в-к Лечител
в-к Лечител
 

Патриархалните български порядки пораждат много семейни конфликти

Брой: 50, 12 декември 2019 - ОЧИТЕ

Виктория ПАНДУРОВА,
семеен терапевт и специален педагог

В неотдавнашно интервю на бившата първа дама на САЩ Мишел Обама, тя споделя, че преди години бракът й бил в криза и двамата със съпруга й Барак потърсили помощ от семеен терапевт. Явно са я и намерили, тъй като тази президентска двойка остави у световната общественост впечатлението за едно щастливо и сплотено семейство. „Ние се обичаме, казва г-жа Обама, но нека хората да знаят, че работим над нашия брак”.
Не съм предприемала подобен ход в опит да спася собствен брак - аз съм от поколението, което доверяваше семейните неблагополучия на приятелки, а съпрузите ни се разтоварваха от „домашния хомот“ в кръчмата. Да не говорим за неразбирането на израз като „работим над брака си”, който надали има ясен смисъл и за много от все по-малкото млади хора, съжителстващи в законен брак. Но един семеен терапевт, като моята събеседничка Виктория Пандурова, може не само да го тълкува, а и да обясни деликатната мисия на специалист с нейната професия във взривоопасната територия на семейните конфликти.


 • При каква конфликтна ситуация двама партньори е добре да потърсят съветите на семейния терапевт? 

- Причините за конфликт между партньори могат да бъдат много: битови разногласия, нарушено доверие, емоционално отдалечаване, проблеми с дете или с родственик, намеса на трети човек, нереалистични или неудовлетворени очаквания... Но най-честата е неразбиране на нуждите на всеки един от партньорите. А когато възникне конфликт, отношенията в семейството се променят - от любовни и доверителни стават агресивни и много често хората губят способност да комуникират адекватно. Изричат се непремерени думи, запомнят се фрази, извадени от контекста, следват натяквания, партньорите започват да се нараняват с обиди, както и с поведение... В много случаи хората се справят и сами, но когато конфликтната обстановка се задържи по-продължително време и се поддържа непрестанно, добре би било да потърсят помощта на професионалист, защото дисхармонията се задълбочава и бракът е застрашен от разпад. Но за да потърсят такава помощ, партньорите трябва да искат да останат заедно. Ако ли не - решават да си търсят късмета другаде.

А с какво може семейният терапевт да помогне на тези, които решават да го потърсят?

- Преди всичко, помага им да се „чуят”, да разберат потребностите на партньора, какво го притеснява, какво го наранява; да си изяснят смисъла на някакво негово поведение или изречена фраза. Хората обикновено ги интерпретират от своята си гледна точка, спрямо собствените си очаквания и изисквания. Това е нещо човешко - така сме устроени. А много често единият партньор влага коренно различен смисъл от този, който другият възприема. На базата на тази погрешна комуникация между тях, те постепенно се отчуждават и се пораждат ред проблеми. Те може да са предизвикани от премълчаване - нагласата е: „Той/тя не иска да ме чуе!”. Също - от грешно възприятие на посланията. Или - до размяна на обиди...

Когато става въпрос за семейна двойка, най-трудно е да приемеш човека такъв, какъвто е, без да се опитваш да го променяш спрямо собствените си очаквания. Всъщност хората често имат съвсем различни очаквания от това, което реално може да им предложи отсрещния човек. Ролята на терапевта е да обучи двамата партньори да уважават своите потребности и да се приемат взаимно, да хармонизира отношенията между тях, да ги научи на способи за потушаване на конфликтите в зародиш.

Това ли означава двама партньори да „работят над брака си“?

- Да. Когато си в семейно съжителство (не е задължително, то да е юридически факт), трябва да се научиш и да си наложиш да си по-толерантен към потребностите на другия. Трудното е хем да запазиш себе си, личността си и потребностите си, хем да се съобразяваш и с тези на партньора. Тези трудности обикновено се проявяват, когато премине фазата на любовта - тя е ирационално състояние и продължителността му научно се изчислява грубо на около 3 години. Тогава любовта трябва да бъде заменена с толерантност, уважение, респект - качества, които се градят, когато приемеш партньора такъв, какъвто е, а не спрямо това, какъв ти се иска той да бъде.

Примерно, единият партньор се оплаква от конкретно поведение на другия, което го наранява. Ролята на терапевта е обективно да оцени ситуацията и да даде алтернативна гледна точка, да предложи друг вариант на интерпретация на същите думи или ситуация, а не на разбирането, което носи болка.

Тоест, когато двама души са се „загубили в превода“, терапевтът е като добрия преводач, който знае различните смисли на думите?

- Терапевтът е по-скоро възпитател. Дисциплината е възпитание на поведението при общуването между хората. Общуването е основната форма на поведение. Когато клиентът усвои от терапевта правилния подход при общуването, този подход може да помогне при следваща опасност от конфликтна ситуация и тя да бъде избегната. Добре е терапията да се провежда и с двамата партньори, за да се разбере, че трябва да се полагат двустранни усилия. Само че рядкост е да дойдат и двамата. Това е пак поради погрешната нагласа: „Не аз съм виновният - проблемът е в нея/него“. Така че обикновено се работи с един от партньорите, като терапевтът му помага той да си изясни какво е усещането му спрямо тази връзка, иска ли тя да продължи, важна ли е за него, какви компромиси е склонен да направи и какви компромиси могат да бъдат направени...

Разбирам, че семейната консултация има за цел да внесе баланс, хармония в отношенията между партньорите, да ги научи на отстъпчивост и сговорчивост. Изисква ли постигането на тази промяна някакви особени жертви от страна на всеки един от двойката?

- Съществуват различни похвати при преодоляването на конфликтните отношения и ролята на семейния консултант е да запознае двойката с тях, като подбере тези, които най-добре съответстват на възникналите взаимоотношения. Но за да бъде всякаква форма на терапия успешна, единственото и основно условие е човекът, който е потърсил такава помощ, наистина да я търси доброволно, да е склонен да подобри нещо в отношенията си или в собственото си поведение. Без това и най-брилянтният терапевт е абсолютно безсилен. Но много често хората отиват при семеен терапевт не на терапия, а еднократно - колкото да кажат: „И това пробвахме - не става!”. Тоест, да си докажат пред себе си, че нищо не е в състояние да съхрани техните отношения. Това е по-честият случай - рядкост е семействата наистина да търсят начин да съхранят отношенията си, а и да търсят помощта на терапевта. За да потърсиш такава помощ, трябва да признаеш пред себе си, че имаш проблем, с който не можеш сам да се справиш.

Колко сесии са необходими, за да се повлияе позитивно върху един разпадащ се брак?

- В терапията всичко е индивидуално. Има хора, които много лесно възприемат, бързо се коригират и прилагат добрите практики. С такива клиенти четири-пет сесии са достатъчни, за да се стигне до резултат. На други им отнема повече време да осмислят напътствията на терапевта, да ги приемат и стигнат до фазата да ги приложат на практика в своето поведение и общуването с другия партньор. Аз не съм привърженик на дългите терапии - за мен 6 месеца е максимумът. Даже, ако още в първите пет-шест сесии не се види напредък, терапията става излишна - човекът явно не е готов да направи нужното, за да продължи.

Има ли случаи, когато сте стигала до убеждението, че е по-добре двойката да се разпадне? Давала ли сте такъв съвет?

- Категорично да! Една от първите ми професионални консултации беше такава - разговаряхме с двамата партньори и поотделно, и заедно. Установих, че нещата са непоправими. И двамата бяха наранени по начин, който не бяха склонни да простят - това би противоречало на ценностната им система и на личността им. В такива случаи няма как да се съхрани семейството.

Изневярата ли е „най-непростимата“ причина за раздяла на партньорите?

- Тази е много честата причина - изневярата се приема като повод за голяма криза и дори за раздяла. Говоря за хетеросексуални двойки, но същият проблем го има и при еднополовите - и при тях изневярата се преживява драматично. Други, не по-маловажни причини, са насилие в семейството, нарушена интимност между партньорите; неприемане на дете от друг брак или връзка; неприемане на болен родител...

Пред много сериозна криза се изправя двойката при раждане на дете с увреждания. Тогава семейството има огромна нужда от подкрепа, защото ще трябва да пренагласи спрямо болестта цялата си ценностна система и очакванията си за живота в бъдеще. Да се научи да живее с болестта на детето, да я приеме и в същото време да се съхрани. Това е ситуация, критична за всяко човешко същество и малко хора имат капацитет за справяне. Ние изконно не сме научени на това - хората проектират нещата, които са наблюдавали в собственото си семейство, подсъзнателно се опитват да преповторят отношенията между своите родители, защото това е познатият им модел семейни отношения. Затова и при нездрави семейства конфликтният модел обикновено се запазва...

Имате ли случаи, когато единият партньор е жертва на домашно насилие, но иска да продължи брака си? И трябва ли той да се запази?

- Когато някой - жена или мъж (защото в наше време има случаи мъжът да е обект на домашно насилие), е отрасъл в семейство на насилник и е ставал в детството си свидетел на такова поведение, той има по-голяма търпимост към тази форма на агресия, за него това е допустимо. Такива хора не са склонни да прекратят бързо и лесно отношенията, търпят обикновено дълги години, преди да вземат решението за раздяла. Много от тези жертви чувстват и вина, смятайки, че те са предизвикали под някаква форма насилието, което също ги кара да отстъпват. Има го и влиянието на така наречения „меден месец“: след скандал, след побой, насилникът прекратява агресията си в рамките на около месец и това „спокойствие“ дава надежда на жертвата, че нещата са поправими. Нека уточня, че насилието може да е психическо или физическо, като първото е понякога по-тежко и по-дълготрайно - неговите последици са много по-дълготрайни, отколкото една синина.

Не мога да кажа, дали е възможно да се съхрани такова семейство - поне аз нямам в практиката си такъв случай. Преминала съм стаж в Център „Надя” (за подпомагане на пострадали от насилие), но там идваха жени, които вече търсеха защита.

А възможно ли е „вълкът да промени нрава си, а не само козината” - след медения месец един насилник наистина да се промени?

- Да, ако партньорът насилник има желание да се промени - с подходяща терапия и усилие от неговата страна, той може да се научи да се владее. Добре е паралелно да се провежда терапия и с другия партньор, защото в комуникация се случва хората понякога несъзнателно да се заяждат и уцелват болезнени за другия партньор теми. И ако той няма задръжки - реагира агресивно.

Има ли някои типично български причини за конфликти в семейството?

- За съжаление, патриархалната форма на семейни отношения все още е силно застъпена в нашата държава и се прилага в много съвременни семейства - очаква се жената да поема изцяло домакинството, изцяло отглеждането на децата, а и да ходи и на работа... Исторически погледнато, твърде отскоро жената е равноправна на мъжа - юридически е, но не и в съзнанието на много български мъже. Това е една нагласа, която още не е изживяла времето си и тя поражда много конфликти в съвременното семейство.

• Факт е, че много жени в новите пазарни и икономически отношения, се организираха по-добре, по-добре и от мъжете печелят и правят успешни кариери. Лесно ли българинът възприема тези факти?

- Не. И това е причина за агресивно поведение на мъжа към жената, повод за потискане на личността й. У нас все още цари неофициално нагласата, че мъжът превъзхожда жената. Нейните обективни и реални предимства и превъзходства дразнят българския мъж и това често го провокира да омаловажава постиженията на половинката си, да не се чувства тя достатъчно значима, колкото заслужава. Не е задължително този мъж да е неуспял - той може да реши да „мачка“ своята партньорка и да води своята борба за надмощие, дори и когато отлично се е реализирал - въпрос е на характер и на унаследени модели от семейството му. Така или иначе, когато човек осъзнае, че не получава нужното уважение от страна на половинката си, това е също сериозен повод за раздяла.

Работила сте като доброволец във фондация „Семейството е завинаги”. Не намирате ли, че днес семейството е в дълбока криза и макар днешните сватби да са несравнимо по-пищни от някогашните, животът на браковете е все по-кратък? Оптимист ли сте за бъдещето на семейството?

- Според световната тенденция около 50% от браковете се разпадат. В България юридическата форма на брака вече не е задължително условие, а при такава форма на семейни отношения не може да се установи, колко остават заедно и колко се разделят - официалната статистика е само за сключените и разтрогнатите бракове. Да, браковете може да са по-кратки, но не смятам, че семейството е в криза. То вече се видоизменя и не е задължително първият партньор да е и последният. Когато човек сключва брак, е преценил какво очаква от него, но обикновено реалността се разбира едва след като е влязъл в такава форма на отношения, а тя често е разочароваща. И понеже обществото вече не притиска партньорите да останат заедно, а хората се чувстват по-независими и свободни, те са и по-малко толерантни. Това налага и моята професия - да се помогне на тези двойки, които могат да изгладят противоречията си.

Аз не мисля, че семейството се разпада. Не би могло. Просто не са толкова актуални тежките обществени ограничения, които бяха наложени от предишните времена. Днес имаме свобода, която аз отчитам като много ценна. Тя се съобразява с различията: има хора, които се чувстват комфортно в семейни, в партньорски отношения, а има и други, които предпочитат да са сами. Иначе лично аз мисля, че човек живее по-лесно с партньор. Животът е по-лесен в двойка. Така сме устроени хората - да търсим компанията на друго човешко същество, да не живеем напълно сами...

Въпреки Фейсбук и другите социални мрежи?

- Фейсбук няма как да те стопли в леглото, няма да те погали, да те завие, не може да ти поднесе чай, когато си болен... Всяко човешко същество има нужда от грижата и ласката на някого до себе си.

 

Интервюто взе
Емилия ДИМОВА

 



Брой: 50, 12 декември 2019
 
 
Продукти
 
Фемигландин GLA + E течен екстракт
 
УРИСАН® (URISAN)
 
Витамолке Натурал
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД