Брой: 6, 8 февруари 2018 - ДЕБЕЛИТЕ ДЕЦА

Доц. Атанаска Еленкова е началник на Клиниката по хипоталамо-хипофизарни, надбъбречни и гонадни заболявания към Университетска специализирана болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев”, София. Завършила е Медицинския университет в София, специалност „Ендокринология и болести на обмяната“. Член е на българското и европейското дружество по ендокринология, на Европейската невроендокринна асоциация  (ENEA), на Европейската мрежа за изучаване на надбъбречните тумори (ENS@T) и т.н. Научният й интерес е насочен към ендокринната хипертония, невроендокринните и фамилните хипофизни тумори, редките ендокринни синдроми и др., като има научни публикации в български и чужди медицински списания.

Половин милион българи страдат от диабет, като причината е недиагностиран и нелекуван своевременно метаболитен синдром, причинен от излишни килограми и обездвижване. Тревожен е фактът, че нараства броят и на децата с наднормено тегло, които са застрашени от заболяването.

• Стряскаща е статистиката – световна и родна?
- Наистина е така. По данни на Световната здравна организация (СЗО) над 600 млн. души по света са със затлъстяване, а 1,9 млрд. - с наднормено тегло. Повече от 220 000 деца в България са с наднормено тегло, като над 60 000 деца са със затлъстяване (обезитет), което е притеснително. Въпреки че не сме педиатри, сме обезпокоени от тенденцията, че при младите затлъстяването се увеличава. Това се наблюдава при всеки следващ анализ. Трябва да се знае, че хората със затлъстяване, дори без други рискови фактори като инсулинова резистентност например, 4 пъти по-често отключват захарна болест. Проучване на ендокринолозите сочи, че метаболитният синдром увеличава 5 пъти вероятността за развитие на захарен диабет, дори да няма повишено ниво на кръвната захар. Хубавата новина е, че открит рано, диабетът е лечим, но повечето хора не знаят, че с промяна на начина на хранене и на живот той може да бъде овладян.
• Какво е състоянието на българските деца спрямо връстниците им по света?
- Ако погледнете сайта на СЗО на раздела за затлъстяването, ще видите стилизирана картинка на 3 деца - едното е с повечко килограми и отдолу има алармиращ надпис: „Всяко трето дете в Европа на 11-годишна възраст е с наднормено тегло или затлъстялост“.
Същите са данните и в България. У нас подобни изследвания се правят през 5 години. Последният анализ от 2013 г., направен от Националния център за обществено здраве и анализи в сът­рудничество с Министерството на здравеопазването, показва, че около 30% от децата в първи клас са с наднормено тегло. При момчетата проблемът е по-сериозен - 15% от тях са със затлъстяване, като има 2-3% разлика с момичетата – при тях 12% са проблемни. Тази тенденция се запазва и при по-големите ученици, така че наистина трябва да се работи много активно с подрастващите.
• Какво показва тенденцията – намалява или се увеличава нездравословното тегло при децата и каква е причината за това?
- Много е важно да се знае, че нещата може да се променят от семейството и родителите. При първия анализ, направен през 2008 г., затлъстелите деца бяха с 10% по-малко (около 20% от тях бяха с наднормено тегло и затлъстяване). Веднага през 2009 г. излезе наредба на Министерството на здравеопазването за промяна на храненето в училищата. И се отчетоха много добри резултати - в училищните столове и бюфети започна да се предлага полезна храна. Но добрите резултати на храненето в училище не подобриха ситуацията. Този дисонанс показа, че проблемът не е само в училището, а в семейството и във възпитанието на децата – важно е как се хранят подрастващите в домашни условия и какъв режим имат у дома. Ситуацията там е тревожна.
• Каква е връзката между метаболитния синдром и диабета при възрастните и при децата?
- Не сме педиатри, но децата са неделима част от нашата практика и имаме отношение към тях, тъй като наблюдаваме бременните жени и съседството ни с акушер-гинеколозите ни помага много. Трябва да се знае, че метаболитният синдром се оказва голям проблем за бременните - възможно е те да не успеят да износят плода или въобще да им попречи да забременеят. Съществува връзка между теглото на новороденото и риска от диабет. Голяма е вероятността жени, които са родили бебе с тегло над 4 кг, да развият заболяването. Същият риск застрашава и майките, чиито новородени са с тегло под 2,5 кг.
Ние проследяваме младата жена в три аспекта – първо са дамите, които искат да забременеят и плануват бременност. На второ място са бременните и на трето е младата майка. За всички е ясно, че затлъстяването и инсулиновата резистентност създават репродуктивни проблеми. Забелязва се едно преплитане между метаболитен синдром и овариален поликистозен синдром (друго често ендокринно нарушение, което засяга 5 от 10 от младите жени). Така че  при голяма част от жените, които идват при нас по повод на стерилитет (не могат да забременеят), ние установяваме, че имат овариален поликистозен синдром. Той причинява два проблема: репродуктивен и другият се асоциира с метаболитните нарушения. Тези жени най-често имат инсулинова резистентност, вече са с предиабетно състояние или дори с изявен захарен диабет, при тях се наблюдава затлъстяване от висцерален тип или имат дислипидемия. Инсулиновата резистентност и метаболитният синдром като цяло са голям проблем за бъдещите майки, тъй като причиняват стерилитет -  пречат за забременяването или износването на плода. Съществува връзка между теглото на новороденото – над и под нормата, и риск от развитие на диабет.
• Да разбираме ли, че покрай един здравен проблем се откриват и други?
- Така е, монетата има две страни – лекувайки метаболитния синдром с диетичен режим и със съответни мерки в двигателния режим (а може и с медикаментозни средства), постигаме двете цели. Даваме по-голям шанс на жената да забременее - това е вид превенция, защото, ако оставим без лечение младата жена и тя все пак забременее, рискът е много голям от гестационен диабет (дължи се на хормоните на бременността, които могат да доведат до инсулинова резистентност). Според статистиката със 7 пъти е по-висок рискът от гестационен и диабет тип 2, а това носи опасност и за майката, и за плода.
• Какви са рисковете за майката?
- По време на бременността, ако не са взети мерки преди това, има риск от развитие на артериална или гестационна хипертония, прееклампсия – всички са чували за това страшно състояние. Вероятността от преждевременно раждане и от инфекции по време на бременността са сред възможните последици.
• Съществува ли опасност за плода?
- Да, при бебета, които са с макросомия (с повишено тег­ло). Защо? Защото майката е с висока кръвна захар и с висок инсулин, но инсулинът не минава през плацентата. През нея минава кръвната захар и плодът е изложен на високи нива на кръвната захар - нищо друго не му остава, освен да развие хиперплазия на собствените си бета-клетки, които да произвеждат повече инсулин. Тези деца са с високо тегло при раждането. Затова винаги разпитваме жените: “Имат ли раждания на плод над 4 кг?“, защото това показва съществуващ риск за пациентката.
• Какво се случва след раждането?
- В първите дни след раждането тези бебета са с ниска кръвна захар. Те правят хипогликемии. Добрата новина е, че при повечето случаи и в първите седмици от раждането кръвните захари и на майката, и на плода се нормализират, но остава опасността и за двете страни. За майката има риск от диабет тип 2, ако не възстанови теглото си след раждането и не спазва определен режим, а за детето, като порасне, има повишен риск от метаболитен синдром.
Честотата на случаите с метаболитен синдром нараства с възрастта, но в последните години се наблюдава снижаване на възрастовата граница. Поради тази причина го наричат „чумата на XXI век“. Основният начин за справяне с проблема е: вътрешната мотивация, физическата активност, балансираното хранене и консултацията с ендокринолог. Затлъстяването се отстранява в резултат на здравословен начин на хранене и увеличаване на физическата активност.