в-к Лечител
в-к Лечител
 

ДЕТСКИТЕ ВАКСИНИ

Брой: 5, 31 януари 2019 - ДЕТСКИТЕ ВАКСИНИ
Ваксините са един от най-актуалните световни проблеми, които поради своята огромна важност са обект на глобални дискусии. Въпросите за ваксинациите са многобройни, те са твърде сложни и са многоаспектни. Засягат преди всичко ползите и рисковете при имунизация, сравнени с рисковете от самото заболяване. Становищата са противоречиви и затова много често родителите са изправени пред трудното решение да ваксинират ли децата си и срещу кои заболявания. За да вземат правилно и убедено решение, те трябва да са запознати с някои важни съвременни данни по този въпрос. Това предполага по-задълбочено познаване както на опасностите, които крият инфекциозните болести, така и на ваксините, създадени, за да предпазват от тях. Целта на настоящата статия е относително безпристрастно и обективно в кратка и достъпна форма да поднесе някои факти, осветляващи тези въпроси. Не можем да поставим под общ знаменател всички инфекциозни заболявания, тъй като те протичат различно, крият различна опасност за живота и по-нататъшното развитие на детето и имат различна прогноза, с оглед на което и преценката за необходимостта от всяка една ваксина е конкретна.

Дина Файн Марон в статията си „Истина или измислица?: Ваксините са опасни” (от март 2015 година) обосновава необходимостта от ваксините с неизвестните последствия от срещата на организма и проникващия в него патоген, за която не може да се предскаже реакцията на организма и дали болестта ще протече в лека или тежка форма. Тя изтъква, че ключът за успеха на ваксините се крие в бързия отговор на имунната система със създаването на защитните клетки, които веднага разпознават (и отстраняват) същия патоген при бъдещите си срещи с него.
Най-често задаваният въпрос е КАКВО СЪДЪРЖАТ ВАКСИНИТЕ
Активният фактор във ваксините е атенюираният (омаломощен) или убит щам на съответния инфекциозен агент или части от него, най-общо наричани антигени, които предизвикват имунен отговор. Омаломощените или убити стимуланти (антигени), създадени в лабораторни условия, са смесени с консерванти, стабилизатори и други субстанции, като например алуминий, така че бързо да предизвикат в имунната система мощен отговор към ваксината.
 Ваксините са:
моновалентни – съдържат само един щам на дадения инфекциозен причинител;
• поливалентни – съдържат повече от един щам.
Освен това според броя на антигените към различни причинители, които са в тях, те биват:
моноваксини - съдържат антиген или антигени само от един причинител на заболяване;
комбинирани многокомпонентни – съдържат антиген/и на повече от един причинител на заболяване, например трикомпонентни са МПР (морбили, паротит, рубеола), ДТК (дифтерия, тетанус, коклюш). Съществуват и шесткомпонентни ваксини.
От прилаганите у нас ваксини живи са: БЦЖ, МПР, ваксините срещу ротавирус. Полиомиелитната ваксина има два варианта - жива перорална и инактивирана. В другите европейски страни се използва втората.
Помощните вещества във ваксините са: формалдехид (за инактивиране на инфекциозния причинител и предпазване от замърсяване); феноксиетанол (консервант); натриев глутамат; полисорбат (стабилизатор); алуминиеви съединения (адюванти, т.е. вещества, които засилват имунния отговор); антибиотици (използват се при някои ваксини срещу бактериални замърсявания) и др.
Само някои ваксини са генно модифицирани. Такава е Енжерикс срещу хепатит В, прилагана през първия ден след раждането, както и ваксините срещу човешки папилома вирус Гардасил и Церварикс.
Всички щяхме да бъдем доволни и напълно спокойни,
ако ваксините, реализирайки своето предназначение да ни предпазват от някои инфекциозни заболявания, не криеха опасност от нежелани постваксинални усложнения
СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ МОГАТ ДА СЕ НАБЛЮДАВАТ ПРИ ПОЧТИ ВСИЧКИ ИМУНИЗАЦИИ. Какви са възможните нежелани реакции след ваксинация (НРВ)? Някои от тях се явяват след поставянето на ваксината, а други по-късно. Обикновено най-чести са болка, зачервяване и подуване на мястото на приложение, както и невисока температура. Те отшумяват бързо без лечение и се смятат за нормална реакция на организма. Ваксините крият потенциален риск от алергична реакция към някоя от техните съставки. Тежките алергични реакции са редки. Те могат да се проявяват в първите три дни. Анафилактичен шок или анафилактоидна реакция могат да са наблюдават до 12-ия час. Алергичната реакция изисква незабавна лекарска намеса и изключва напълно последваща ваксинация със същата ваксина.
Други сериозни нежелани реакции, подлежащи на задължително съобщаване според Приложение 10 а към чл. 27, т. 5 от Наредба 15/2005 за имунизациите са: менингит, енцефалит, тромбоцитопения, гърчове със или без температура, продължителна температура над 38 градуса, тежки локални реакции, артралгия (болки в ставите), колапс, сепсис, персистиращи обриви, токсичен шок синдром.
Много важно е да се знае, че някои НРВ могат да се появят седмици или месеци след ваксинацията. В статията „Ваксинопрофилактиката – често задавани въпроси” е подчертано, че например БЦЖ ваксината може да доведе до лимфаденит, остеомиелит и дисеминиран БЦЖ-ит, които могат да се появят в течение на година, година и половина след ваксинацията. Статията е публикувана в сайта https://www.vaksinite.com/, където са изредени многобройните използвани източници, включващи авторитетни медицински списания, официални сайтове на европейски и световни здравни институции и организации на лекари и учени.
Има и специфични постваксинални реакции, характерни за конкретни ваксини. Например живата триваксина МПР (морбили, паротит, рубеола) може да причини лека форма на морбили, паротитоподобен синдром или менингеално дразнене. Също до 30-40 дни след ваксинацията и артрит, дължащ се на рубеолния ваксинален вирус. МПР е една от най-разискваните ваксини в наши дни. Обект е на многобройни изследвания и крайно противоречиви становища за ползата и рисковете от нея. За правилната преценка и взимането на информирано решение за МПР ваксината трябва да се знаят и следните факти:
• В действителност от морбили заболяват както неимунизираните, така също и имунизираните деца. В книгата „Инфекциозни болести” от 2006 година проф. д-р Иван ДИКОВ пише: „От 80-те години насам са регистрирани големи епидемии от морбили сред имунизираните деца”. В доклад на Центровете за контрол на болестите (CDC), САЩ, се казва: ”Сред болестите в училищна възраст епидемиите от морбили засягат най-сериозно училищата, в които ваксинираните деца са над 98%. Морбили се превръща в болест на имунизираните”.
• В статия си „МПР съдържа клетки от абортирани човешки бебета” авторката Джули УИЛСЪН съобщава, че от 2000 година насам заболяването морбили не е отнело нито един човешки живот в САЩ
(http//www.naturalnews.com). Тя цитира и мнението на Хелън Ратайжак, високопоставен учен във фармацевтична фирма, която наблюдава корелация между въвеждането на човешка ДНК към ваксината МПР и аутизма, което предполага възможна връзка. Едно от най-големите опасения на Ратайжак е човешката ДНК, използвана във ваксините, включително клетки от фетална белодробна тъкан от абортирани бебета. Тя казва, че ДНК-то от ваксините се усвоява от човешките клетки и се рекомбинира в техния геном с последващи възпаление и загиване на мозъчни клетки. „Това ДНК се включва в ДНК-то на гостоприемника. Сега то е променено и тялото го убива. Къде най-много става това? В невроните на мозъка. Сега имате тяло, което убива мозъчните клетки и поддържа едно непрекъснато възпаление. Това не спира, то продължава през живота на този индивид.”
Наскоро в „Natural News” Джонатан БЕНСЪН въз основа на множество публикувани проучвания е направил съобщение, че ваксинираните с МПР в продължение на седмици до месеци са потенциални заразоносители на морбили. Той отбелязва, че Центровете за контрол и превенция на заболяванията, когато са изследвали проби от урина, събрани от наскоро ваксинирани 15-месечни деца и млади хора, са установили, че почти всички от тях имат доловими нива на вируса на морбили в телата си. Това означава, че ваксинираните потенциално могат да заразяват други.
Обаче статията „Странични ефекти на МПР ваксината” от сайта https://www.nhs.uk представя ваксиналните усложнения като относително леки и преходни, без дълготрайни последствия – неразположение, загуба на апетит, обрив, повишена температура през първите 2-3 дни. Рядко между 7-ия и 11-ия ден някои деца развиват лека форма на морбили, като само едно от 50 ваксинирани между третата и четвъртата седмица след имунизацията получава подуване на лимфните възли на шията и под долната челюст. В същата статия е отбелязано, че гърчове с честота 1:1000 се наблюдават между 6–ия и 11-ия ден и са по-редки от случващите се при заболяване от морбили.
В много редки случаи по кожата на детето, ваксинирано с МПР, се забелязва дребен обрив от малки кръвоизливни петна. Този страничен ефект се свързва с рубеолната ваксина и е известен като идиопатична тромбоцитопенична пурпура. Засегнатите са 1:24 000 от имунизираните, която честота е по-ниска от същото усложнение, появяващо се в хода на самото заболяване. Обривът отзвучава спонтанно. Рубеолата е сравнително леко протичащо инфекциозно заболяване. Главното предназначение на ваксината е да предотврати рубеолната ембриопатия, която засяга плода, ако майката се разболее от рубеола през първите три месеца на бременността. При такъв плод най-често се наблюдават глухота, очни дефекти и сърдечни увреждания. Очевидно е, че не се налага приложението на противорубеолната ваксина при кърмачета и малки деца.
В някои страни тази ваксина се апликира само на момичета над тийнейджърска възраст.
По повод на актуалните имунизационни въпроси в детската възраст, списание „9 месеца” публикува интервюто „С ваксина или без ваксина” на Даниела Граховска с доц. д-р Атанас Мангъров, началник на Детската клиника към Инфекциозна болница СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров”, София, където той заявява: „Ваксината срещу рубеола, морбили и заушки е жива ваксина и в нея се използват само омаломощени вируси. Те дразнят имунната система, без да предизвикват клинично проявено заболяване, но я карат да образува антитела, предпазващи имунизираните от същинското заболяване”. Доц. Мангъров представя за безвредна ваксината, която е насочена и срещу морбили, а световни специалисти подчертават, че „морбили се превръща в болест на имунизираните“!?
Един от важните въпроси в същата статия е кога и коя е първата ваксина, която трябва да бъде поставена? У нас веднага след раждането на детето се правят две ваксини – срещу туберкулоза и срещу хепатит В. С втората се предотвратява острата чернодробна недостатъчност, настъпваща при 4-5 месечни бебета, заразени с хепатит Б от майката. В повечето европейски страни ваксинациите започват от втория месец след раждането, за да се избегне рискът от непроявени или неразпознати медицински противопоказания за извършването им.
В проучване на Пекова и съавтори (Мединфо, 2015) се посочва, че „въпреки приема на специфична ваксина срешу хепатит В, децата до 1-годишна възраст при налични епидемиологични предпоставки не само боледуват, но и прекарват заболяването по-тежко”. От тук следва въпросът дали тази ваксина не трябва да се прилага САМО при бебета, чиито майки са с доказана хепатит В инфекция?
БЦЖ ваксината е втората, която се слага още в родилния дом
От Индийския съвет за медицински изследвания е проведено 15-годишно проучване, цитирано от СЗО, което заключава, че тази ваксина не предлага защита срещу туберкулоза и не може да се очаква да намали разпространението й.
Проблеми поставя и ваксината против ротавирус
През 1999 ваксината Rostashieldе (Росташилд) била изтеглена от пазара поради опасността от чревна непроходимост („преплитане на червата”), Новата антиротавирусна ваксина (Ротатек) през 2007 година е довела до същото усложнение при 28 кърмачета, 16 от които е трябвало да претърпят чревна операция. В статията „Седемте най-опасни ваксини, инжектирани у човека, и защо те причиняват повече вреда, отколкото полза”, декември 2016 г. от С. Д. Уелс, е отбелязано, че ваксината Ротатек срещу ротавирус има тежки странични ефекти: затруднено дишане, повръщане, ушни инфекции, поява на кървави изпражнения с последваща чревна инвагинация, налагаща тежка чревна операция. Да поемем ли този риск, като знаем, че инфекциозният ротавирусен ентероколит при по-големите деца и възрастните протича сравнително леко, а при бебетата и при по-малките само при липсата на навременни мерки заболяването можe да причини тежка, застрашаваща живота дехидратация и необходимост от хоспитализация. При потенциалните опасности, които крие тази ваксина, как може да се минимализира риска от ротавирусния гастроенетероколит? Отговорът е в правилно провежданата профилактика чрез грижи за доброто имунно състояние на детския организъм, спазване на правилна за възрастта диета, стриктна хигиена на хранене и избягване на всякакви ненужни контакти, особено в епидемиологична обстановка.
Гардасил (Gardasil HPV) е една от ваксините, които са нанесли сериозни вреди през последните години
Тя е предназначена за момичета над 9 години срещу сексуално предавания рак на шийката на матката. Обект е и на спомената по-горе статия „Седемте най-опасни ваксини...” В нея се подчертава, че ваксината Gardasil HPV е „безумно” натъпкана с вредни химикали, като натриев борат (боракс) в количество от 35 mcg. Същият се използва за унищожаване на хлебарки. Поставя се и въпросът дали е съвпадение, че изброените странични ефекти на ваксината приличат на отравяне с натриевборат? Известно е, че в Европа всичко, което съдържа боракс носи надписа ”може да увреди способността за възпроизводство”. Алуминият във ваксината, който е в количество 225 mcg, може да причини смъртта на нервни клетки и да улесни преминаването й в мозъка. Във ваксината има и 50 mcg полисорбат 80, който, инжектиран директно, предизвиква неестествено бързо разрастване на репродуктивните органи и стерилитет. Освен това полисорбат 80 може да причини рак, вродени дефекти и анафилактичен шок, какъвто е наблюдаван при много момичета непосредствено след поставянето на ваксината. И веднага следва въпросът - може ли една ваксина като Gardasil, криеща опасността от тежки, понякога необратими усложнения, да бъде нашия избор, за да предпазим момичето си от HPV инфекция?!
Бел. ред. Повече информация за Гардасил и Церварикс може да намерите в статиите „ДАЛАВЕРАТА HPV (в. „Лечител“ – брой 19 и 20/2016 г.).
За ефикасността на една ваксина се съди по това дали тя предпазва ваксинираните от заразната болест, срещу която е създадена
Освен споменатите по-горе примери за незадоволителна ваксинална ефективност (МПР, БЦЖ), в статията „Ваксини и ваксинопрофилактика – често задавани въпроси” е отбелязано, че „през последното десетилетие са докладвани няколко огнища на паротит в силно ваксинирани популации (две дози). За коклюшната ваксина също има данни за недобра ефективност... Епидемии възникват и в силно ваксинирани популации. В бр.15/2018 г. на в. „Лечител” е публикувано любопитно съобщение от Австралия за голямо повишаване на случаите с ектопични заболявания (екзема, астма, хранителни алергии) след въвеждането на нов безклетъчен вариант на коклюшната компонента във ваксината ДТК. Подобен скок в броя на алергичните заболявания, последвал приложението на тази ваксина, бил установен също в Обединеното кралство и САЩ.
БЕЗОПАСНИ ЛИ СА ВАКСИНИТЕ?
Всяка пусната на пазара ваксина има разрешение за употреба, което е базирано на клинични изпитания и контрол за безопасност, определящ нейните нежелани странични действия. Случва се обаче понякога след системното приложение на някои ваксини, с които са ваксинирани стотици хиляди деца в продължение на години да бъдат спирани от употреба поради незадоволителна ефикасност и/или безопасност. Тъй като учредените във всички страни системи за надзор на страничните ваксинални реакции не навсякъде работят обективно и ефективно, отчетените нежелани постваксинални реакции са нереални. В САЩ, Русия и много европейски държави функционират фондове за обезщетение на пострадали от ваксини. Само в САЩ са изплатени няколко милиарда долара компенсации („Ваксинопрофилактика - често задавани въпроси”). Затова твърдението за безопасността на ваксините остава неподкрепено от безспорни, реални, обективни, базирани на фактите доказателства, което подчертава основателността на толкова често задавания въпрос за необходимостта от ваксинациите и правото ни на информиран избор.
КОИ ДЕЦА НЕ БИВА ДА БЪДАТ ВАКСИНИРАНИ?
Това са преди всичко децата с алергична или друг вид нежелана реакция при предишна ваксина, тези на които се прилага имуносупресивна или химиотерапия, трансплантирани и всички с автоимунни, алергични, хематологични, сърдечни, чернодробни и имунодефицитни заболявания. Справка за противопоказанията може да бъде направена в Приложение № 10 към чл. 20 от Наредба 15/2005 г. за имунизациите. Не трябва да се ваксинират болни, деца с повишена температура, деца на антибиотично лечение. Преди всяка имунизация е препоръчителен предварителен преглед от личния педиатър, който да изкаже мнение дали в момента детето подлежи на ваксиниране.
МЯСТОТО И ЗНАЧЕНИЕТО НА ВАКСИНОПРОФИЛАКТИКАТА
Ваксините се създават с цел да предпазват, да предотвратят заболяването от инфекцията, срещу която са създадени, и да ликвидират нейният причинител. Успешен пример за това е изкореняването на вариолата, т.нар. едра шарка, която е едно от най-фаталните инфекциозни заболявания с много висока смъртност, взела в исторически план хиляди човешки жертви. Това е едно убедително доказателство за успеха на правилно проведената имунопрофилактика в неравната борба с многобройните инфекциозни причинители, които ни дебнат отвсякъде. Противовариолната ваксина, първата в историята на специфичната профилактика, е открита от английския лекар Едуард Дженър през 1796 г. От 1967 г. СЗО организира масова противовариолна ваксинация във всички страни на света, включително Африка и Азия, със срок от 10 години. Последният регистриран случай от вариола е през 1977 г. в Сомалия. През 1980 година СЗО обяви вариолата за изкоренено човешко заболяване. Това е доказателство, че не можем да отхвърлим с лека ръка всички видове ваксинации, тъй както не можем да поставим и под общ знаменател всички инфекциозни заболявания, различаващи се по своята тежест и последствия. Полиомиелитът е едно от тях. Някои форми на полиомиелита протичат много тежко с осакатяващи последствия, каквито са трудно лечимите полиомиелитни парези и плегии, чието лечение понякога отнема години, докато ваксинално свързаната полиомиелитна пареза като честота варира според СЗО и СDС от 1:10 000 до 1:10 000 000 (проф. д-р Иван Диков „Инфекциозни болести” 2006, стр. 253).
Изложените примери дават представа за сложността на често задавания въпрос за НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ВАКСИНАЦИИТЕ като важна предпазна мярка срещу инфекциозните заболявания и НЕВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ОТГОВОРИ ЕДНОЗНАЧНО. Някои ваксини се прилагат твърде рано в кърмаческата възраст, когато неукрепналата имунна система трябва да се справи със защитата си срещу въведените в организма болестотворни причинители и да изгради траен имунитет срещу тях?! Повечето ваксини, каквито са ДТК, МПР и др., са комбинирани и съдържат повече от един патогенен причинител, при което скромните защитни сили на малкото дете, разпилени в три или повече посоки, са подложени на невероятното усилие да създадат имунитет едновременно срещу няколко инфекциозни заболявания. Това повдига въпроса за предимствата на МОНОВАКСИНИТЕ, които биха улеснили и родителското ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ, съобразено с тежестта, усложненията и последствията от конкретното инфекциозно заболяване и нежеланите постваксинални усложнения.
Освен ваксинопрофилактиката, има и други важни звена за предпазването от инфекциозни заболявания. На първо място - изолирането на инфекциозно болния за целия период докато е заразоносител. Нека пазим и чуждите деца, така както обичаме и пазим своите! Да спазваме карантинните срокове, през време на които не бива да допускаме контакт с непреболедували! Това е една от най-важните предпоставки за предотвратяване и ограничаване на епидемиите. В такава обстановка родителите трябва да ограничат ненужните контакти на децата си и да избягват местата с масово струпване на хора. За доброто здравословно състояние на децата и техният имунитет решаващо значение имат правилно организираният дневен режим, спокойният и достатъчно продължителен нощен сън, подходящата храна, съобразена с възрастовите потребности на детския организъм. Незрялата детска имунна система укрепва постепенно. В процеса на съзряване на тази естествена защита срещу безбройните болестотворни микроорганизми от околната среда, включително причинителите на инфекциозни заболявания, нерядко се налага и външна помощ. Най подходящи в това отношение са безвредните ПРИРОДНИ ИМУНОСТИМУЛАТОРИ като Саменто, Нони, Ехинамакс, Прополмакс, Биомаре имуно и др. (Бел. ред. Всички посочени продукти може да откриете в магазини „Лечител“. По традиция на стр. 23 ще откриете талон за намаление на САМЕНТО®, на същата страница ще прочетете повече информация за БИОМАРЕ ИМУНО.)
Ясно е, че предпазването от инфекциозни заболявания не е само ваксинопрофилактиката, а е преди всичко непрекъснатата ежедневна грижа за доброто здраве на децата и многопосочната научно обоснована здравна политика.

д-р Евгения МАРКОВА, педиатър


Брой: 5, 31 януари 2019
 
 
Продукти
 
Пробиотик 7
 
Витасел SOD
 
КОРДИЦЕПС
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД