в-к Лечител
в-к Лечител
 

Тормозът над деца в социалните мрежи

Брой: 3, 17 януари 2019 - ВЪЗПАЛЕНИЯТА
Цвета
ТАМАНОВА,
детски психолог


През последните години информационните, цифровите и интернет технологиите все повече набират скорост и бележат значително разпространение. Днес почти всички съвременни хора притежават в дома си компютър, лаптоп, таблет или мобилни телефони, чрез които да имат достъп до интернет непрекъснато. Това е още по-характерно и вярно, когато говорим за децата и младежите. Те прекарват голяма част от своето време онлайн в социалните мрежи и различните интернет приложения.
Според най-популярното определение „социална мрежа“ е интернет сайт, който позволява на регистрираните потребители да публикуват информация за себе си, да общуват, да създават нови социални връзки, както и да получават от своя страна информация за онези, които са техни контакти. Младите хора ежедневно комуникират в социалните мрежи като публикуват или проверяват актуализации, пишат съобщения или получават такива, на които незабавно отговарят. Това е
 нов вид социално взаимодействие,
което много често има характеристики на принуда и повечето потребители не могат да противодействат на желанието да са активно в контакт – постоянно проверяват и актуализират своите статуси, дават отговори и следят за реакцията на останалите в мрежата. По този начин младите хора могат да попаднат в ситуация, в която да бъдат уязвими и да станат жертви на недобронамереност. Социалните мрежи съдържат в себе си възможности за различни комуникационни изкривявания, които да станат предпоставка за рискове от агресивност в поведението и тормоз, който би могъл да се осъществява чрез тях, т.нар. в днешно време кибертормоз. Той има за цел да нарани, най-вече психически.
За възрастните интернет пространството е преди всичко средство да се достигне до необходима информация. Не точно така стоят нещата при децата. За тях технологиите са средство да се запознават и общуват с връстниците си.
Изявите им и онова, което се случва във виртуалното пространство, е територия, която децата много често ревниво пазят от възрастните. Това дава своите предпоставки родители и близки да останат в неведение за комуникацията, в която участват техните деца.
Кибертормозът би могъл да бъде физически, вербален или сексуален
по своята природа и да се осъществява от група лица или от една отделна личност. Така или иначе основната цел на този нов вид тормоз е контрол, манипулиране и влияние над жертвата. Към начините, които водят до такъв резултат, могат да се отнесат съзнателната и умишлена обида, отправянето на заплахи, популяризиране на уличаващи факти или снимки. Тормозът може да бъде еднократен или чрез повтарящи се отношения, които обикновено се запазват за дълъг период от време. За жертвите на тормоза разликата между преживян един или многократни инциденти е качествено различна. При единичен случай, разбира се, се стига до наплашване и до предизвикано силно напрежение, но непрекъснатият и ежедневен тормоз въздейства много по-дълбоко, заставяйки жертвата да чувства, че така ще бъде винаги. Обикновено това се случва между деца и младежи, които се познават и си взаимодействат в реалния живот, въпреки че много често този, който осъществява тормоз във виртуалното пространство, действа анонимно.
По-лесно е, когато самоличността е скрита
Страхът и тревожността стават неизменна част от живота на жертвата на кибертормоз. Насилниците също имат своите характеристики. Те самите много често са в ролята на жертви в други свои взаимоотношения, изпитват разочарования и неудовлетвореност и се опитват да намерят изход от тези свои чувства. Чрез нарушаването на чуждите граници с усещането за недосегаемост и липса на последствия децата могат да се обърнат към технологиите, за да се опитат да се справят със собствените си негативни чувства и разочарования, но по този начин да постигнат разрушителни последици.
Агресията в училище преди години можеше да се сведе до груби физически и вербални форми, но днес към това се прибавят и моралното, и психологическо насилие, идващо от виртуалното интернет пространство. Ако преди детето можеше да намери убежище в своя дом, то
днес домът е изгубил своя статут и вече не е сигурно място,
защото заплахата може да дойде денонощно, отвсякъде и може да достигне до всеки. Това е една качествено нова реалност.
Тийнейджърите нямат достатъчен опит за справяне в трудни ситуации. Важен е и фактът, че през този период приемането и одобрението на групата от връстници е от водещо значение. Един компрометиращ статус, снимка или клип, публикувани в мрежата, могат да се отразят пагубно на емоциите, самочувствието и дори здравето на жертвите на този съвременен вид тормоз. Обикновено децата се страхуват да споделят с родителите си, както и с близки, и приятели за случващото им се във виртуалното пространство поради заплахата от това да понесат още по-негативно отношение и отмъщение. Изпитват и неизменното чувство, характерно за всеки поставен в ролята на жертва – срам. Точно тогава, когато младият човек има най-осезаема нужда от помощ, той се изолира и остава в това преживяване сам с насилниците си.
Биха могли да бъдат разграничени следните видове кибертормоз:
• Унизителни или оскърбителни коментари, вулгарни съобщения или забележки;
• Измъчване. Това е кибертормоз, които се осъществява целенасочено и систематично от фалшиви профили или реални познати на жертвата, като целта е да се постигне раздразнение, стрес и тревога, без да бъде поставена някаква конкретна цел. Това се случва чрез повтарящи се оскърбителни съобщения към жертвата, от които тя се чувства преследвана, а няма сили и възможности да отговори, тъй като се страхува или дори не знае кой стои зад тези съобщения;
• Очерняне, разпространение на слухове, които имат за цел да представят жертвата по възможно най-негативен начин;
• Анонимни нападки, зад които преднамерено се крие реалният извършител. Също така тук може да се причисли и разпространението на негативна, обидна, неадекватна и компрометираща информация чрез открадната парола през профила на жертвата към контактите в нейната мрежа. В този случай пострадалото дете изпитва силно унижение и нерядко се стига до там, че губи много приятели;
• Публично огласяване на лична информация, разпространение на лични и интимни факти с цел оскърбление или шантаж;
• Социална изолация. Блокиране и изключване от групов чат. Изключването от общество, към което детето е принадлежало, би могло да му се отрази много драматично. Това неизменно води до чувство на изоставеност, понижаване на самооценката и способства за това детето да има бъдещи проблеми с това да се заяви и да отстоява собствена позиция;  
• Сексуално преследване. Най-честата форма е чрез заплахи или изнудване. Колкото по-големи стават децата, толкова повече се увеличава възможността да станат жертви именно на такъв тормоз;
• Открита заплаха за физическа саморазправа или разпространение на видеозаписи с извършено физическо насилие над жертвата. В този случай агресорите са почти винаги повече от един, предвид това, че има някой, който записва тормоза. Записът се разпространява в социалните мрежи, където става достъпен за всички.
Кибертормозът би могъл да бъде насочен практически към всеки, без значение момче или момиче, като не оставя възможност да бъдат съхранени добрите му взаимоотношения с връстниците, създават се предпоставки то да се чувства неуспешно и като цяло тревожно и подтиснато.
Възможността за анонимност в социалните мрежи има силата да променя поведението на децата, тъй като до голяма степен отпада заплахата от наказание и социално неодобрение. Това ги прави способни да кажат или да направят неща, които иначе не биха направили. Но тази анонимност е по-скоро илюзия, отколкото действителност. В крайна сметка насилието почти никога не остава скрито.
Всеки вид насилие има своите психологически последствия, които могат да дадат отражения през целия живот на жертвите. От деца те стават възрастни, които често страдат от безсъние, психични разстройства, склонни са към подозрителност, тревожност и депресивност. От своя страна киберагресорите също страдат от психологическите последици на своето поведение. Ставайки възрастни, те нерядко също имат проблеми във взаимоотношенията си, социалната адаптация поради проявената още в детството авторитарност и чувство за превъзходство над останалите.
Тормозът в училище има и една трета страна, която е до голяма степен определяща, а именно – свидетелите. Те също не остават незасегнати и страдат от емоционални разстройства, резки промени в настроението и липса на увереност в себе си. Биха могли да бъдат винаги нащрек, с чувството за уязвимост и разкритост в своята интернет активност.
С други думи можем да кажем, че киберагресивността в ранна възраст категорично има силата да се превърне в сериозен и траен проблем за цял живот. Ето защо родителите е важно да бъдат внимателни за това дали децата им са влезли в една от ролите на училищен кибертормоз. Ако имат подобни подозрения, най-удачно е да се обърнат към действащия специализиран център към полицията, който се занимава само с онлайн насилие и тормоз.


Брой: 3, 17 януари 2019
 
 
Продукти
 
КОМПЛЕКС ЕНЕРГИЯ ЗА МЪЖЕТЕ
 
Витатабс К2 + D3
 
ТИКВЕНО СЕМЕ
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД