Междувременно изучаването на полинозата не престава нито за миг. Учените се надяват да създадат лекарство, което ще може да излекува човек без дълги курсове алерген-специфична терапия и прием на антихистаминни средства. А в хода на изследванията се откриват нови страни на полинозата – както в нейното лечение, така и в профилактиката.

Алергия към прашеца – какво е това?

Цветният прашец е преносител на генетична информация, аналог на мъжката полова клетка. При растенията с опрашване от вятъра, той е много дребен, лек и нерядко има многобройни израстъци на повърхността. Те са нужни, за да може прашецът лесно да се залепва за лапичките на пчелите, тополовият пух, козината на животните, а така също да се разнася от поривите на вятъра – и по този начин се разпространява възможно най-далеч от майчиното растение. Във външната обвивка на прашеца са вградени разнообразни белтъчини, нужни за разпознаване на „своите” зрънца на женските растения от същия вид. Освен това на повърхността на прашеца обитават различни микроорганизми – и те също в немалка степен определят успеха на оплождането. Именно повърхностните белтъчини и белтъчините на бактериите, обитаващи на прашеца, представляват алергени за хората, страдащи от полиноза.

Най-главният алерген в прашеца

Най-известният и най-често срещащ се алерген в прашеца е Bet v 1 – белтък, съдържащ се в прашеца на брезата Betula verrucosa. Дълго време било неясно защо този на вид безобиден белтък предизвиква алергия при повечето хора, страдащи от полиноза. Неотдавнашни изследвания показали, че по своята структура той прилича на белтъка в човешкия организъм липокалин 2, който се съдържа предимно в белите дробове. И Bet v 1, и липокалин 2 притежават „джобове”, благодарение на които могат да свързват желязото. Ако тези джобове остават празни, белтъкът става алерген, тъй като активира имунните клетки Т-хелпери от втори тип. Едно вещество става алерген тогава, когато попада в организъм, неадекватно реагиращ на него. За здравия човек брезовият прашец не е алерген, точно както и за болния от алергия към фъстъците. Организмът на такива хора, сблъскали се с брезов прашец, няма да активизира цялата своя „имунна войска”, за да започне битка против белтъчините, влизащи в неговия състав. Разбира се, има вещества, които предизвикват алергия по-често – това са прашецът от дърветата, тревите, пърхотът на животните, морските продукти и много други. Но те представляват алергени само за хората, които реагират на тях.

Влиянието на глобалното затопляне

Шведски учени открили, че хората с полиноза са станали повече. От 1992 до 2012 г. делът на възрастните жители на страната с алергична сенсибилизация към прашеца на брезата и тревите нараснал от 26 до 39%. Но заболеваемостта от алергии към козина на животни, прахови кърлежи или плесен не се изменила. Изследванията показали, че се е увеличило също количеството на прашеца във въздуха и продължителността на сезона на цъфтене. Причина за това са станали топлите зими в последните години и повишението на средните летни температури с 1,5 градуса по Целзий, започвайки от 70-те години. Това означава, че глобалното затопляне допринася за увеличаване на заболеваемостта от полиноза.

Откъде се взима полинозата?

Защо едни хора страдат от полиноза, а други могат да се разхождат в брезова гора, да се търкалят в цъфтяща ливада и да се покриват от главата до петите с прашец – и от това не следва нищо неприятно за тях? Съвършено точно е известно, че в случая работи наследственият фактор. При родителите, страдащи от полиноза, децата с повишен риск също ще реагират на прашеца.

Не е задължително, но е напълно възможно, те също да се обзаведат с „любими” растения. При това наличието на майка или баща с алергия към прашеца съвсем не означава, че детето ще получи същите проблеми. Но съществуват фактори, които могат да провокират развитие на полиноза. Например преди няколко месеца микробиолози от Военно-медицинския университет в Бетезда (САЩ), съобщили, че децата, които в първата година и половина от своя живот получавали антибиотици, в бъдеще по-често заболяват от бронхиална астма. С 50% при тях се увеличава рискът от развитие на полиноза, алергия към животински пърхот не толкова силно, но също се повишава вероятността от развитие на алергични конюнктивити и анафилактичен шок. Приемът на антацидни препарати (против киселини) увеличава вероятността от развитие на хранителна алергия и с 50% повишава заплахата от алергия към лекарства и чужди токсини (пчелна отрова и др.). Според учените антибиотиците и антацидите действат негативно на чревната микрофлора, която в немалка степен участва в работата на имунната система.

Полинозата не идва сама

Наличието на един вид алергия говори за нарушение в работата на имунната система. Но най-често това нарушение се отразява и на другите органи. Хората с полиноза са добре запознати с феномена на кръстосаната алергия. Известно е, че някои белтъци-алергени имат подобен аминокиселинен състав. В резултат организмът, който някога е развил реакция към един белтък, се сблъсква с подобен на него алерген и показва същите признаци на алергична реакция.

Така например хората с алергия към прашеца на дърветата, по-често от другите се сблъскват с хранителна алергия към ябълки, круши, сливи, кайсии, сливи, праскови и нектарини, а така също картофи, целина, моркови и сладък пипер.

Хората с алергия към треви е по-добре да се откажат от доматите, пъпешите и портокалите.

Тези, които страдат от алергия към прашец от пелин, също не бива да ядат пъпеши, сладък пипер, целина, моркови и пащърнак. Вярно е и обратното. Хората с хранителна алергия по-често страдат от бронхиална астма и полиноза. И колкото по-дълъг е списъкът с продукти, които те не бива да ядат, толкова по-висок е рискът от развитие на полиноза.

Полиноза или не?

Британски алерголози изпратили за допълнително изследване група хора, които били убедени, че имат полиноза. Оказало се, че в някои случаи причината въобще не била в прашеца. При 60-годишен пациент била установена алергия към млякото. Въпреки че тя обикновено се проявява във вид на чревни разстройства, възможна е също реакция във вид на интензивно отделяне на носен секрет. При 35-годишна пациентка била открита алергия към котешката козина. 42-годишна майка на три деца въобще нямала алергия, затова пък имала хиперчувствителна носна лигавица. В резултат жената реагирала на всякакви силни миризми и дори на температурните колебания в стаята.

Учените препоръчват: ако човек започва да киха при настъпване на пролетта, следва да се обърне към алерголог и да се подложи на тестове за откриване на алергена. Резултатът може да се окаже съвършено непредсказуем.

Избор на лекарство

По данни на американски лекари само 63% от хората, влизащи в аптека за лекарство против полиноза, са узнали своята диагноза от лекар, останалите сами са определили своето заболяване. 70% от хората с полиноза не смятат за нужно да се консултират с доктор при избора на лекарство. А наблюденията показват, че само 6% от пациентите с алергия към прашеца избират правилния препарат, най-подходящ за тяхното заболяване. Повечето хора купуват перорални антихистаминни препарати, съдържащи цетиризин, левоцетиризин, лоратидин, фексофенадин. Тези препарати са достатъчно ефективни, но американските алерголози препоръчват борбата с полинозата да се започва с назални спрейове, съдържащи кортикостероиди. По техните думи, назалните спрейове се справят успешно както с проявите на алергия, така и с неалергичен ринит, който също се проявява с хрема и кихане. Медиците препоръчват да се прибягва до използване на орални антихистаминни препарати, ако назалните стероидни лекарства не позволяват напълно да се премахнат проявите на полинозата.

Съдосвиващите и противозастойни средства, които се ползват с широка популярност при алергичен ринит, не се препоръчват за използване повече от 3-4 дни, тъй като при дълга тяхна употреба се налага дозата да се увеличава за постигане на нужния ефект. При отказ от препаратите започва хрема, но всеки път е нужна все по-голяма доза, за да се спре тя.

Хората с повишено артериално налягане и болести на сърцето въобще е по-добре да се откажат от приема на перорални средства, предназначени за разреждане на носния секрет. (Бел. ред. Добре известна е вредата от използването на кортикостероиди, съдосвиващите капки за нос и т.н. Затова препоръчваме на нашите читатели да не рискуват с подобни средства. Вече се предлагат много и напълно безвредни продукти, с които да профилактират проявите на алергия. На страниците на това фолио ще прочетете за Алермин®, който е билков екстракт от Перила, а на стр. 23 ще откриете талон за намаление както на него, така и на ПИКНОГЕНОЛ®. Това е екстракт от кората на бор пиния, който е доказал своето антихистаминово действие.)

Какво още можем да направим за своя организъм

Лекарствата за справяне с алергията са доста много, но за съжаление те не лекуват болестта, а само облекчават симптомите. Освен това както повечето фармацевтични препарати, те не са безвредни. Съществуват редица естествени средства и методи за борба с алергията, но много от тях следва да се пробват много внимателно, желателно под контрола на лекар. Това, което е благоприятно за един болен, може да се окаже небезопасно за друг. Такава е ситуацията с меда. Доктор Джозеф Меркола например препоръчва при полиноза да се употребява мед от местни пчели: той действа като „ваксина” против алергия към прашеца. Но това трябва да се прави много предпазливо, да не се прекалява, иначе резултатът може да се окаже противоположен.