Да сте чули или прочели някоя застаряваща дама в Лондон, Париж или Виена да е оставила до кофа с боклук пакет със 70 000 евро или да е метнала крупна сума пари през балкона на непознат? Няма и да чуете. Там не дават 1 цент бакшиш, а хората от третата възраст не чакат на социални помощи в края на годината, а влагат всеки свободен финансов ресурс в ценни книжа и парични инструменти, за да имат по-голяма доходност след време.
Телефонните измамници са явление, характерно за страните на Източна Европа – не само заради наследеното от соца и доизкривеното от хайдушката демокрация отношение към парите. При нас, благодарение на лесното забогатяване в резултат на сивата икономика, на корупцията, на тъй наречената „реституция“ и „приватизация“, много хора „скътаха“ пари в буркани и под дюшеци, за които нито данък са платили, нито доста пот са пролели. Затова лековато ги мятат на Сульо и Пульо, чувствайки се „заплашени“ с елементарни телефонни прийоми или „помагайки“ с лични средства и отечественофронтовска жар на родната полиция и здравеопазване.
Когато се види за какво „мята“ с лекота хилядолевки раздърпаният „беден“ българин, ще стане ясно и къде е най-големият грабеж и корупция в държавата – за здравеопазване и за правосъдие. Изграждането на престъпна мрежа е мисия проста и възможна заради липсата на действена правосъдна и правова система, на ефективни санкции срещу престъпността, наличието на калпави закони с пробойни в тях и на постоянен рекет в държавни институции за щяло и нещяло.
Телефонните измамници не само прибират милиони годишно от гламави старци, но участниците в схемата издигат огромни къщи, купуват имоти, развиват явен и сенчест бизнес, към който държавата, правосъдната система, НАП и другите контролни органи остават равнодушни. Мнозина от „квартала на богатите“ в Горна Оряховица, уличени в телефонни измами, притежават имоти и коли за стотици хиляди левове, въпреки че се водят на социални помощи и са без официални доходи. Дори по документ да им се отнеме собствеността, то е само на хартия, фиктивно - уличените продължават да живеят необезпокоявано в имотите си и да мамят хората по телефона. Съдебните изпълнители следят зорко и наказват жестоко единствено честните и отрудени хорица, които изхвърчат на улицата като мръсни котета за къде по-нищожни задължения към държавната хазна.
Приносът на КРИВОсъдието за растежа на престъпността
На всички е пределно ясно, че престъпната схема „ало измамници“ съществува поради комфорт и благоприятна почва. Най-често има „чадър“ и опека от страна на служител в полицията, който получава своята лепта - „такса спокойствие“.
Престъпно е и бездействието на органите за контрол, които не правят нищо, въпреки че знаят за мръсния произход на парите, вложени в конкретното недвижимо и движимо имущество. Те косвено подпомагат измамите и тяхното роене, защото именно безнаказаността е най-силният стимул за развитие на престъпността в България. Причинно-следствената взаимовръзка „престъпление и наказание“ е нарушена у нас.
И за да не звучи голословно написаното, ето и фактите:
Според статистиката изпратихме годината с 300 000 измами в интернет, 7 млн. лева препрани в офшорки, с печалба за ало измамниците от 5 милиона лева за 10 месеца, като 2 баби на ден средно хвърлят парите си през балкона, а 70% от жертвите са висшисти. По официални данни през 2017 г. на телефон 112 са подадени над 11 000 сигнала за телефонни измами, регистрираните в полицията обаче са само 687, а разкритите престъпления са мижавите 89!!!
Прави впечатление малкият процент на разкриваемост – доста скромен и обратнопропорционален на претенциите за заплати, ранни пенсии и ред привилегии на служителите на МВР в България. Броят на измамените е като във филма „В зоната на здрача“ - никой в държавата, в МВР и Дирекцията на полицията не знае отговорът.
Логично е да зададем въпроса: защо „ощипаните“ с крупни суми не се жалват на полицията и правосъдните органи? Явно не очакват реална подкрепа от тях, а смятат, че това е поредна среща с бюрокрацията, хабене на нерви и на средства. За това съдим от думите на бившия главен комисар на МВР Георги Костов пред медиите: „Врагът” в лицето на ало измамниците е изключително организиран, мобилен и конспиративен”. Не бе такъв обаче за журналистката, която показа директно кой стои зад телефонните измами. Преди месец репортерката на NOVA телевизия Тина Ивайлова получи награда за своето разследване, свързано с ало измамниците. Никой не се зачуди, че не родната полиция (тя е сред най-многобройните на глава от населението), а едно журналистическо предаване показа корените на поредния бандитски бизнес, който върлува безнаказано от десетилетие. И в случая именно сред „служителите на реда“ имаше пробойна, от която изтече информация към престъпниците.
Кои са другите, които облекчават престъпната схема – прокуратура и парламент
Знае се, че за 1 година телефонните измамници и техните „ятаци“ са спечелили над 5 милиона лева. Загърбихме празниците, които са „златно време“ за обирджиите - по 200 жилища на месец в София биват претарашвани, като на мода са южните квартали. Според статистиката на МВР от предходни години за столицата загубите от домови кражби възлизат на 250 000 лв. на месец.
Престъпните схеми, започнали през 90-те години, действат безотказно и днес. Сменят се дребните риби, докато големите кукловоди и режисьори остават в сянка. От полицейския бюлетин след всяка измама се чува клишето: „Призоваваме гражданите за повишено внимание и проява на мнителност към лица, които чрез телефонно обаждане ги въвеждат в заблуждение с цел получаване на парични суми. За предотвратяване на подобен вид престъпления в случай на телефонно обаждане, при което е поискана парична сума, лични данни (име, ЕГН или адрес – тези данни ви се искат от всяка поща при получаване на запис!!!, б.а.) или банкови сметки е необходимо гражданите веднага да се свържат с близки, роднини или съседи и да позвънят на тел. 112 (избира се безплатно)”. Това сухо предупреждение може да спре 1 или 2-ма души, но не повечето ужилени, а разкриваемостта винаги клони към кота нула.
Важно е да се спрат условията, благоприятстващи измамите
Първото условие за спиране на телефонните измами е мобилните оператори да въведат лимит. В повечето европейски държави предплатените СИМ карти се купуват срещу документ за самоличност. Липсата на лимит в притежаването на СИМ карти дава възможност всеки измамник да има 70-80 хиляди СИМ карти, тъй като мобилните оператори не ограничават броя им. Това е основната пречка, за да се приложи Законът за електронните съобщения и Законът за СРС-та. Така разговорите и престъпниците не могат да бъдат проследени от полицията (но се проследяват от журналистите!?). Преди време Комисията за регулиране на съобщенията повдигна въпроса да се ограничи придобиването на стотици СИМ карти от едно лице. Идеята замря, защото мобилните оператори я отхвърлиха с мотива, че се ограничава свободата на избор на клиента.
Второто условие за развитие на телефонните измами и престъпления е липсата на възможност човек да проследи входящите обаждания към личния си телефон – нещо, което бе възможно години наред. С приемането на закона за защита на личните данни единствено ако напишете жалба до прокуратурата, тя може „да ви разреши“ да получите разпечатка на входящи обаждания за месеца. Но прокуратурата мигновено отхвърля молбите на гражданите, защото няма заведено дело в районен съд. Така че всеки терорист, измамник и престъпник може на спокойствие да заплашва вас, да тероризира детето и възрастния ви роднина по телефона, и вие сте безпомощни да видите кой ви тормози. Възпрепятствани сте да предпазите себе си и близките си, защото държавата „защитава“ не вас, а „данните ви“. Е, ако това не е парадокс!?!
Под претекст, че ви закриля, законодателят ви пречи да засечете престъплението, прави ви уязвими за измами. Звучи трагично и невероятно, но е факт!
Основна вина имат потърпевшите
Медиите показаха „бедна“ плачеща пенсионерка, която дала 60 000 лв. на мъж да си купи жилище, защото казал, че познава сина й. След 6 месеца бабата разбира, че не познава измамника. Тогава в социалната мрежа заваляха коментари - на съчувствие и ожесточени: „Ако тази 80-годишна жена бе дала пари на децата и близките си, които се нуждаят от финанси, ако бе вложила поне нещо за здравето си и да си оправи зъбите, ако бе отишла на санаториум или почивка – нямаше да хвърли огромна сума на първия бай Манго, който й звъни на вратата“, възмущаваха се повечето хора.
И са прави, защото повечето пенсионери се вълнуват повече как се чувства героинята в поредната индийска или колумбийска сапунка, а нехаят как живеят децата и внуците им. Навикът от соца да трупат „бели пари за черни дни“ в буркани, води до абсурди – възрастен пенсионер живее като клошар, с изпопадали зъби, в нехигиеничен дом, хленчещ за помощи, а хвърля през балкона 10 000 лв., за да съдейства на полицията!?! Коментарът е излишен…
Ето и още малко „мили родни картинки“ на „овчедушни“ хора, станали жертва на ало измамниците:
• 73-годишен софиянец дава 100 000 лв. след обаждане от човек, искащ съдействие за полицията - оставя пари няколко пъти на различни места в столицата.
• К. Котева от Дупница „изгаря” с
10 000 долара, заработени в САЩ за 17 години, за да помага на „полицаи“.
• 92-годишна баба от Варненско занесла пред църквата „Света Петка“ 40 бона - броила на 2 пъти по 20 000 лв. за протеза на „пострадалия“ си син. „Лекарят“ й се обадил на домашния телефон.
• Пенсионерка от Благоевград изхвърля торбичка със златни накити и пари на стойност 6200 лв. през прозореца в изпълнение на „полицейско“ разпореждане.
• 85-годишна жена от Варна дала 4900 лв. на мъж, представил се за куриер – „синът й трябва да получи важна пратка“...
• Рекордът държи възрастна столичанка, дала 150 000 лв. след обаждане: „Мамо, счупих си крака! Трябват ми пари за златни пирони…”. Тя надмина предния рекорд на баба от Пловдив, оскубана със 140 000 лв.
• 79-годишен благоевградчанин даде 9400 лв., като „участвал“ в акция на полицията за задържане на ало измамници. Първо му се „обадил лекар”, че сестра му е блъсната от кола и се нуждае от 8000 лв. за операция. Дядото обяснил, че двете му сестри са починали. Тогава се разиграл полицейският психотрилър.
• 80-годишна баба дава пари за „животоспасяваща операция” на дъщерята си, която „била в „Пирогов” за избор на кардиохирург“.
Това е кратка извадка на ужилени пенсионери… а те са повече от 11 000 годишно. Питам се дали се равняват като бройка на раздадените социални помощи за бедни?
Като виждаме хилядолевките, които българският пенсионер хвърля с лекота не за близки, за здраве и благоденствие, а за престъпления, се питам беден ли е нашенецът, или оглупял? Може би това ще даде отговор и защо преходът в България бе осеян с далавери. Глупавият и наивен народ лесно се манипулира – било от ало измамници, било от политици далавераджии. Жалкото в случая е, че родният пенсионер предпочита да хвърли парите си на ало измамници, а не да ги даде, за да подобри своя живот и този на своите деца и внуци, да вложи финансите легално за тяхното реално здраве и образование. В това е големият въпрос.
Истината е, че тази престъпна схема не би съществувала, ако всяка една от жертвите по-често се обаждаше по телефона на близките си с думите: „Къде си, миличко? Да дойда да те видя и да ти дам парите на ръка…“.
Антоанета ТИТЯНОВА
