в-к Лечител
в-к Лечител
 

НЕДОСПИВАНЕТО ПРЕЧИ НА МОЗЪКА

Брой: 4, 27 януари 2022 - НЕДОСПИВАНЕТО

Последни научни изследвания показали, че пълноценният сън е важен за ефективно обучение и добра памет.

Но сънят е полезен не само с това, че помага на човек да се съсредоточи в учението или работата, или за запомняне на всичко, което се е случило вчера, а и за поддържане на мозъка след тежката дневна дейност. Неотдавнашни изследвания показали, че

сънят кара мозъка да извежда токсините,

които се натрупват по време на бодърстване.

В другите части на човешкото тяло за извеждането на натрупаните токсини отговаря мрежата от съдове, известна като лимфна система. Тази система улавя и извежда токсичните молекули и другите отпадъци, които се натрупват в тялото в резултат на използването на енергия.

Странно е, обаче, че мозъкът не съдържа нито един от тези съдове. Това озадачавало учените в продължение на много години, особено като се има предвид, че мозъкът употребява повече енергия, от който и да е друг орган в организма.

Как мозъкът успява да се ­очиства от токсините, след като няма достъп до лимфните съдове?

Едва неотдавна група учени започнала ясно да осъзнава стратегията за детоксикация на мозъка. Изследователи от университетите в Копенхаген и Рочестър използвали инжекционен оцветител и специален микроскоп, за да проследят как течността се движи през мозъка на жива мишка.

Те открили, че гръбначно-мозъчната течност, същата, която се намира в главния мозък, попада в него в неголемите пространства, обкръжаващи кръвоносните артерии. Това пространство е ограничено от особен тип невроглиални мозъчни клетки, наречени астроцити. Те проникват в кръвоносните съдове на главния мозък и съдържат протеини, известни като аквапорини, които позволяват на гръбначно-мозъчната течност да преминава през мозъчните тъкани. Когато течността протича, тя събира токсичните, неправилно нагънати протеини и други метаболитни отпадъци, които се натрупват през деня. Накрая, течността извежда тези токсини от мозъчната тъкан в кръвоносните съдове.

Тъй като тези глиални клетки играят такава важна роля, учените нарекли извеждащата система на мозъка глимфатична (където буквата „г” в началото на думата идва от „глиална”).

Още по-интересно е, че тази невронна система невинаги е включена. Изследователите провели още серия експерименти, които показали, че глимфатичната система се „отваря” по време на сън. Било установено, че докато мишките бодърствали, въвеждания им оцветител почти не протичал през мозъка. Но, когато гризачите изпадали в сън или се намирали под наркоза, оцветителят бързо се придвижвал през мозъчните тъкани, което позволява да се предположи, че сънят е позволил да се увеличи потока на гръбначно-мозъчната течност през мозъка.

Изследователите дори проверили това с електроди в мозъка, за да изследват неговите клетки, когато мишките бодърствали или спели. Те открили, че заради съня с 60% се увеличава обемът и ускорява притокът на течност. Авторите на изследването предположили, че 40-80% от токсините се извеждат от тъканите в главния мозък посредством този процес на очистване, обусловен от съня.

Отстраняването на токсините от мозъка има решаващо значение. Много предишни изследвания показали, че неправилно нагънатите протеини могат да се натрупват в свободното пространство. Смята се, че натрупването на някои от тези протеини води до развитие на невродегенерация. Важността на съня за извеждането на тези токсини се потвърждава от изследвания, свързващи недоспиването с „Алцхаймер“.

Едно изследване на учени от Калифорнийския университет в Сан Франциско показало, че хората, които страдали от нарушения на съня поради проблеми с дишането, имали значително по-висока вероятност от развитие на умерено когнитивно нарушение или деменция, отколкото хората със здрав сън.

А изследователи от Медицинската школа при Вашингтонския университет в Сейнт Луис отишли по-далеч, измервайки концентрацията на бета-амилоида – протеин, свързан с „Алцхаймер“, в гръбначно-мозъчната течност на хора, лишени от сън.

Изследователите проверили 8 здрави дущи на възраст от 30 до 60 години, които не страдали от каквито и да било нарушения на нощния сън. Участниците в експеримента пребивавали в три различни условия. Доброволците в първата група имали възможност за нормален сън, докато доброволците във втората група били лишени от сън. Третата група участници прекарала нощта в състояние на медикаментозен сън.

Във всяка група на всеки два часа били взимани проби от гръбначно-мозъчната течност за проследяване на всякакви изменения в концентрацията на бета-амилоида.

Изследователите открили, че концентрацията на бета-амилоид била с 25-50% по-висока сред участниците, които били в групата на лишените от сън. Те не установили някакви разлики в бета-амилоида между участниците, които имали нормален нощен сън в сравнение с тези, които прекарали нощта в медикаментозен сън. Тези резултати предполагат, че хроничното недоспиване води до неизменно високо ниво на бета-амилоид, тъй като недостигът на сън не позволява на мозъка да се детоксикира. Това може да увеличи риска от образуване на бета-амилоидни натрупвания, които представляват отличителна черта на „Алцхаймер“.

И така, достатъчният сън е също толкова важен за здравето, както редовната физическа активност и балансираното меню. Това е важно не само за поддържане на висока когнитивна функция, но и за извеждане на токсините, които се натрупват през целия живот.

Владимир ЙОНЕВ



Брой: 4, 27 януари 2022
 
 
Продукти
 
ХЛОРЕМАКС® (CHLOREMAX)
 
ЗЕЛЕН РОЙБОС (GREEN ROOIBOS)
 
ЕХИНАМАКС® (ECHINAMAX)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД