Брой: 3, 18 януари 2018 - МЕТАБОЛИТНИЯТ СИНДРОМ

Д-р Ралица РОБЕВА, д.м., e специалист по ендокринология и болести на обмяната. Главен асистент е в Клиника по хипоталамо-хипофизни, надбъбречни и гонадни заболявания към УСБАЛЕ “Акад. Ив. Пенчев”, София. През 2008 г. защитава дисертация, насочена върху отклоненията в половата система при пациенти с метаболитен синдром, а понастоящем е избрана да координира и ръководи екип от специалисти в най-голямата специализирана болница по ендокринология и обменни заболявания в България, изработили специализиран сайт за метаболитен синдром. Във връзка с това ендокринологът сподели детайли, свързани с това състояние, които трябва да знае всеки човек.

Метаболитният синдром е световен проблем, който засяга модерното общество и голям брой хора. Рискът нараства с възрастта и наднорменото тегло, като заболеваемостта в САЩ и Европа е при 25% от населението. Над 65% от смъртността е вследствие на сърдечно-съдови заболявания, което е типично и за България. Основната причина за този мрачен факт е именно метаболитният синдром, който не е конкретно заболяване, а съвкупност от рискови фактори като: високо артериално налягане, повишена кръвна захар и нива на холестерол, затлъстяване, основно в областта на корема. Доказано е, че причините за развитието на метаболитен синдром са комбинацията от генетични и демографски фактори, влияние на околната среда и най-вече начинът на живот. Честотата на случаите нараства с натрупването на наднормено тегло и с възрастта, като достига пикови стойности при хората над 60 години.

Не е конкретно заболяване, а съвкупност от рискови фактори

• Д-р Робева, доста стряскаща е статистиката. Какви са основните съвременни разбирания за заболяването или състоянието? Има спор в определянето му.
- Няма никакво значение дали е заболяване, или състояние, защото това не променя значението на метаболитния синдром. От началото на миналия век и най-вече в средата му става ясно, че част от пациентите със затлъстяване са с по-голям здравен риск от останалите. Констатира се, че има една подгрупа от пациенти със затлъстяване, които са с установен риск за сърдечно-съдови заболявания и от преждевременна смъртност.
Така започват проучванията в посока да се открият кои са причините. Установява се, че при тези пациенти няколко типа заболявания протичат едновременно - не се развиват самостоятелно, а винаги вървят ръка за ръка. Всъщност става въпрос за комбинирано нарушение както на мастната, и на въглехидратната обмяна, допълнено с развитието на предиабетни и изявени диабетни нарушения. Забелязват се също нарушения в обмяната на пикочната киселина. При тези пациенти се развива т.нар. атерогенна дислипидемия – нарушение в мастната обмяна, което може да доведе до развитие на атеросклероза. Почти задължително се наблюдава и хипертония, изключително повишен риск от тромбоза и по-голяма честота от някои видове ракови заболявания. Така възниква концепцията за метаболитен синдром, като група фактори, които следва да се търсят при един и същи пациент, защото когато е налице едно или няколко от посочените заболявания, много вероятно е да има и всичко останало.
• Какво трябва да знае всеки за метаболитния синдром?
- С течение на времето се установи, че една от основните характеристики и причини за възникването на метаболитния синдром е наличието на инсулинова резистентност – тоест невъзможност на инсулина при тези хора да осъществи своя нормален биологичен ефект. Поради тази трудност или инсулинова резистентност панкреасът обикновено произвежда по-голямо количество инсулин от необходимото. Съответно хиперинсулинемията до голяма степен е свързващият фактор, който е в основата за развитието на всички нарушения на обменни процеси на организма. Знае се, че инсулиновата резистентност е тясно свързана с висцералното затлъстяване, тъй като мастна тъкан в абдоминалната област е важен ендокринен орган, който произвежда изключително много хормони - а повишеното им количество винаги има своето отражение. Важно е да се знае, че слабите хора, които нямат затлъстяване в областта на талията, също може да страдат от метаболитен синдром, като например при тях може да се наблюдава инсулинова резистентност, в комбинация с повишена кръвна захар, хипертриглицеридемия и артериална хипертония.
• Означава ли, че организ­мът има метаболитна памет и всичко се „записва“ в клетките, като метаболитните проблеми се отразяват и рефлектират върху цялостното състояние на човека?
- Пациенти с метаболитен синдром се срещат ежедневно в практиката на кардиолози, ендокринолози, диабетолози, липидолози, общопрактикуващи лекари… Следователно има нужда от правилно интегриране на отделните специалности, за да може адекватно да се оцени рискът на пациента с метаболитен синдром и да се приложи общ подход за по-добро лечение на кардио-метаболитните нарушения.
Установено е, че инсулиновата резистентност и висцералното затлъстяване вървят ръка за ръка, но в клиничната практика много по-трудно е да се измери инсулиновата резистентност, отколкото затлъстяването – обиколката на талията до голяма степен показва каква е степента на висцералното затлъстяване. Ето защо в световен мащаб има една тенденция за опростяване на диагностирането на метаболитен синдром – така то ще стане по-широко достъпно и повече хора сами ще идентифицират проблема.
До 1998 г. Световната здравна организация препоръчваше да се определя единствено инсулиновата резистентност, докато сега за диагностиране на метаболитен синдром са нужни 5 относително лесни за изследване показателя. Те са: обиколка на талията с определени специфични за популацията норми (тъй като различните етнически групи не са еднакви); определени прагове на добрия холестерол (HDL холестерола), ниво на триглицеридите; състояние на кръвната захар и на артериалното налягане.
Когато се отчетат тези параметри, наличието на всеки 3 неблагоприятни компонента от въпросните 5 определя наличието на метаболитен синдром. Това помага да се осъществи една ранна профилактика. Това дава възможност да се повлияе своевременно на въглехидратната и на липидната обмяна, както и на всички останали процеси. До тази общоприета дефиниция на метаболитния синдром се достигна в резултат от действията на повечето национални и световни организации, които се занимават с проблема. Възприели сме тези критерии и в България благодарение на работата на Българския институт „Метаболитен синдром“ (БИМС).
• Как се поставя диагноза според БИМС?
- През 2010 г. Българският институт “Метаболитен синдром” изготви общовалидни критерии на базата на международните препоръки. Както казах, при наличие на 3 или повече от 5-те рискови фактора (или съответната терапия за тях) се говори за наличие на метаболитен синдром. Ето нормите:
√ повишена обиколка на талията - при мъже ≥ 94 cм, при жени ≥ 80 cм;
√ нива на триглицеридите -
> 1,70 mmol/l;
√ намалени нива на ХДЛ холестерол - при мъже < 1,03 mmol/l, при жени < 1,30 mmol/l;
√ артериално налягане - ≥130/85 mm Hg;
√ кръвна захар на гладно ≥ 5,6 mmol/l или установен захарен диабет тип 2.
• С какво ще помогне на българите онлайн платформата, специализирана върху метаболитния синдром?
- Тя цели да отговори на следните въпроси: какво представлява метаболитният синдром и кои са критериите за диагностирането му. Посочва какви са причините, рисковите фактори и усложненията при него, както и как се лекува. В клиничната практика е важно да се търсят посочените 5 критерия, които хората могат сами да диагностират при себе си благодарение на сайта „Метаболитен синдром“. Така те ще потърсят навременна помощ от специалист и ще се предотвратят тежките последици – инвалидността и възможната преждевременна смъртност, които може да се развият в резултат на метаболитния синдром.
За нас е важно също така кои въпроси вълнуват пациентите, тъй като погледът на лекарите е различен от този на хората с немедицинско образование. Изключително държим на обратната връзка, свързана с проблемите на метаболитния синдром, за да отговорим на наболелите въпроси на всеки човек.