в-к Лечител
в-к Лечител
 

ИДВА ЛИ ВРЕМЕТО НА „ЦИРКАДНИТЕ ТАБЛЕТКИ”?

Брой: 18, 6 май 2021 - Астмата
Денонощните ритми, определящи жизнената дейност на клетките и тъканите (циркадни ритми) задават темповете на възстановяване на организма след прекарана инфекция или травма. Разбирането на ритмите на организма може да доведе до това, че приемът на лекарства и различните оперативни намеси ще се провеждат само в конкретно време от денонощието. Тогава, когато те ще дадат максимален ефект.
Всички знаят, че съществува вътрешен часовник на организма, който управлява по кое време на денонощието трябва да спим. Но това не е всичко. Вътрешният часовник определя как функционира имунната система и как ние се лекуваме от най-различни заболявания. Знаейки повече за това, можем да станем по-здрави.

Обърнете внимание на кожата на предмишниците. Опитайте да се ощипете по ръката. Най-вероятно, всичко изглежда и се усеща точно така, както и преди 12 часа. Но ако се порежете или изгорите ръката си, кожата ще зарасне два пъти по-бързо, ако увреждането е настъпило през деня – в сравнение с нощните часове. И причината не е само във вашата кожа.

Ако планирате да се ваксинирате срещу грип, целесъобразно е това да се направи в сутрешните часове – организмът изработва над 4 пъти повече антитела, ако ваксинацията е направена между 9 и 11 часа сутринта (в сравнение с направената 6 часа по-късно).

Но ако ви предстои операция на сърцето, прогнозите за оздравяване ще бъдат по-добри, ако тя започне непосредствено след обяд.

Помагайки на своите циркадни ритми, стимулирайки ги, ние можем да ускоряваме процеса на оздравяване и да нивелираме физическите симптоми на болестта.

Теорията, че физиологията на човека се развива в зависимост от времето, съвсем не е нова. Още Хипократ забелязал в различни часове на денонощието усилване и отслабване на проявите на различни болести. В древната китайска медицина са регистрирани пикове в жизнената активност на конкретни органи в определени часове – за белите дробове те са между 3 и 5 сутринта, за сърцето – между 11 и 13, а между 17 и 19 часа бъбреците са най-активни и т. н.

Хармонизираийки нашето поведение и биохимичните процеси, циркадните ритми ни подготвят за функциониране в географската обвивка, в която протича ритмичната смяна на деня и нощта.

Защо човек оздравява
по-бързо през деня, отколкото нощно време?

„Клетките в човешкото тяло са еволюирали по такъв начин, че зарастването на раните е по-ефективно именно по това време, когато е най-голяма вероятност от тяхното нанасяне, твърди Джон О`Нийл, циркаден биолог, сътрудник в лабораторията по молекулярна биология на Съвета за медицински изследвания в Кеймбридж. - Много малко вероятно е, че рана ще ви бъде нанесена през нощта, когато спите. Но в продължение на деня това напълно може да се случи”.

Изследванията на О`Нийл в тази област показали, че фибробластите (клетки, допринасящи за регенерация на увредените тъкани) в дневните часове мигрират по-бързо към огнището на получената рана.

По-нататък специалистите анализирали съществуващата статистика за изгарянията и установили, че при хората, които получили изгаряне в нощните часове, раните зараствали ориентировъчно с 11 дни по-дълго, отколкото при тези, които пострадали през деня.

Имунната система, нейният отговор на заразяването с инфекции, също по определен начин зависи от нашите биоритми

„Когато реакцията на възпалението е достатъчно активна, човек трябва да умее да я контролира – в противен случай тя, действайки сама по себе си, може да нанесе определена вреда”, смята Рейчъл Едгар, вирусолог в Лондонския имперски колеж, която изследва взаимовръзката между циркадните ритми и вирусните инфекции (херпес например).

И работата не е само в динамиката на активността на имунната система. Денонощните ритми в идентифицираните клетки влияят също на мащаба на поражение на организма от вируса.

За това свидетелстват резултатите от някои изследвания, но да се твърди, че съществува някакво оптимално време за разболяване на човек, би било грубо опростяване на проблема.

„При различните инфекции времето също е различно”, смята Рейчъл Едгар. Например сепсисът е активен и опасен за живота отговор на организма на инфекция. Той може да бъде провокиран, при навлизане в кръвта на молекули, събрани на повърхността на бактериите.

Ако се направи това с плъхове през нощта, само 20% от тях оживяват. Ако същото се осъществи в момент на тяхна активност, оживявят примерно 90%.

Изводите от подобни изследвания разкриват нови перспективи в лечението на инфекциозните заболявания.

Ако докторът знае, че вирусът се разпространява в съседните клетки в конкретно време, би могъл да се възползва от антивирусните препарати тогава, когато те ще бъдат максимално ефективни.

Над 50% от лекарствата, които Световната здравна организация (СЗО) включва в списъка с основните, са принудени да се сблъскват с поведението на молекулите, работещи според своеобразния вътрешен часовник на клетките. Поради това те могат да бъдат повече или по-малко ефективни при прием в различно време от денонощието.

Сред тези лекарства се нареждат ибупрофенът, аспиринът, средствата, регулиращи артериалното налягане, медикаментите против язва, астма и рак.

Едно изследване в тази област установило, че и лъчетерапията също показва по-голям ефект, ако се провежда през деня, а не сутрин.

Но не всичко е толкова просто и еднозначно

Циркадните ритми на всеки човек са различни. Някой е сова, друг – чучулига. Много хора работят през нощта, което, несъмнено, влияе на биоритмите и въобще на здравето.

Нашият пулс и артериално налягане се понижават по време на сън, но рязко „скачат” при събуждане. Тромбоцитите, играещи роля в зарастването и регенерацията на повредените тъкани, през деня са по-„лепкави”. А нивото на хормона адреналин, свиващ съдовете и каращ сърцето да бие по-често, също е по-високо през деня.

Подобни циркадни вариации влияят на това, по кое време именно се случват нарушения в работата на сърдечно-съдовата система, например инфарктите.

О`Нийл, изследвайки процеса на зарастване на раните, определил, че на получените през деня се формират по-големи белези поради по-високото ниво на изработка на протеина колаген.

„В интерес на козметичната хирургия е да се провеждат операциите вечер. Зарастването ще бъде по-дълго, но белезите няма да бъдат толкова забележими”, обяснил той, акцентирайки, че засега още никой не е доказал това на практика.

Още едно полезно решение е инсталирането на системи за циркадно осветление, които ще варират по своята яркост в зависимост от времето през денонощието, заменяйки естествената, дневна светлина.

Вероятно, специалистите ще успеят да създадат лекарства, способни да стабилизират циркадните ритми на пациентите в болниците – или да ги забавят за известно време, достатъчно, за да се направи операция в най-„удобните” часове за възстановяване в бъдеще.

Може би, „циркадните таблетки” са съвсем близка реалност и с времето лекарите ще лекуват сърдечни заболявания с отсъствие или присъствие на светлина?

Дневната светлина, сънят и астрономическото време – ние често възприемаме всичко изброено като обикновени явления и понятия, но те могат с времето да преобразят здравеопазването.

 Делян ВАСИЛЕВ

 



Брой: 18, 6 май 2021
 
 
Продукти
 
ФЕМИГЛАНДИН® GLA+E (FEMIGLANDIN GLA+E)
 
КАЛЦИЕВ ЦИТРАТ+Витамин D3
 
Хидратиращ лосион за тяло с Ройбос
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД