До относително неотдавна за хронична обструктивна болест на белите дробове ставало дума основно в контекста на професионалните заболявания (заради работа в лоши условия). С времето болестта застигала предимно миньорите, строителите, работниците в промишлените производства, принудени по цял ден да вдишват фини прахови частици, разрушаващи белия дроб. Но в последните десетилетия хроничната обструктивна белодробна болест се среща все по-често в анамнезата на хора, които по никакъв начин не са свързани с рудодобив или строителство.

Впрочем, за обструктивните болести на белия дроб, при които човек не може да диша с пълна сила, говорили още лекарите през XVI в. Те описвали професионалните заболявания на миньорите и леярите. Например, в тези времена било описано състояние, при което се развивала повишена температура, кашлица, задух, отслабване и в резултат – смърт. Тази болест отнела живота дори на великия Парацелс, който се разболял от нея докато работил в металургично предприятие.

Като цяло, от началото на XIX до средата на ХХ в. за всички хронични неспецифични белодробни патологии се използвал един-единствен термин – „хронична пневмония”. Понятието „хронични обструктивни болести на белите дробове” се появило през 1962 г., но това не внесло яснота, тъй като лекарите в различните страни влагали в това понятие свой особен смисъл. В САЩ например в списъка със заболявания от групата ХОББ влизали и хроничният бронхит, и муковисцидозата, и белодробния емфизем, и отделни разновидности на бронхиалната астма, и др.

Днес под хронична обструктивна болест на белите дробове се разбира

заболяване, при което в дихателните пътища се развива намаляване на въздушния поток

Причината за такова патологично състояние е аномална реакция на клетките в белодробната тъкан в отговор на външно раздразване от вдишвани газове и микроскопични частици. В резултат на реакцията се развива възпаление, което в определена степен е необратимо и прогресира непрекъснато.

Към заболяванията, влизащи в групата ХОББ, сега се отнасят двете разновидности на обструктивния бронхит (хроничен и хроничен гноен), белодробния емфизем, белодробната хипертензия, пневмосклерозата и хроничното белодробно сърце.

Патологичният процес, водещ до развитие на ХОББ, започва в лигавицата на бронхите. Под

въздействието на вредни частици или газове

настъпва прекомерна изработка на слуз и се задейства цяла каскада от реакции, което води до разрушаване на тъканите на бронхите, бронхиолите и алвеолите.

Възпалението обхваща всички, без изключение, белодробни тъкани. Постоянна кашлица, несекваща мокрота, задух – това са характерни симптоми на развиваща се обструкция на дихателните пътища. Слузта на фона на възпалението става по-гъста и по-трудно се извежда. Плюс това заради измененията на свойствата на изработваната в белия дроб слуз, нейните бактерицидни свойства се влошават. В резултат на нея по-добре се закрепват различните патогенни микроорганизми, които започват активно да се размножават.

Днес главният рисков фактор за развитие на ХОББ е тютюнопушенето. Сега не е нужно да се влиза в мина или да се диша текстилна прах в завод, за да се увредят ефективно белите дробове. Достатъчно е редовно да се изпушва по един пакет цигари. Стремителното разпространение на ХОББ в „непрофесионална среда” лекарите и учените свързват именно с масовото разпространение на пушенето. И значителна част от заболелите се оказали жени. Някога представителките на слабия пол с цигара в уста скандализирали обществото. Постепенно пушещите дами станали привична част от пейзажа, съществено увеличавайки редовете на пациентите с ХОББ.

Интересно е, че ако пушещият пациент с ХОББ намери сили в себе си да се откаже от вредния навик, това не дава гаранции, че възпалителния процес в неговия бял дроб ще спре. Изследвания показали, че при болните от ХОББ липсва важен компонента в слузта – секреторен имуноглобулин А (IgA). Експерименти на мишки показали, че дефицит на секреторен IgA може да се развие при продължително въздействие на цигарен дим, а неговата изработка не се възстановява дори след отказ от цигарите.

Втората причина за заболеваемост е активното запознанство и тясно общуване с въздушни замърсители, т. е. с

техногенни вещества,

замърсяващи въздуха. Към тях се отнасят отработените автомобилни газове, различните битови аерозоли и миещи средства и т. н.

Смогът в големите гладове в съчетание с тютюнопушенето значително повишават вероятността от ХОББ. Ако към тях се добавят респираторните инфекции, а човек плюс това работи в производство, където е принуден да контактува с прах – рисковете скачат до небето.

Не бива да се забравя също, че ХОББ е единствената болест, смъртността от която, независимо от развитието на медицината, расте. За почти 40 години, от 1960 до 1996 г., смъртността сред жените с тази диагноза нараснала 15 пъти, а при мъжете – повече от 3 пъти. Вярно е, че жените не са слезли да работят в мините, но затова пък започнали да пушат все повече.

Всъщност, болестта не щади нито мъжете, нито жените, но силният пол в огромното мнозинство от страните страда 2 пъти по-често от ХОББ.

Хората боледуват в цял свят, но с различна честота. Например във Франция през 60-те години такава диагноза получили само 1,48% от населението, затова пък в замърсената и поголовно пушеща Англия тогава този показател бил 17%. Днес разпространението на ХОББ в Европа се колебае от 4 до 10%.

Лекарите твърдят, че след 40 години рисковете от развитие на ХОББ значително нарастват. Тук трябва да се добави още, че болестта може да се развива в продължение на 20-30 години. В стадия, когато при пациента започват да се наблюдават задух и пристъпи на задушаване, тя вече е в разгара си.

Нерядко ХОББ се проявява в тандем с други заболявания. Например, в списъка с рискови фактори за развитие на болестта влизат

хроничните възпалителни заболявания,

такива като ревматоиден артрит. Хората, боледуващи от него, с 47% по-често от обикновените граждани попадат в болница с диагноза ХОББ.

Впрочем, обострянето на ХОББ при хората, страдащи едновременно и от сърдечно-съдови заболявания, може да доведе до инфаркт или инсулт.

В борбата с ХОББ учените предлагат разни методи с различна ефективност, включително и някои доста необикновени.

През 2008 г. нидерландски изследователи предложили на пациенти с ХОББ да дишат въглероден оксид – същият газ, който присъства в отработените автомобилни газове и тютюневия дим. В големи количества той встъпва в контакт с хемоглобина и кръвта престава да разнася кислород из организма, което предизвиква хипоксия и смърт. А в малки количества въглеродният оксид демонстрира противовъзпалителен и антиоксидантен ефект. Нидерландските изследователи давали на изпитваните да дишат минимални дози въглероден оксид в продължение на два часа 4 поредни дни. И възпалението в бронхите при това намалявало с една трета! В последно време учените се опитват да създадат препарати, които биха могли да освобождават бавно зададените количества въглероден оксид.

А неотдавна френски изследователи предложили да се вграждат в белите дробове на болните от ХОББ специални метални спирали, които биха могли да ограничават болните тъкани. Това, разбира се, не води до излекуване на пациентите, но, както показали експерименти, съществено облекчавало дишането им, а значи и живота.

Владимир ЙОНЕВ