в-к Лечител
в-к Лечител
 

Жителите на с. Труд срещу държавата в битка за чист въздух

Брой: 48, 30 ноември 2017 - СМЪРТ ОТ ХОББ
На вниманието на
министър-председателя на Република България г-н Бойко БОРИСОВ


Без въздух и без срам

Ще ви представим история, в която главни роли имат два типа герои – едните са без въздух, а другите - без срам. Тези без въздух са жителите на с. Труд, Пловдивско, които са излъгани, болни и „задушени“ от вонята на собствената си държава. Другите са хората с власт, имащите силата да спрат всички миризми, но са и хората без срам.

Неотдавна в медиите нашумя новината, че в с. Труд вони заради работата на завод за преработка на биомаса, построен на 260 м от населеното място. Всъщност заводът на „Билд инвест сит“ работи от 2015 г., но българите разбраха за това едва когато жителите на Труд се дигнаха на протест и блокираха движението по главния път Пловдив - Карлово. В същия ден протестираха и гражданите от Русе и Нова Загора – причината бе същата – нуждаеха се от кислород. Тези два града също попадат в сянката на огромни заводи, заливащи ги с талази задушлива миризма. Колко европейско! Или колко ориенталско! Та средностатистическият българин, който гледа вечер новините не за да се ограмоти, а за да разбере кой негов събрат къде бере ядове, научи за проблема чак когато чу за протестите на три града едновременно. В страната ни всичко става така – някой се гаври с народа, народът се оплаква по каналния ред на всички височайши институции – и нищо. Болният народ излиза на протест и само крещейки по улиците, успява да привлече внимание. Най-вече на медиите. След това всичко заглъхва. И пак отначало.
Казваме пак отначало, защото от Инициативния комитет на с. Труд (с председател Ани Марлакова) се заканиха след поредната им среща с Парламентарната комисия по здравеопазване от средата на месец октомври 2017 г., ако исканията им не бъдат чути, отново да се върнат по улиците и да блокират движението към половин България. Ще бъде 5-ият пореден протест на селцето с около 4000 жители.
На срещата присъстваха настоящият кмет на с. Труд - Красимир Минков, Ани Марлакова, Станимир Тончев и Атанас Иванов от Инициативния комитет на с. Труд, зам.-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова, представители на Министерството на околната среда и водите.
 Досега от Регионалната инспекция по околната среда и водите - Пловдив (РИОСВ), са правили
22 замервания на замърсеността на въздуха и… нищо не са открили
Д-р Румен Динчев Налбантски, общопрактикуващ лекар в с. Труд, още миналата година е констатирал, че при децата се наблюдава драстично повишаване броя на заболелите от респираторни проблеми (около 15%), а при възрастните цифрите са още по трагични – ръстът е с 25%. Най-болните са най-близо живеещите до завода според доктора. По ирония на съдбата най-болните живеят и най-близо до гробищата. Д-р Налбантски изпратил доклад за състоянието на своите пациенти до Министерството на здравеопазването още през лятото на 2016 г. Още чака официален отговор. Твърди, че все по-често предписва зелени рецепти на жителите на с. Труд
за успокоителни, защото безсънието и постоянните вибрации от завода ги побъркват.
Прочетете какво каза настоящият кмет на с. Труд Красимир Минков след 30-минутното изслушване на Инициативния комитет в парламента през октомври 2017 г.
•    Ще се откажете ли от борбата?

- Не. Ще продължим, ще затваряме пътища. Имаме нагласата да блокираме магистрала „Тракия“ на детелината. Вече 4 протеста вдигнахме. От министерствата, от институциите – никакво внимание. Докато не стигнахме до парламента. Следващата стъпка ще е затварянето на Карловското шосе или магистрала „Тракия“. Другото е да протестираме пред парламента.
•    На изслушването пред Здравната комисия смятате ли, че представителите на властите ви отговориха на въп­росите?
- Наполовина. Има някаква минимална надежда. Както министрите казаха, всичко може да се проточи с много години. Налагат се промени в наредбата за минималните санитарни отстояния. Законът трябва да казва какво е минималното разстояние от населено място до индустриално предприятие. Старата наредба падна през 2011 г. Мая Манолова застава зад идеята, че спешно трябва да има нова. Според нормативите всяка община сама решава на колко метра от къщите да има стопанства с животни. А за заводите – в момента няма нито ред. Наблюдаваме прехвърляне на топката от институция на институция.
•    Когато дойдоха инвеститорите за първи път в селото, какво обещаха на гражданите?
- Имахме няколко срещи с представители на инвеститора на централата. Обещаха, че ще се преработва само силаж. Питахме ще се преработва ли и друго. Отговорът бе категорично не! Инвеститорите разпространиха информационни листовки – даваха информация, че ще бъдат построени въпросните инсталации, че ще се изкупува на земеделските производители продукцията, ще има печалба за хората, ще се открият 50 нови работни места. Имахме едно красиво и прекрасно обещание. Щяха да изградят и нова пътна инфраструктура за селото. Впоследствие… една седмица преди да пуснат инсталацията в експлоатация, тихомълком РИОСВ им разрешава да работят и с оборски тор. Централата заработи март месец, щом времето се стопли, усетихме адската миризма. Половината село бива обгазявано.
•    Кой даде разрешението за строежа? Кой е подписал?
- Разрешението е комплексно. Едните разрешения са от община Марица, други от Министерството на околната среда и водите.
•    Кой е бил кмет тогава?
- На община Марица – Димитър Иванов, настоящият кмет. На с. Труд – Николай Копринков (сега той е съветник по вътрешна политика и гражданско общество на президента Румен Радев).
•    Като жител на с. Труд, Вие усещате ли миризмата от завода?
- По всяко време на денонощието задуха ли вятър оттам – да. Случва се и денем, и нощем.
•    Когато от институциите дойдат за проверка на качеството на въздуха, има ли миризма?
- Забелязваме, че точно тогава няма. Щом инсталират подвижната лаборатория за измервания, тя седи 15 дни. Вижда се отвсякъде. За 2 седмици проблемът изчезва. Близкоживеещите са ми докладвали, че в тези дни инсталациите не работят на пълен капацитет. Просто и вибрациите ги няма. Отделно имаме проблем и с техните тежкотоварни камиони. Минават през центъра на селото, покрай училище, детска градина и ясла. От тях текат всякакви субстанции. Имаме доста аварии. Отделен въпрос е промяната в статистиката на заболелите от респираторни заболявания.
Първата ни работа след този разговор беше да питаме кмета на община Марица - Димитър Иванов, и тогавашния кмет на с. Труд - г-н Николай Копринков, знаели ли са какво подписват и щом е станало ясно какво всъщност причинява заводът, опитват ли се да поправят грешката си? Г-н Копринков в момента е съветник по вътрешна политика и гражданско общество на президента Румен Радев. Първият ни опит да се свържем с Президентството бе на 19 октомври. Оставяхме редица съобщения за какво точно търсим съветника на президента. Но от него ни вест, ни кост до днес. На 13 октомври писахме писмо до община Марица. Звъняхме. От там ни обещаха да говорят с г-н Иванов и да се разберем за ден и час за интервю. Да се обадим след 1 ден, за да могат да го запознаят с темата на интервюто. Е, звъняхме отново. Този път ни обясниха, че кметът излиза в отпуск. Не знаят докога, но повече да не им се обаждаме. Те щели някой ден да ни потърсят. И ние чакаме…
В началото на ноември представителите на Инициативния комитет на пресконференция в БТА заявиха, че
списъкът с вещества, които могат да се обработват в завода, е нараснал
Отново. След „категоричното не!“ на инвеститорите. Без проблеми занапред може да се обработват освен тор, бирена мая, алкохолни ферментации, развалени плодове и зеленчуци… на прост език – вместо да става по-добре, май ще става по-зле. Представителите на инициативния комитет обясниха, че токът от централите в с. Труд и гр. Нова Загора е много евтин – централите го продават за 600 лв. киловатчаса. Искат РИОСВ да вземе проби от самата площадка – от произведения тор. Да, в инсталацията се произвежда ток, който се пуска на безценица. Биомасата се превръща в евтин тор, който стига до градините, до плодовете и зеленчуците ни, но кой знае какво има в този тор? „Вирусите и бацилите се плицикат при температура от едва 39 градуса по Целзий“, заяви Станимир Тончев от инициативния комитет. Според експерти на комитета тази температура далеч не е достатъчна, за да стане биомасата безопасен тор.
Поискали външно мнение. Свързали се с Биогаз, Цюрих. В Швейцария има сходна централа за производство на ток от биомаса. Изпратили им снимка на инсталацията от птичи поглед. И каквито данни имат за нея. Станимир Тончев заяви, „че според швейцарската централа в нашата няма необходимата техника за пречистване на въздуха. Има редица технически пропуски“.
Щастливи са, че мъките им са довели до поне едно добро дело. Строежът на сходна централа край Горна Липница бил спрян. С удоволствие цитират решението на Върховния административен съд, който спрял изгpaждaнeтo нa инcтaлaция зa пpoизвoдcтвo нa eлeктpoeнepгия чpeз индиpeктнo изпoлзвaнe нa биoмaca в Гopнa Липницa с обяснението, че по примера на с. Труд, Пловдивско, най-вероятно заводът ще представлява риск за здравето. Може да се стигне до замърсяване. В потрес са обаче, че държавата е отпуснала 90 млн. лева за строежа на още 3 такива инсталации – близо до Русе, Благоевград и Варна. Така казват представителите на инициативния комитет. Излиза, че за всяка спряна, изникват още 3 нови. Като в народните приказки – отсечеш ли главата на ламята, на нейно място израстват 3 нови.
А има ли всъщност замърсяване?
По време на последното изслушване в Парламента пред Здравната комисия експертите обяснили, че според тях всичко е в норма, всички съществуващи наредби са спазени, но „каквито и норми да са спазени, все пак става въпрос за обект с висок опасен потенциал“.
Гражданин подал сигнал до инициативния комитет, че всичките му пчели измрели. Те препратили сигнала до Министерството на здравеопазването и зачакали от Министерството да направят проверка. „Отговорът на МЗ бе следният: Има такива години. Случва се“, каза пред журналисти Станимир Тончев от комитета. Настоящият кмет на селото - Красимир Минков, обясни, че редовно ловните дружинки се оплакват, че няма дивеч вече. Няма птици. Но по логиката на МЗ… има си такива години. Ние бихме добавили… знаете ли защо подводничарите винаги носели кафез с канарче на борда на подводниците? Защото тези птици първи усещат липсата на кислород. Те умират. Щом птичето изпадало в безсъзнание, веднага подводницата трябвало да изплува. Това какво ви говори?
Едва преди месец все пак гражданските инициативи довели до пробив. Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) отсъдила, че в гр. Нова Загора „има замърсяване с патогени и организми във водата“… Отнело й години да стигне до това заключение, но все пак е стигнала до някакво заключение. Сега в с. Труд се надяват на същото. Да им кажат защо са болни, защо птиците ги няма? Да не излезе, че просто народът си въобразява разни дихателни проблеми.
В крайна сметка след разговорите с Комисията по здравеопазване в края на октомври 2017 г. Министерството на здравеопазването изпратило препоръка до Министерството на околната среда и водите да се започне процедура по пълен ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда). В препоръката има становище, че може би „здравен риск е налице“. Ние се питаме… защо чак сега Министерството се реши? Защо трябваше всички пчели да измрат, защо трябваше толкова хора да се разболеят и чак тогава да се направи оценка дали дейността на завода по някакъв начин изменя средата за живот на хора и всякакви твари? Защо чак сега, когато заводът е построен и работи? Не можеше ли комисия да прецени по предишните такива централи какво се случва с човека и живата природа и изобщо да не допусне строежа.
Писахме писма до РЗИ-Пловдив, до Министерството на околната среда и водите, до Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив (РИОСВ). Питахме откриват ли замърсяване на околната среда в с. Труд и ако не намират, защо тогава са болни хората? Отговор получихме единствено от последните и той гласеше: „Основната дейност на централата е добиване на биогаз чрез ферментация на животински тор, царевичен силаж, силаж от тритикале и биомаса от растителен произход. На обекта не се извършва изгаряне на биомаса. Полученият газ с високо съдържание на метан се изгаря, а получената енергия се преобразува в електрическа. Обектът е въведен в редовна експлоатация по реда на Закона за устройство на територията чрез държавна приемателна комисия съгласно заповед на зам.-началника на Дирекцията за национален строителен контрол – София, през март 2015 г. Не са установени миризми в района на селото, характерни за дейността на инсталацията за производство на електроенергия… За 2017 г. населеното място е включено в годишния график за измерване на КАВ с мобилна автоматична станция. До момента са направени замервания за трите сезона – зима (1 – 15 март 2017 г.), пролет (19 май – 2 юни 2017 г.)
и лято (14 – 28 август 2017 г.), които констатират, че няма влошаване качеството на атмосферния въздух по нормативно измерваните показатели в с. Труд.“
Забележете, че в текста пише: „Не са установени миризми в района на селото, характерни за дейността на инсталацията за производство на електроенергия“. Значи експертите не намират нещо, което е „характерно“ за подобна централа? Значи тази в с. Труд е някак по-особена, тъй като ги няма „характерните“ миризми?
Членовете на Инициативния комитет казват, че най-силна подкрепа намират от зам.-министъра на здравеопазването Светлана Йорданова. И единствено благодарение на нея са стигнали изобщо до изслушване пред комисия.
Има си една поговорка: На чужд гръб и 100 тояги са малко… Ние от „Лечител“ решихме
вместо да чакаме някой друг да прави проверката,
вместо да обвиняваме този и онзи, че не си вършат работата, е по-добре да идем да видим сами на място. Или ще ни замирише, или не. Човек не бива да вярва на ушите си и на това, което му разказват, а на собствените си очи. В този случай – нос. Отидохме в с. Труд на 18 октомври сутринта. Първо потърсихме управителя на завода. На вратата ни посрещна охранителят, който обясни, че г-н Шекретов (управителят на смяна в момента) с удоволствие ще говори с всяка медия. Не се притеснявал от нищо. Нямало от какво. Той му позвъни. Чакахме. Отново му позвъня. Пак чакахме. Господин управителят се оказа много зает човек. Негов личен телефон, разбира се, не дават. Такава е политиката на предприятието. Но поеха ангажимента, че още същия ден ще му предадат кой го е търсил, от кой вестник е, нашия телефон и какво ще го питаме, както и че чакаме да се обади за коментар. Да ни каже, че всичко е наред, най-вероятно. Още чакаме…
Сигурно се питате каква бе миризмата пред завода? Ще кажем – никаква. Ние лично на място мирис не усетихме. Но усетихме вибрацията. Бученето.
Дойде моментът да потърсим потърпевшите. Да чуем какво се случва с живота на хората, които са най-близо до завода, в центъра на селото и в най-отдалечените му краища.
Пред Народно читалище „Светлина“ срещнахме възрастна жена, която помоли да не споменаваме името й. Нейната къща бе в най-далечния край спрямо завода. Тя ни каза, че проблем за нея няма. Не се интересува особено. Заяви, че „в кръчмата (мястото за велики мисли и коментари) мнението било едно – да се съди завода, да се оплакват хората от миризмата е същото, като да крещят по съседите си, когато палят изсъхналата трева в двора си“. Смеем да отбележим, че по закон дори паленето на някои боклуци на собствена земя в населено място… всъщност е забранено.
Тръгнахме по кафенетата на селцето
Хората там така и така се бяха насъбрали да разкажат за проблемите си. Защо да не ги изслушаме? Оказа се, че майка с дете на 40 дни трепери от страх, че детето ще се разболее като толкова много други. Каза ни, че не сме уцелили момента – за да усетиш „аромата“ на „труда“, трябвало да дойдеш, когато е горещо, когато има вятър, когато се здрачава или щом падне нощ. Тя самата спяла винаги на затворени прозорци.
Някои казват, че вонята от завода не се трае и е като на фекалии. Възрастна жена ни разказа, че в 2 часа се събудила предишната нощ от бученето. Сякаш „самата й глава бучала“. Казват, че с вибрациите не се свиква. В селото се говори, че няколко къщи най-близо до завода се продават, но никой не иска да ги купи. Никой не живее в тях...
Намерихме хора, които живеят в непосредствена близост до източника на шума и миризмите. От тях научихме, че са спокойни само когато се извършва проверка. Тогава за 2 седмици си припомнят какъв е истинският вкус на въздуха. Господин, пожелал да запази анонимност, ни каза, че е надарен с дарбата да предсказва кога идват здравните служители за проверка. От третия етаж на къщата си види ли, че хората зад огражденията се „разбързват като в мравуняк“, щом закипи усърдна дейност – миризмата спира и 2 дни по-късно се появява на някоя поляна подвижната лаборатория за измерване качеството на въздуха. Той също разказа за измрелите пчели. Обясни ни, че лесно можем да разберем какво се случва с животинските видове по черниците в селото. По много улици хората са засадили черници. Дърветата, които са в тази половина на населеното място, която е близо до гробищата и завода, не били нападнати от насекоми през лятото. Нямало мухи, нямало пчели, нямало и скорци. Никаква живинка. В далечния край на селото все още се случвало птици да изкълват черниците или черешите. Помните какво казва Министерството на здраве­опазването по този въпрос, нали? Просто „слаба година“. Чудим се дали когато хората започнат да умират от задуха, пак ли ще кажат „просто слаба година, има си и такива“?
Всички жители на с. Труд ни изпращаха с думите: „Успех! Макар да знаем, че нищо няма да се промени“. Тези хора са смачкани. Изтерзани. Обезверени. Не вярват на никоя институция. Подкрепят сегашния кмет, но не вярват, че и той може да им помогне. Но все пак пожелават и „успех“, което загатва, че макар да са сигурни, че нищо хубаво не ги чака и ще става все по-зле… все пак имат надежда, въпреки че животът ги е научил, че нищо честно няма на този свят. Свикнали са с големи лъжи. Всеки човек си спомня за онези „красиви големи листовки“ от инвеститорите на завода. Спомнят си, че в листовките пишело: „Ще се строят оранжерии. Ще има много цветя. И 50 нови работни места“. Всички си спомнят за картините на декари с цветя и обещанието за работа. Гладен ни е народът, затова е лесно да бъде и лъган.
Хората не пожелаха да кажат имената си. Разбираме ги. Не настоявахме. Трудно е, когато не чувстваш, че си защитен от която и да било институция, да говориш срещу хора, които имат огромни интереси и влагат огромни пари. Анонимността единствена дава известно спокойствие… защита.
Само една жена пожела да каже коя е. И даде да снимаме нея и сина й. Тя самата е била на всички протести досега. Първо е протестирала с идеята, че нейните родители имат правото да дишат чист въздух и да доживеят дълбоки старини. После е протестирала и заради себе си, защото е човек и има права. На протест е ходила и когато е била бременна, борила се е синът й да има равен шанс с всички останали деца на Европа да бъде здрав. Казва, че момченцето й Стефан е най-малкият протестиращ гражданин на страната, защото се е борил за правата си още от корема на майка си. Майката се казва Стоянка Хаджийска. На следващия протест отново ще отиде. Този път с детето на ръце. И картината много ще заприлича на тази от позабравените протести в  Русе на майките с бебешките колички. Преди 30 години 6 обикновени жени от Русе поведоха първия в България мирен протест срещу комунистическия режим на Тодор Живков. Искането им бе най-простичкото – въздух и живот за децата им. Тези обикновени майки преобърнаха мисленето на няколко поколения българи, че трябва да се мълчи, че трябва безропотно да се изпълняват повелите на БКП и че животът не струва нищо пред идеологията на комунизма. Сега в с. Труд лозунгите са същите – ИСКАМЕ ЧИСТ ВЪЗДУХ. А борбата е срещу схващането, че имаш ли много пари, можеш да търгуваш с живота на хората. И всяка властимаща институция в България стои на колене пред парите.
Както виждате, приключваме историята засега в нищото… с надежда. Чакаме много отговори. Чакаме едните герои да получат чист въздух, а други да изпитат поне капка срам и да направят нещо по въпроса с гузната си съвест. Но може би чакаме нещо невъзможно. Поне така изглежда в тази държава, която утре ще поеме председателството на Съвета на Европейския съюз!...

Екипът на вестник „Лечител“


Брой: 48, 30 ноември 2017
 
 
Продукти
 
Витатабс®D10 джуниър
 
ЖИНЗЕМАКС®
 
Витасел® РQQ (пиролоквинолин квинон - ПКК)
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД