Току след края на Втората световна война управленци невидими чрез видими основоположиха Организация на обединените нации (24.10.1945 г.), в кратце ООН. Съдейки по нейната многократно проявявана безпомощност в мирно уреждане на въоръжени сблъсъци (предостатъчно е да спомним броя резолюции относно Израел), по-уместно заслужава наименованието да бъде изписвано ОО/Н, двете нули препращат към отход. Значи най-официално се признава, че съществуват нации. Щом е тъй, защо бива отхвърлян, обругаван национализмът, който уякчава тия същи нации, без да изпада в шовинизъм?
Понятието национализъм бива тълкувано различно. Ще припомня определението, дадено от Фернандо Песоа, което споделям: „Национализмът е дейно родолюбие“. Възприеман тъй, кое му е лошото, зловредното, че бива недолюбван? Неозаптимо, хищно расте мощта на корпорации наднационални, те в никакъв случай не могат да бъдат обвинени в национализъм, тъкмо напротив. Бидейки така, че никак онака, мигар в ден скорошен човечеството ще го те осенят с благороден порив да възгласят истината и само истината, ще сторят необходимото, сиреч ОО/Н да бъде преименовано ООК: Организация на обединените корпорации? А може би ОВК: Организация на всемогъщите корпорации? В такъв вид она ще съответства точ в точ и проч. на о,кей, зер сегашото ООНе твърде често посредством Ю Ес Ей, римата е щедър и безплатен дар за страни членки, очакващи справедливост, а им се поднася единствено буквена дрънкалка, чийто гласеж не знам защо е почти-почти о,гей.
Почуда изпитвам и от спомена как во соца разобличавахме иженарицаемото сливане (по български конвергенция). То/тя, вероятно съчинение по високо платена заръка на ЦеРеУ-то или друга потайна служба на междунродната реакция и североамериканския империализъм, лъжливо твърдеше, че социализмът и капитализмът вървели към сливане на положителните си явления, от което щели яко да спечелят трудовите маси, че и столове. Твърдението бе не само наказуема идеологическа диверсия, но и огромнейша нелепица: капитализмът бе осъден от историята да отмре и личеше, дека му наближава краят, зер все нови държави юнашката духваха му под опашката и хващаха социализъм не само да градят, но и строят.
При туй положение (на български ситуация) каква ти конвергенция ни патила, конят ще хвърли топа непременно. И тъй стана: падна, рухна, по-точно възторжено бе гътната Берлинската стена, бдително вардеща добрите човеци от лукавите попълзновения на лошите и лъсна пълната несъстоятелност на пършивата теорийка за обединяване: потребни са му две съставки, соц и кап, а първата изчезна яко дим, та как, как ще се сливат, с какво, другата никаква я няма. Тя бе разпердушинена, от нея пух и перушинка не остана, тъй и не разбрах дали се парообразно изпари или теоретично овъздуши, факт безспорен е, че сливане изобщо не стана и партийната непобедима истина възтържествува за безчетен и нечетен, ала съвсем четивен път.
С ръка на сърцето признавам, че сливанка все пак настъпи, но в крайно скромно количество: сляха се висшестоящи другари номенклатурчици с господа кръвопийци (още и потосмукачи, кожодери ги наричахме) капиталисти. Повтарям, нихният брой, съотнесен към всите българи, бе нищожнейш, така че те не променят общата картина: сливане според марксизма-ленинизма-сталинизма не можеше да има, нямаше, нямá и не ще има, нека не издребняваме и не тражим под воло телица: важно е римата: капиталисти – комунисти – сталинисти - сатанисти.
Преливане = сливане, повтарям, нямаше, а израстване: номенклатурата и ней подопечните израстнаха в олигархия, нищо повече, нищо по-малко. Потретям, не сливане гледахме (и точейки лиги се облизвахме), а поява на ново парично-стопанско управленско образуване: комунистокапиталисти. Изумителната сръчност, с която го сториха, ме накара, извръщайки взор надире, вместо престарялото научното понятие революция да измисля дяволюция. Обозрявайки от къде и как плъзна комунистическата революция и къде и как спихна, дяволюция изцяло и неопровержимо чертае изминатия път: пролетариат – другариат – номенклатуриат – олигархиат. Кръгът се затвори, змията си лапна опашлето. Между двете последни звена място е на перестройка/переструвка, но я оставям навън, оти не римува, та пропускът е не по моя вина. Понеже извъртях очета и ушета назад, дочух провидческите слова:
Пусти комунисти, станали капиталисти, а пък народът - все от балъци.
Те го е целио ни преход, от диктатура на пролетариата към диктатура на олигархиата, колко му е, нищо работа.
Румен Стоянов
