в-к Лечител
в-к Лечител
 

ВИСОКИТЕ ТОКЧЕТА ВОДЯТ ДО ОСТЕОАРТРИТ

Брой: 32, 12 август 2021 - МОРСКАТА ВОДА
В последните години учените обръщат все по-голямо внимание на болестите на ставите: и в това няма нищо странно, тъй като този проблем става все по-актуален – за последното столетие само от остеоартрит са започнали да боледуват 8 пъти повече хора! За съжаление, този показател расте с всяка година, а пациенти стават все по-млади хора. Но, изследвайки болните с вече развиващо се заболяване на ставите, учените сякаш изпускат от своето полезрение все още здравите! Е, или почти здравите. Интересно дали всичко е наред със ставите на хората, едва прехвърлили второто дисетилетие от своя живот? И може би именно тук се крият причините, които десетилетия по-късно карат човек да търси лекари?

Измервайки и изучавайки подвижността на ставите при 100 души на възраст 18-23 години, изследователите установили интересни закономерности. Първо, ставите на жените се оказали по-мобилни, отколкото на мъжете. Възможните причини за изменение в подвижността са две: едната се крие в областта на физиката, а другата – в ендокринологията.

Първата причина е, че на меките тъкани (мускули, сухожилия, кожа) са присъщи особени биомеханични свойства, едно от които се явява твърдостта. Това е способността на тъканите и органите да оказват съпротива на измененията на формата при въздействие на външни сили. По-силните мускули имат по-висока твърдост. Силата на мускулите, на свой ред, зависи от сигналите, постъпващи от мотоневроните, типа на мускулните влакна, режима на мускулния енергообмен. Ако се разглеждат мускулите изолирано, силата на мускулното свиване зависи директно от броя  на мускулните влакна. При редовни физически натоварвания – например, при тренировки – се променя съотношението на количествата различни типове мускулни влакна, а така също настъпва общо увеличение на тяхната численост и размери.

Тъканите с повишена твърдост ограничават действието на мускулите антагонисти при движение. В такъв случай за разтягане на тези мускули и преодоляване на тяхната твърдост е нужна повече работа и повече енергийните загуби при движение.

Агонистите са скелетни мускули, с чиято помощ се осъществява определено движение. Антагонистите са мускули, изпълняващи противодействие на агонистите. В различни ситуации едни и същи мускули работят и като агонисти, и като антагонисти. Например, в случай на свиване на предмишницата агонист ще бъде бицепсът, а антагонист – трицепсът. Ако твърдостта на трицепса е повишена, бицепсът ще трябва да положи повече усилия за изпълнение на движението в пълен обем.

Изследователи установили, че твърдостта на сухожилията при мъжете е по-висока, отколкото при жените. По този начин, жените, отличаващи се с по-ниска твърдост на мускулите и сухожилията, са способни да извършват движения с по-голяма амплитуда. Освен това, в ставния хрущял на жените били открити специфични рецептори към естрогените; при снижаване на нивото на тези хормони след менопауза се увеличава крехкостта на хрущяла.

Съществуват два типа вътреклетъчни рецептори на естрогените, представляващи два отделни гена с различни хромозомни локализации, като и двата рецептора били открити в ставните хондроцити.

Това откритие позволява да се търси причината за по-голямата мобилност на женските стави именно в областта на цикличното изменение на женските полови хормони през живота. А ако се отчете,  че именно след менопауза честотата на остеоартрит при жените стремително нараства и на възраст 50 години изпреварва мъжете, то взаимовръзката между половите хормони и здравето на ставите при жените става съвсем очевидна. Но тънкостите на молекулярните механизми, с чиято помощ естрогените влияят на здравето на ставите, все още не са установени окончателно.

Независимо от това, че почти по всички показатели женските стави се оказали по-подвижни, един параметър – активното сгъване в глезена, се оказал по-изразен при мъжете. И ако си припомним, че жените предпочитат обувки на високи токчета, причините за тази разлика стават лесно обясними.

Увреждането на глезенната става е най-честата травма на опорно-двигателния апарат

Травми в тази област се срещат при 60-70% от хората в работоспособна възраст. Посттравматичен остеоартрит (разрушаване на хрущяла) на глезенната става се развива в 60% от случаите и има необратим характер, вследствие на което се наблюдава честа инвалидизация.

Способността на хрущяла към регенерация е ограничена от два фактора: отсъствие на пряко кръвоснабдяване и особености на структурата. Хрущялната тъкан е една от малкото тъкани в организма, в която напълно липсват съдове. Подхранването на хрущяла се осъществява чрез дифузия на хранителни вещества през междуклетъчната матрица, в която, като в гел, са разположени хрущялните клетки – хондроцити. Особеност на хрущялната тъкан, в сравнение с другите видове тъкани в организма, е, че в нея има малко клетки, които са обкръжени от голямо междуклетъчно пространство. Освен това, с възрастта хондроцитите все повече губят способност за делене.

В нормално състояние тази система работи устойчиво, но всичко се променя при увреждане на хрущяла. Способността на хондроцитите към делене е понижена; плътната междуклетъчна матрица формира физическа бариера за миграцията на съществуващите хондроцити, а липсата на съдове прави невъзможна миграцията на стволови клетки в хрущяла. И въпреки че хондроцитите произвеждат матрица в продължение на цял живот, тази продукция не може да задоволи нуждите, които възникват след увреждане на ставния хрущял.

При хронични микротравми се понижава количеството на хондроцитите и изработваните от тях компоненти на матрицата. В ставите намалява количеството на синовиалната течност, което води до нарушаване на подхранването на хрущяла, повишаване на триенето. В резултат хрущялът постепенно се разрушава, а резервите за неговото възстановяване са недостатъчни.

На места

в междуклетъчното вещество се появяват отлагания на калциеви соли,

в резултат на което хрущялът става непрозрачен, става твърд и чуплив. В резултат нарастващото нарушение на подхранването на централните участъци на хрущяла може да доведе да врастване в тях на кръвоносни съдове, което, обаче, само усилва неговата по-нататъшна деградация.

Очевидно е, че при носенето на обувки с високи токчета вероятността от травми нараства многократно – коя представителка на слабия пол поне веднъж в живота си не е чупила токче или не си е изкълчвала крака? Именно такава на пръв поглед безобидна травма може да промени радикално целия по-нататъшен живот на жената.

Освен това, глезенната става е подложена на най-голямо натоварване на квадратен сантиметър ставна повърхност.

Височината на токчетата влияе директно на степента на натоварване,

което изпитва глезенната става, и при височина от 8 см нараства почти два пъти. При постоянно носене на подобни обувки възниква изразено претоварване на глезенната става, което в резултат, особено при травматизация на тази област, може да стане причина за артрит на ставата при жените.

Според изследователите вече има достатъчно научни данни, позволяващи да се направи извода, че продължителното носене на обувки на високи токчета еднозначно не е полезно за здравето. Между удобните и красиви обувки е по-добре да се избират удобните, които нерядко са и красиви. И въобще, с все по-голямата популярност на спортните обувки високите токчета вече отдавна не са на мода. Впрочем, неотдавна изследователи чрез математически изчисления определили безопасната височина на токчето: тя се оказала в рамките на 2-4 см.

 Владислав ПЕНЕВ


 



Брой: 32, 12 август 2021
 
 
Продукти
 
КОМПЛЕКС при РАЗШИРЕНИ ВЕНИ
 
ПробиМакс 8®
 
ГлюкоБаланс (GlucoBalance)
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД