързата храна и да започвате деня с купичка овесена каша, богата на полезни „сложни” въглехидрати.

Може ли да се подобри концентрацията и способността за запомняне?

Редовните спортни занимания предизвикват прилив на кръв към зоните в мозъка, отговорни за добрата памет. Достатъчни са три месеца тренировки, за да стане паметта по-добра.

За справяне с влошаването на паметта помага и медитацията. В едно изследване хора на възраст от 52 до 77 години с нарушения на паметта медитирали по 12 минути ежедневно. Това не била съвсем обикновена медитация – участниците не просто седели в поза лотос, а напявали определени звуци и повтаряли различни действия в определен ред. След осем седмици на такава практика участниците станали значително по-добри в тестовете, изискващи добра памет, внимание и концентрация.

Накрая, един експресен метод за запомняне на важна информация (например след лекция или важни преговори) направете си кафе. Всъщност, въпросът съвсем не е в кафето – можете да пиете чай или обикновена вода, главното е да оставите за известно време своя мозък на спокойствие. Докато си почивате, вашият хипокамп и кората на главния мозък ще работят активно, усвоявайки току-що получената информация.

Бел. ред. На тази страница виждате Витамар Омега-3 + боровинки - комбинацията от висококачествени активни съставки е насочена към нормалната функция на мозъка.

 Валентин СТОЙЧЕВ