в-к Лечител
в-к Лечител
 

Доналд Тръмп – шокът в Белия дом

Брой: 3, 18 януари 2018 - МЕТАБОЛИТНИЯТ СИНДРОМ
Има една черта на Доналд Тръмп, която не могат да отрекат и най-яростните му противници – с появата си в Белия дом той сякаш иззе от Владимир Путин монопола на непредсказуемостта. Оттук насетне никой, включително и самият Тръмп, не знае какво следва или как той ще постъпи. Затова светът затаява дъх с всеки нов работен ден в Овалния кабинет, тъй като още при встъпването му в длъжност бе ясно, че един от най-неподготвените политици влиза в Белия дом на рекордната възраст от 70 години. Известният американски политически мислител Майкъл Уолзър написа следното: „Би трябвало сериозно да сме обезпокоени. Защото никой не знае как Тръмп ще действа. Не искам да повярвам, че ще анулира споразумението за иранската ядрена програма. Но нали по същия начин смятахме, че няма да оттегли подписа си от Парижкото споразумение за климата. Ще постигне ли споразумение с Путин, развързвайки ръцете му за действия в Сирия и Източна Европа? Възможно е, но тогава ще се натъкне на решителна съпротива вътре в Републиканската партия. И ще започне ли търговска война с Китай? Възможно е, но пък много големи и влиятелни американски корпорации не гледат благосклонно на това“.
Истината е, че
досега не е имало президент на Съединените щати, който до такава степен да е поляризирал Америка
и да е разделял общественото мнение, обявявайки открита война на големите национални медии, ползващи се със световно влияние. Доналд Дж. Тръмп го направи. И просто „тръмпизира“ ситуацията: както медиите го изобличават във „фалшиви новини“, така и той ги громи от профила си в „Туитър“, където има близо 40 млн. последователи. Дори дръзна сам да раздава награди за разобличаването на такива „фалшиви новини“ в категориите „непочтеност“ и „калпаво отразяване“.
С кого ли не бе сравняван Тръмп за едната година, откакто е на власт, а и преди това – още при влизането си в политиката? Според едни той най-много прилича на Бенито Мусолини – заради жестикулациите, сходни с тези на италианския дуче, с умението си да наелектризира тълпите, с вярата в непоколебимостта на своята мисия. „Америка на първо място“, както гласеше лозунгът на кампанията му. Без да забравяме за характерната му прическа, за опита от безбройните телевизионни шоута и поведението му на „телевизионен звяр“, който нанася словесни удари и умело отбива реплики. Европейските медии пък го сравняват с политически феномени като Силвио Берлускони или Бернар Тапи – съответно медиен и футболен магнат около които витаеха корупционни скандали, което не им попречи да влязат в политиката.
„Зад всяко голямо състояние се крие поне един скандал“, пише Балзак. За състоянието на Доналд Тръмп витаят немалко легенди, но и доста скандали, които обаче не му попречиха да стане това, което е. Самият Тръмп държи да се представя като човек, „създал се от нула“ (self made man), което изобщо не е точно така. Дори бегъл поглед върху лавината от медийни публикации за него сочи, че в основата на успеха му е преди всичко състоянието на баща му – Фред Тръмп, който го прави наследник на империята си от недвижимости след корупционен скандал, в който е замесен по-големият му брат – Фред-младши. Впоследствие Тръмп няколко пъти се е изправял пред фалит, но всеки път се е измъквал в последния момент.
Да се проследи пътят на Тръмп към властта, не е никак трудно
Роден е на 14 юни 1946 г. и е типично дете на следвоенното американско поколение. Но още по-интересно е мястото, където вижда бял свят – „Джамайка истейт“ – къща с 23 стаи в центъра на квартала Куинс в Ню Йорк. Малкият Доналд израства в охолство, докато баща му Фред наистина тръгва да прави бизнес от нищо, буквално без пукната пара и така навлиза в строителния бизнес. От империята на Тръмп-баща са останали доста постройки на жилищни сгради с червени тухлички, каквито има немалко в Куинс или Бруклин - апартаменти, собственост на хора от средната класа. По-късно Доналд Дж. Тръмп със свойствената си скромност признава, че възможността да строи в Манхатън пък била отредена тъкмо на него.
Възпитаван строго, на тринайсет години той е изпратен като кадет във военно училище след едно сбиване във въпросния Манхатън, доста неясна случка, която според бъдещия президент била един вид „Уестсайдска история“. Знае се, че той не пие алкохол и никога не е пушил. И все пак смяната на Манхатън с военното училище на около 100 километра от Ню Йорк явно е била брутална за него. Но пък така тийнейджърът се развива. Младият Доналд има определен талант за бейзбол и американски футбол и пет години по-късно излиза от военното училище още по-самоуверен и нахакан, постъпвайки в Университета във Фордъм през 1964 г., а сетне и в „Уорън скуул“ във Филаделфия, едно от най-престижните американски търговски училища. Успява да се измъкне от войната във Виетнам през 1968 г., освободен от медицинската комисия (факт, който често се обсъжда). Така през 1968 г. отново се озовава при баща си и семейната компания. Навлиза бързо в бизнеса и научава много от баща си, който до смъртта си през 1999 г. успява да построи близо 27 000 апартамента в Ню Йорк, като оставя състояние от 300 млн. долара на шестте си деца. Интересна е съдбата на по-големия брат – Фред-младши, оттеглен от управлението на компанията след скандал. По-големият брат на Тръмп влага дяла си в неуспешни инвестиции, става капитан далечно плаване, пропива се и накрая завършва живота си като портиер в една от гигантските „Тръмп-резиденции“. В телевизионно интервю неговият „успешен брат“ го определя като „неудачник“ и твърди, че той имал „губещи гени“. Самият Доналд обяснява успеха си с личен чар и огромен кредит от „Чейс Манхатън банк“. И бързо свиква да живее със заеми, почти на кредит. „Ню Йорк Таймс“ – медията, обявила война на Тръмп, твърди, че и в момента той е длъжник на различни финансови институции в размер на 650 млн. долара. Тъй че на кормилото на Съединените американски щати е човек, който едва ли е в състояние да намали огромния бюджетен дефицит на страната, ако се съди по състоянието на личните му финанси.
Ала от бизнеса си Доналд Тръмп извлича нужните умения като упоритост и усет за самопромоция. Резултат от което са и строителните му рожби: „Тръмп тауър“ (1983), „Тръмп билдинг“ (1995), „Тръмп уърлд тауър“ (2001), „Тръмп парк авеню“ (2002) и др. Научава се и да губи – както при мащабния фалит с неговите казина в „Атлантик сити“.
Личният му живот също не е безбурен. Женските скандали следват един след друг. Когато Ивана Тръмп, майка на три от петте му деца, научава, че той я мами с актрисата Марла Мейпълс, следва шумен развод, от който тя си тръгва с 20 млн. долара и годишна издръжка от 350 000 долара. После Тръмп се жени и развежда с Марла през 1999 г., за да се обвърже по-сетне със словенката Мелания, бивш манекен, 24 години по-млада от него. Така Мелания Тръмп се превърна във втората „първа дама“ на САЩ, дошла от странство (първата е англичанката Луиза Адамс, жена на президента Джон Куинси Адамс).
Никой не отрича обаче, че голямото качество на Тръмп е умението му да излиза „сух“ от провалите си и винаги да се изправя на крака, каквото и да му се случи.
През 1987 г. той издава книга, която става бестселър – „Изкуството на споразумението“, писана в съавторство с журналиста Тони Шварц, с когото оттогава не са в добри отношения. Следва лавина от други книги – „Изкуството на обратния път“, „Да оцелееш на върха“, „Как да станеш богат“ и т.н. Тръмп с лека ръка навлиза и в сферата на световните конкурси за красота като „Мис Вселена“, откупувайки телевизионните им права.
Телевизията е наистина тази, която го прави популярен,
особено с шоуто „Кандидатът“, което се излъчва по Ен Би Си от 2003 г. В продължение на пет сезона той е главно действащо лице там и събира пред екрана между 10 и 25 млн. зрители. Още тогава му предричат успешна политическа кариера. Принципът е прост: два екипа кандидати, набрани на конкурсен принцип, представят на Доналд Тръмп проектите си и той решава кой кандидат да елиминира, произнасяйки прочутата си убийствена фраза: „Уволнен сте!“ (You’re fired!). В първия сезон телевизията му плаща по 50 000 долара на серия, а накрая по 3 млн. долара. Феноменалният успех на репликата в САЩ го прави изключително популярен и колкото и да е невероятно, изглежда, му отваря пътя към президентския пост.
Телевизионният успех на Тръмп не е бил за него въпрос само на пари (хонорарът от първите серии едва ли е бил от значение за състоянието му). Този успех е бил по-скоро текст за популярност, разработване на стратегия, влизане в роля. И в даден момент, когато влиза в кампания, телевизионната популярност му е от невероятна полза.
Тя е и хранителната среда за неговия свръхнарцисизъм. Онова, което е било в зародиш, изведнъж си намира формата. Флиртът между Тръмп и политиката трае почти три десетилетия, със започвания и връщания. Още през 1987 г. той смята да се яви на републиканските първични избори, но всичко се ограничава с една реч в Ню Хемпшър, в която той говори за фалита на държавата и изоставането на Америка.
През 2001 г. силуетът му изниква някъде зад гърба на Рос Перо и „партията на реформите“ на този тексаски милиардер, кандидат за Белия дом. Но инстинктът на Тръмп сработва и той се отказва от Рос Перо в полза на телевизионния си проект. Интересното е, че отначало дълго се колебае, не знае как да избере между демократите и републиканците. Заявява пред Си Ен Ен през март 2004: „Ще се шокирате, ако ви кажа, че по много теми съм по-близо до демократите, отколкото до републиканците. Когато навлязох в нещата, установих, че икономиката върви по-добре при демократите, отколкото при републиканците“.
През 2008 г. дори хвали Хилари Клинтън пред един нюйоркски телевизионен канал: „Тя е супер като сенатор и като жена на президента. А Бил Клинтън беше много голям президент“.
Произнесените думи никога не са били от значение за Тръмп. През 2011 г. той се връща при републиканците, мисли да се кандидатира за президент, но „тактически“ се отказва. До 16 юни 2015 г., когато заявява: „Аз се кандидатирам за президент и ние ще направим тази страна велика отново“. Постепенно се очертават и двете му любими теми: задлъжнялостта от китайците и японците и заплахата от имигрантите. Предпочита да мълчи за Русия. Насочва цялата си ярост към „латиносите“, които заливат САЩ. Иска да изгради „Велика мексиканска стена“ за тяхна сметка, която да пази Америка от „пришълците“. Тръмп знае от телевизията, че бързо трябва да нанася удари и да се отдръпва. Например в кампанията си се нахвърля върху републиканския сенатор Джон Маккейн, герой от войната във Виетнам и бивш военнопленник, заявявайки, че предпочита „герои, които не са били пленници“. В края на юли 2016 г. той вече е начело в сондажите за републиканските кандидати, изпреварвайки губернатора на Флорида Джеб Буш, смятан за фаворит.
Постепенно „феноменът Тръмп“ се очерта на хоризонта. Непроницаем за контраистините, изпечен в митингите, воюващ с медиите и сам създаващ „фалшиви новини“. Изключителна арогантност и способност за оцеляване. Трудно е човек да си представи как един милиардер може да стигне до Белия дом като алтернативен кандидат срещу олигархията и статуквото. Тръмп успя в това.
Има обиди, които в днешна Америка не се прощават – срещу жените, малцинствата – чернокожите, латиносите. Той оцеля и в тези скандали.
Все още много аспекти от изборната му победа не са изяснени. Особено с „руската връзка“
Като бизнесмен, Тръмп е посещавал Русия заради конкурса „Мис Вселена“. Оттогава датират и проектите му да построи в Москва небостъргач – аналог на неговия „Тръмп тауър“. Американски медии предполагат, че тогава той е установил по-тесни контакти с руски политически среди, може би дори с кадри на специалните служби, но няма категорични доказателства за тези твърдения. За сметка на това в екипа на Тръмп има немалко „руски пробойни“. Бившият шеф на кампанията на Тръмп – Пол Манафорт, бе задържан от ФБР по обвинение за пране на пари и лобиране в полза на руски интереси. „Уолстрийт джърнъл“ писа, че Манафорт е започнал да работи за руската страна още от 2004 г. Особено тясно той е бил свързан с близкия до Кремъл олигарх Олег Дерипаска, а от друго протеже на Путин - бившия украински президент Виктор Янукович - Манафорт е получил хонорар от 12 млн. долара. Случаят „Манафорт“, който продължава да се разплита, няма как да не наложи негативен „руски отпечатък“ върху репутацията на Тръмп. И той не е единствен. Министърът на търговията на САЩ – милиардерът Уилбър Рос, също бе замесен в руски скандал. Оказа се, че той пък е правил инвестиции в компании на руски бизнесмени, намиращи се в „негативния списък“ на ембаргото, наложено от САЩ след анексията на Крим. Стана ясно и че Доналд Тръмп-младши, най-големият син на американския президент, е ходил на среща с руската адвокатка Наталия Веселницка, разчитайки, че тя може да му предостави компрометираща информация за Хилъри Клинтън по време на предизборната кампания на баща му, което пак означава намеса на Москва в американските избори. А пък зетят на Тръмп – Джаред Къшнър, е укрил от сенатската комисия, разследваща „руската връзка“, важни имейли от контакти с руснаци по време на предизборната кампания. Върви разследване и срещу външнополитическия съветник на Тръмп – Джордж Пападопулос, за това, че той е прикрил съзнателно контактите си с чуждестранни лица, за които е знаел, че имат тесни връзки с високопоставени представители на Кремъл. В американските медии изтече информацията, че в края на март миналата година Пападопулос, по време на заседание по въпросите на националната сигурност, е заявил, че по свои канали може да уреди среща между Тръмп и Путин. Изброените обстоятелства са твърде много, за да става дума за чиста случайност.
Очевидно е, че за Москва кандидатурата на Тръмп бе много по-удобна, отколкото тази на Хилари Клинтън. Поне на първи прочит. Междувременно през лятото на 2017 г. Тръмп извърши още едно безпрецедентно уволнение, отстранявайки директора на ФБР Джеймс Коми. В отговор Коми направи изявление, в което настоява, че е махнат от поста си, защото ФБР е разследвало възможната връзка между президентската кампания на Тръмп и Русия. И най-вече нерегламентираните контакти на вече бившия президентски съветник по националната сигурност Майкъл Флин със Сергей Кисляк, руския посланик във Вашингтон. За тези контакти Тръмп бе принуден да уволни генерал Флин в началото на декември миналата година, като върху него се лепна още едно „руско петно“. А разследванията продължават.
Междувременно Тръмп продължи да играе „ва банк“. Еднолично призна Йерусалим за столица на Израел, с което
детонира бомба в трудния и без това близкоизточен баланс на силите
А от своя „туитър“ бомбардираше със заплахи севернокорейския лидер Ким Чен Ун при поредния ядрен шантаж на Пхенян, съпроводен с изстрелване на ракети. За да се стигне до следното направо смайващо послание от 2 януари тази година: „Севернокорейският лидер Ким Чен Ун току-що каза, че „ядреният бутон е непрекъснато на бюрото му“. Ще съобщи ли някой от неговия съсипан и изгладнял режим, че и аз имам Ядрен бутон, но той е много по-голям и по-мощен от неговия и моят Бутон работи!“.
Това поредно послание накара мнозина да изтръпнат. Анализатори и политици в САЩ го определиха като „инфантилно“, а бивш съветник на Джордж Буш смаяно заяви, че сякаш присъстваме на това как едно ядосано десетгодишно момче си играе с истински ядрени оръжия.
Журналистът Тони Шварц, помогнал му при написването на неговата първа книга, писа преди време в „Ню Йоркър“, че „победата на Тръмп е фатална, защото той държи ядреното куфарче и има голям шанс цялата ни цивилизация да се заличи от лицето на земята“.
В световната конфигурация на силите САЩ, особено след края на Студената война, са може би най-важният елемент на стабилността. При Доналд Тръмп нещата обаче изглеждат по-различни.

Тони Николов


Брой: 3, 18 януари 2018
 
 
Продукти
 
ТЕРНИМАКС (Ternimax)
 
Витатабс E50
 
ЖИНЗЕМАКС®
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД