Наред с доказаните в последно време позитивни ефекти в борбата с различни заболявания, все повече данни сочат, че природният каротиноид астаксантин има големи перспективи в качеството на геропротектор, помагайки за забавяне на стареенето на мозъка.

В своя статия в списание Marine Drugs изследователи посочили, че с увеличаване на продължителността на живота на човека е нужно да се поддържа работата на мозъка. Неотдавнашни изследвания разкрили неврозащитния ефект от употребата на астаксантин и забавяне на стареенето на мозъка при експериментални модели.

Учените посочили няколко пътя, по които астаксантинът може да забавя стареенето на мозъка.

Според изследователите астаксантинът

може да модулира биологичните механизми,

включително факторите на транскрипцията и гените, пряко свързани с дълголетието. Един от основните фактори, регулирани от астаксантина, е генът FOXO3. Това е един от двата гена, съществено влияещи на дълголетието на човека.

Данните, показващи, че астаксантинът може да забавя стареенето на мозъка, са важни, тъй като процесът на неврологично стареене е пряко свързан с когнитивните функции.

Когнитивните изменения, които могат да настъпят, но не задължително са нормални, включват затруднения при запомняне на думи и припомняне на имена, трудности с едновременното изпълнение на няколко задачи или с концентрацията на внимание.

По данни на учените, най-разпространените промени, които могат да протекат в мозъка, включват загуба на обем, снижаване на притока на кръв, възпаление и по-ниска ефективност на взаимодействието между невроните. Всяко от тези изменения влияе на когнитивните функции.

Данните сочат, че след 40 години обемът на мозъка може да намалява със скорост от 5% всяко десетилетие. Този показател може да се увеличи след като човек достигне 70 години. Основният фактор за това съкращаване е неясен, но учените предполагат, че настъпва намаляване на обема, а не на количеството на невроните, което може да зависи от половата принадлежност.

В последните години учените полагат много усилия в търсенето на подходящи и ефективни средства за забавяне на стареенето на мозъка. Именно в това отношение астаксантинът може да се окаже много полезен.

Въпреки че той е свързан с бета-каротина, лутеина и кантаксантина, неговата молекулярна структура е уникална и по-ефективна, отколкото при другите каротиноиди. Едно от ключовите отличия се състои в това, че в астаксантина има излишък на електрони, които може да отдава, тъй като той неутрализира свободните радикали.

Антиоксидантите работят, жертвайки един от своите електрони за свободния радикал, за да го стабилизират. Но, отдавайки електрон, антиоксидантът може да стане нестабилен. Астаксантинът има излишни електрони и поради това може многократно да отдава, без да става нестабилен.

Астаксантинът не може да действа като прооксидант, т.е. като молекула, която предизвиква, а не се бори с окисляването. Другите антиоксиданти могат да бъдат прооксиданти при достатъчна концентрация, което е една от причините, поради които не бива да се приемат прекалено големи количества добавки с антиоксиданти. Но астаксантинът не действа като прооксидант, дори ако присъства в големи количества.

Предимствата за здравето от употребата на астаксантин все още не са изучени докрай.

През миналата година изследователи установили, че има възможност да се включи природен астаксантин в съчетание с други лечебни методи, за облекчаване на състоянието на болните от COVID-19

Изследователите установили, че уникалната молекулярна структура на астаксантина му позволява да прониква през клетъчните мембрани и да потиска реактивните форми на кислорода и свободните радикали на вътрешния и външен слой на мембраните. Това осигурява превъзходна защита от окислителния стрес.

Природният астаксантин блокира окислителното повреждане на ДНК, снижава нивото на С-реактивния протеин и други биомаркери на възпалението.

В предишни изследвания било установено, че астаксантинът оказва положително влияние на намаляването на цитокиновата буря, остро увреждане на белите дробове, остър респираторен синдром и т.н.

Съвременните представи, основани на натрупаните доказателства, позволяват да се предположи, че коронавирусът SARS-CoV-2 индуцира потенциално усилен възпалителен отговор на последствията от остро увреждане на белите дробове, както и на опасния за живота потенциален септичен шок с повишена експресия на възпалителни гени наред с неизбежни вторични инфекции.

Отслабването на цитокиновата буря чрез прицелване в ключовите етапи на процеса може да доведе до по-добри резултати от лечението. Учените предложили двуетапен подход към потенциалното лечение на пациенти с COVID-19: първата фаза включва подсилване на имунната защита при несложни случаи на коронавирусна инфекция, а втората фаза има за цел да защити болните от увреждането, предизвикано от възпалението, когато става дума за тежка форма на COVID-19.

Според изследователите астаксантинът подхожда отлично за защита на клетките от SARS-CoV-2. Те посочили, че с неговата доказана противовъзпалителна и антиоксидантна активност, потвърдена от многобройни доклинични и клинични изпитания, а така също с изключителната си безопасност, той може да бъде един от най-обещаващите кандидати за ефективни борци с COVID-19. Предполага се, че в качеството на допълнение към лечението на коронавирусна инфекция астаксантинът може да има двойна роля: веднъж като антиоксидант и втори път – като противовъзпалително съединение, допринасящо за благоприятен изход от боледуването и по-бързо оздравяване.

Елица ТАНЧЕВА и Иван ПЕТРОВ