Много жени са убедени, че при бактериална вагиноза сексът е табу. Причините са ясни: по-рано лекарите погрешно смятали бактериалната вагиноза за венерическо заболяване.
И въпреки че през 1989 г. при поредното преразглеждане на международната класификация на болестите бактериалната вагиноза била изключена от групата на инфекциите, предавани по полов път, и до днес са силни стереотипите, че това е срамно заболяване. Партньорите престават да се доверяват един на друг, узнавайки диагнозата, жената не знае как интимните контакти ще се отразят на нейния организъм и на мъжа. Но не всичко е толкова сложно.
Възбудителите на заболяването са бактериите гарднерели, колонии които обитават влагалището на всяка здрава жена.
Бактериална вагиноза възниква, когато микробите в 90-100% изместват полезните лактобацили. Ето защо в буквален смисъл заразяването с вагиноза е невъзможно, тъй като „лошите” бактерии и без това присъстват във влагалището.
Но все пак при полов акт между партньорите протича естествена обмяна на микрофлора. Ако имунната система на жената е силна, организмът няма да забележи измененията, условно патогенните щамове ще останат в неактивна форма.
При жената с отслабено здраве балансът може да се наруши, и възбудителите ще преминат в стадий на бурен растеж.
Безусловно, честата смяна на партньорите и отказа от презервативи представляват благодатна почва за развитие на бактериална вагиноза, но не е правилно да се обяснява болестта единствено с твърде свободното полово поведение.
Гинеколозите забраняват полови актове, ако лечението се провежда с помощта на свещички и кремове, тъй като ефектът от терапията се понижава. В останалите случаи интимните контакти не са забранени – но актът трябва да се осъществява с презерватив: важно е да не се допуска попадане на сперма по влагалищните стени.
Еякулатът има алкална среда (7,8-8 рН), а бактериите се развиват при рН над 4,5. Ако чуждите микроби и спермата се съединят с разбалансираната микрофлора, сексът може да обостри вагинозата.
Как влияе бактериалната вагиноза на интимния живот?
Тук по-скоро става дума за качеството на секса, отколкото за медицински показания.
По време на полов акт поразените стени на влагалището се раздразват още повече: жената може да изпитва болка, а не удоволствие.
След интимна близост често се усилва сърбежът. Освен това, секретът от влагалището има неприятна рибна миризма и това отблъсква партньора.
Но такива проблеми се наблюдават далеч не при всички, понякога бактериалната вагиноза не пречи изобщо на половия живот. Това е свързано с двете форми на протичане на болестта – безсимптомна или с клинични признаци. Ето защо всичко е много индивидуално.
Гарднерелите са типични бактерии за женската полова система и нетипични за мъжката. По време на секс мъжът се „запознава” с представителите на влагалищната микрофлора, и само ако има провокиращи фактори, в него може да се развие уретрит, простатит, пиелонефрит. Но на практика това се среща рядко.
Вярно е, че лекарите нямат единодушно мнение. Едни смятат, че мъжът при сблъсък с гарднерели няма нужда от лечение, ако не се оплаква от затруднено уриниране, сърбеж. Но когато човек става хроничен носител на микроба, това вече е опасно за неговата партньорка. Ето защо друга група лекари препоръчват на мъжете местно лечение, насочено към потискане на бактериите.
Лекарите са единодушни в следното: за да се обезопасят и двамата партньори, трябва да използват презервативи.
Владимир ЙОНЕВ
